
© Европейска космическа агенция
Кадър от Космоса на пресъхналата река По, юни 2022 г.
Рядко съм бил така шокиран. Шокиран, а не възмутен, защото за да съм възмутен, би трябвало да има конкретен човек или група, които да са ме възмутили, а сега е просто изненада от нагласата на обществото.
Ние, българите и България като държава, сме част от Света, както никога досега. И осъзнаваме, както никога досега, смисъла на понятието Свобода или смислите му, понеже са много. Защитниците на един известен монумент в София бяха много изненадани, когато им напомних девиза "Свобода или смърт", и се съгласиха с мене за върховенството на Свободата като условие за добър живот.
Съществуват свобода от насилие, свобода от зависимости
и много важна е свободата да знаеш
Свободата зависи само от нас и от другите хора и е много важно споделеното знание за света, за правилата, за това откъде идваме и къде отиваме. От повече от 60 години Хората знаем, че свобода от Природата няма, защото сме част от нея и защото тя има граници.
Какво ме шокира?
Лично разговарях със 100 влиятелни българи на съвсем различна възраст и много от тях жени - 30 известни журналисти, 20 водещи политици и 50 шефове на компании, от рекламата, през търговията, индустрията, до финансите. Попитах всеки дали знае, че ние би трябвало догодина да председателстваме и организираме у нас 29-ата Конференция на ООН за климата. Само 4 души знаеха за какво ги питам. |
Световните конференции за Човека и Природата започват през 1972 г. в Стокхолм, общото събрание на ООН през 1988 г. планира конференцията в Рио през 1992 г., на която е постигнато Международното споразумение за промените в Климата. Първата Климатична конференция по това споразумение е в Берлин през 1995 г. На следващата конференция в Женева е решено секретариатът да бъде разположен в Бон.
Следва, през 1997 г., конференцията в Киото, на която са договорени цели за намаляване на емисиите по държави и търговски механизъм за определяне на цената на емисиите. Следващата по важност конференция бе вероятно тази в Париж през 2015 г., на която беше постигнато ново международно споразумение, което дефинира мерки за ограничаване и адаптиране към климатичните промени.
Общо до момента в света са били организирани 27 конференции (една от които продължава две години в две държави), шест от които в Германия, три в Полша, по две в Аржентина и Мароко и по една в Дания, Египет, Индия, Индонезия, Испания, Италия, Канада, Катар, Кения, Мексико, Франция, Холандия, Швейцария, Южна Африка и Япония.
През ноември тази година конференцията ще бъде в Обединените арабски емирства, а през 2025 година - в Бразилия. Догодина би трябвало да е в България.
Конференциите за Климата са вторите по-големина международни конференции след общите събрания на ООН. На тях присъстват над 40 000 души от над 150 държави. Председателството изисква година и половина качествена подготвителна и последваща работа с всички тези хора, делегации и държави.
Всеки от 100-те души, след като им разказах малко, беше въодушевен и ентусиазиран с изключение на един, който ми каза, че домакинството не е добра идея в държава, превзета от руски интереси, далавераджии и мутри. |
Има, разбира се, други 50-ина души в България, започвайки с Президента на Републиката, всички министри на околната среда и други министри от две години насам, "зелени" политици, учени и други хора работещи в областта на Биосферата и Климата, които познават темата по-добре или не по-зле от мен. С много от тях съм говорил многократно и бях убеден, че всички други хора в България знаят колкото нас. "Да, ама Не."
Не мога да си го обясня.
Възможно ли е да сме сравнително невежи и да не разбираме? Няма как, статистически и социологически данни показват неприятно висока функционална неграмотност, но това не важи за "елита", а съвсем неграмотните българи са под 1%.
Възможно ли е да сме претрупани с информация и да не можем да се съсредоточим? Няма как, след като прекарваме значително време, следейки и обсъждайки политически факти и събития, които имат съвсем сходно значение за живота ни.
Възможно ли е да не се интересуваме от важни за живота ни неща, защото не го ценим? Звучи абсурдно, но е възможно ниското ни самочувствие, лошото мнение, което имаме за хората около нас, което означава лошо мнение за самите нас, неувереността ни, дори мнението, че сме некадърни и неспособни като общество, да обясняват привидното незнание, било то осъзнато или неосъзнато.
ХОРААА, СЪБУДЕТЕ СЕ
Каквото и да е обяснението за собствените ни трудности, други пред домакинството ни на практика няма.
Делегацията ни отива сега в Бон на годишната техническа конференция и през ноември ще отиде на редовната конференция в Дубай и мнозинството българи трябва ясно да сме решили, че очакваме от правителството и администрацията на страната ни да си свърши работата, да потвърди и настоява за домакинството ни и че можем да покажем стойността и гостоприемството си на света.
Има властимащи, които са загрижени за усилията, които трябва да положим(ат), и за държавните разходи, свързани с организацията. Те са прави. Разбира се, че трябва да се мобилизираме, но за недостига на пари не са прави. Първо, необходимите разходи са напълно по силите на бюджета ни и, второ, икономическите ползи са значителни и заради десетките хиляди посетители и заради репутацията ни, която не е резултат, а причина за просперитет и заради възможността да разрешим многобройни наши си чудения от политически, социален и икономически характер за енергетиката, за иновациите, за развитието на хората.
Бихме могли да поканим всички наши съседни държави да ни съдействат в организацията. За Северна Македония съм сигурен, защото знам, че биха се отзовали. От Гърция и Румъния има много, което можем да научим за трансформацията на икономиката. В много области са по-напред от нас, в някои ние можем да сме им от полза, а най-много са взаимните възможности, които биха били значително по-достъпни, ако Балканите станат за една година Климатичен център на Света. Забравих Сърбия, но съм сигурен, че при сегашните им трудности подадена от нас ръка може само да е полезна и за тях, и за нас.
Единствено текущата руска администрация би могла да ни затрудни, като се опълчи на домакинство на Европейския съюз, който би бил един от много редките случаи, в които членството в Съюза се оказва вредно за нас. Но тогава домакинството ни чисто и просто ще се забави с някоя и друга година и ще получим отсрочка, за да постигнем още по-добър резултат. При всички случаи е важно да осъзнаем за какво става дума.
Фосилните горива, първото от които са дървата и въглищата, както и атомните бомби, както и "изкуственият" интелект (в кавички, защото самообучаващият се софтуер не е вече изкуствен, а естествен резултат на колективното човешко знание и мислене) са просто елемент от човешкото развитие. Участието ни в това развитие на първа линия е необичайно за нас, но е пълно с възможности.
Ниското ни самочувствие е вече съвсем неадекватно. Демокрацията ни работи. Обществото ни през последните години показа на властимащите, че не иска вертикална администрация, а съвестни и отговорни държавни служители и
политици, които не мислят, че "карат влака", а осъзнават, че ролята им е да обслужват "пътниците"
Нямаме причини да се срамуваме от липсата на добри журналисти (да не се срамуваме не означава добро ниво, а че сме вече адекватни), от слаба икономика (износът ни, за разлика от този на много други европейски държави, не престава да расте като процент от световната търговия) или от липсата на загриженост за Природата или Климата (в първите страни в света сме по процент защитени природни територии и емисиите ни на парникови газове намаляват).
Моля, не очаквайте, ангажирани с темата хора или аз да пишем наново, събудете се. Включете се в или подкрепете усилията България да председателства и организира 29-ата Конференция на ООН за Климата.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.