Мачизмът и "българщината" като "православие"

© Велко Ангелов

Анализът е препубликуван от "Портал Култура".

Откакто новоизлюпените "консерватори" (по руски образец) у нас видяха като основен метафизически враг в днешния свят "джендър идеологиите", денационализиращия глобализъм и "обществото на консумеризма" постепенно - този път сред масите - се народи още един тип "православно християнство", за което, мисля, трябва да кажа нещо след текста си от миналата седмица.

Основното в това "наше" и "традиционно вероизповедание" се оказва семейството (от мъж и жена) и любовта към "народностните ни традиции". Ако човек следи публичните акции на този тип "православни" и няма никаква представа що за религия е Православието, би могъл да реши, че според нея Христос, Неговите ученици, апостолите и светите отци на Църквата са учили първо и преди всичко, че човек се ражда на този свят мъж, за да "си вземе жена", или жена "за да бъде взета" от мъжа си и те да станат (хетеросексуално) семейство. И това е така, защото когато този тип нови "православни" у нас бъдат попитани кои по-точно са "християнските" (нашите, изконните, православни) ценности, които те отскоро ревностно защитават с шествия, декларации и (подсказвани на Св. ни Синод) "становища", те най-често ще ви отговорят, че такава ценност е семейството.

Ако оставим настрана, че - симптоматично - най-често ревнителите на тази основна християнска православна ценност са невстъпили в брак "възпитаници на елитни гимназии" или второ- и трето-брачни, ще трябва да кажем, че ако утвърждаваното от тях наистина би било вярно, то в християнството (и в Православието) буквално не би имало нищо отличаващо го от повечето световни културни и религиозни традиции, пък дори от - и без това природно зададеното на човека.

Не ангажираността към ближния, независимо от неговия етнос и вяра, на която Христос ни учи в евангелската притча, не "блаженството" на "нищите духом", не раздаването на всичко, което имаш и тръгването след Христос, което е онова, което "не достига" на изпълнилия дори всичко предписано в Закона Моисеев, не прощаването на дълга на ближния ти "до седемдесет пъти по седем", не правенето на добро на ония, които ни мразят, не респектът към каещия се митар и плачещата блудница, защото те биха могли да са по-близо до Царството небесно, а видиш ли семейството.

Каква профанация на християнството и на Православието!

Тя, разбира се, има своя корен в същия руски по своя произход дуализъм, според който днес целият свят извън Русия (и обичащите Русия) е атеистичен, индивидуалистичен, а поради това и джендъристки, не-човешки, "содомитски", а нормалността и семейството са станали дял единствено на източното (защото е руско) Православие.

Разбира се, не искам да кажа, че мнозинството от свеждащите Православието до (хетеросексуалното) семейство и хетеросексуалното семейство до Православието си дават сметка за този корен на "православността" си, но е факт, че независещата от тях и неможеща да бъде заслуга (камо ли пък религиозна заслуга) хетеросексуалност и общочовешка тяга към брачност се превърна за тях в почти мистическа "праведност", именно в контекста на този "експортиран" от нацистка Русия дуализъм. Ние сме хетеросексуални мъже и жени, ние сме склонни да сключим брак (в който можем и да се бием, и да си изневеряваме), но това вече означава, че не сме "гнили либерали", а сме православни християни - само които в днешния "прогнил" свят са все още хетеросексуални, правят семейства и раждат деца.

Православни християни обаче сме напоследък и със самото това, че сме българи - ентусиазмично, патриотарски сме българи. Защото "българщината" ни - как иначе - е традиция (а не национално строителство), фолклор (а не общочовешка култура), защото е "героичен" изолационизъм и провинциализъм (а не всечовечност). В този контекст Православието за този типаж не е духовен живот днес, а декорация - иконки, кръстчета, освещавания, свещички и пр.; не е конфесия, а анти-конфесия: анти-западен анти-католицизъм, анти-протестантизъм и въобще изповедание - "анти". То е "българската" религия.

Всъщност, преди известно време видях в социалните мрежи невероятна - синтезираща в едно илюстрация на това "семейно" и "народностно православие". Гледайки клипа отначало помислих, че той е негова иронична карикатура. Оказа се обаче, че си го е направил и режисирал съвсем сериозно наш сънародник, живеещ от години в Германия. Нека накратко ви разкажа какво представлява той. В самото начало виждаме в кадър як, "нацепен батка" (както се изразяват младите), отварящ шкаф очевидно в дома си, откъдето изважда бели къси чорапи, на които се мъдри портретът на Христо Ботев, а след това и български байряк. Тържествено сваля тениската си, застава "по мускули" в гръб и виждаме че между врата и плешките му е татуиран кръст.

"Кръстоносецът" се облича в спортен екип, надява бронежилетка, обръща се и застава пред поставена на шкафа иконка, тържествено се прекръства, намята трибагреника като пешкир на раменете си и излиза. След миг го виждаме застанал на площадка отново (трикратно) прекръстващ се и начеващ да прави лицеви опори: пет, десет - надига се, прекръства се отново и пак пет, десет лицеви опори, превръщайки прекръстването в елемент на атлетичното упражнение. След последното тържествено прекръстване избърсва изпотеното лице с трибагреника и го премята през врата си като пешкир.

Както се вижда всичко наистина е събрано в едно: Христо Ботев (на краката), иконката на шкафчето, татуираният кръст, кръстните знамения и мъжественият атлетизъм. "Православният" българин - личи от километри - не просто е хетеросексуален, но е и "мачо". Което значи, че е готов за осъществяване на основната "християнска ценност" - семейството, в което ще може и да закриля, но и да вдъхва страх на "жената" - в което ще е "православен", защото е "българин" и "мачо" и ще е "мачо", защото е "православен", а не някакъв си "лигав католик" или не дай Боже "либерал".

В заключение ще кажа само, че този нов тип "православен християнин", декориран с иконки, кръстчета, татуиран с Ботев и с религиозна ревност защитаващ "семейните ценности", никога няма да видите в църква. Все пак, в неделя е редно човек да се наспи добре "като хората".