Трудната битка на Макрон срещу епидемията на ислямските символи във Франция

© Reuters

По всичко изглежда, че Франция е в безкрайна надпревара с ислямистите. От една страна, френските власти се опитват да отстояват принципите на секуларизма и републиката, а от друга, ислямистите се усъвършенстват в умението си да прокарват своя дневен ред чрез използването на нетрадиционни методи.

Въпреки че носенето на символи и одежди, демонстриращи "религиозна принадлежност", е забранено във френските държавни средни училища със закона от 2004 г., напоследък значително се увеличи броят на мюсюлманските момичета и момчета, които се обличат в съответствие с ислямската "мода" - дълги женски роби (абая) и мъжки ризи до петите (камис). Това явление стана особено натрапчиво миналия февруари по време на месеца Рамазан. Поради това някои директори на средни училища изразиха недоволството си и беше започнат публичен диалог за причината за разпространението на тези дрехи.

В публикувания във френския вестник "Фигаро" диспут с участието на Каролин Байер, Од Барети и Стивън Ковач се споменава, че Съветът на старейшините на секуларизма - създаден от бившия министър на образованието Жан-Мишел Бланке през 2018 г., и Националният комитет за светски действия, който включва Съюза на левите родители, Лигата на образованието и Федерацията на образователните синдикати - единодушно са се съгласили да насърчат носенето на религиозно облекло в някои региони и средни училища и да обвържат това с месеца Рамазан.

От своя страна френският президент Еманюел Макрон публикува статия в "Л'Опинион", в която изобличава тази "епидемия", споменавайки и за инцидентите, които избухнаха през последните месеци в различните учебни заведения. В заключение президентът обещава, че съвместно с министъра на националното образование ще разгледа и оцени явлението, както и че ще даде категоричен отпор на всички опити за неспазване законите на републиката.

В официални доклади се сочи, че през септември и ноември 2021 г. са докладвани 614 атаки срещу секуларизма. В лицеите "Версай", "Кретей" и "Лил" се е стигнало до инциденти, свързани с носене на религиозни символи и облекла, като в 14% от тези случаи са били предизвикани от "вербални провокации". Тези данни обаче са базирани на наблюдения на учители и ръководители на институции, поради което нямат статистическа стойност, а по-скоро разкриват динамиката на един все по-видим проблем.

В друго проучване за секуларизма в училището, изготвено по поръчка на френското министерство на отбраната, се прави изводът, че проблемът не е свързан само със "знаци или дрехи, които по своето естество показват религиозна принадлежност" от типа на воала, еврейската кипа и демонстративното носене на голям кръст, но и за езика на облеклото, съобразен със съответната религиозна мода. В доклада дори се посочва, че когато една ученичка/студентка е облечена в тъмна и дълга пола и косите ѝ са покрити с кърпа за глава, това е демонстративна индикация за религиозна принадлежност.

Според министъра "външният вид на учениците не трябва да отразява тяхната религиозна принадлежност". Според управляващите произходът на всеки индивид, както и неговите вярвания или сексуална ориентация не могат да доминират над общите ценности, които позволяват на всеки, живеещ на френска земя, да живее в мир и братство с връстниците си. В този контекст държавата разчита на училището да постигне гражданско възпитание и да подготви поколенията да се включат в обществен договор, в който гражданските принципи имат предимство пред всяка вяра.

© Reuters

Терминът "наметало", или абая на арабски, не е познат на френската публика, както се вижда от появяващите се в медиите описания на тази мюсюлманска дреха, както и разсъжденията доколко нейното носене е религиозно задължение.

Поддръжници на решението на министъра, включително проправителствени личности, десни и крайнодесни партии, преподаватели и академици, признават, че ислямът не задължава изрично мюсюлманките да носят абая. От друга страна обаче, абаята е дреха, носена изключително от забулени с фереджета жени, освен че е широко разпространена в страни с ислямска култура. Създателите на мюсюлманско съдържание в социалните мрежи също насърчават тази мода.

Поради всички тези причини френските власти класифицираха наметалото като религиозен символ. В подкрепа на тяхната позиция бяха показани кадри на ученички, които свалят забрадките си на вратите на училищата си, носейки абая. Те също така се позоваха на меморандум от 18 май 2004 г., който изяснява процедурите за прилагане на закона за забрана на религиозните символи. От тяхна гледна точка меморандумът оставя отворена вратата за забрана на всичко, което позволява идентифициране на религиозната идентичност на ученик чрез външния му вид.

Предимно левите противници на решението на министъра го обвиняват в нарушение на свободите и в ислямофобия. Представителят на партията "Независима Франция" Клемантин Отан го определи като противоконституционно и противоречащо на принципите на секуларизма. Според нея подобно решение поставя началото на въвеждане на "полиция за дрескода", с което макронизмът би надминал и крайната десница.

Както е известно, става дума за отдавнашен дебат. През 1994 г. тогавашният министър Байру разпространи циркуляр, според който всеки директор трябва сам да преценява по всеки отделен случай, предвид съществуващата непълнота на закона. Това в крайна сметка доведе до влизането в сила на закона от 2004 г., забраняващ носенето на религиозни символи в училищата, като се има предвид, че външният вид на ученика не трябва да показва неговата религиозна принадлежност, като всеки видим знак за такава се счита за нарушение на светското право.

Бунтът срещу асимилацията

Дискусията "за" и "против" третирането на наметалото/абаята, като религиозен символ е част от публичния дискурс за политическия ислям и ислямистите. Френската преса неведнъж е засягала този въпрос през последните две години.

Академичните проучвания показват, че случаите на носене на абая се удвояват през Рамадана, което накара държавния министър по въпросите на гражданството Соня Бакис да зададе въпроса за символиката на абаята, при положение че тя не се носи от немюсюлманки. Противното мнение е застъпено от Ислямския религиозен съвет във Франция, чиито членове твърдят, че абаята не се счита за религиозно облекло. Според Бакис обаче: "Дали тези, които не са от ислямската религия носят абая? Не. Така че абаята е ислямска дреха, което означава, че тя противоречи на секуларизма." Според Бакис момичетата, които се обличат така, отправят предизвикателство към околните.

Може би най-важният въпрос в този контекст е какво означава за френските мюсюлмански момичета предимно от северноафрикански и близкоизточен произход да носят колективно абая. Самата "ислямска рокля" не е просто дълга, неутрална дамска рокля, каквито са "робите", носени от момичетата по улиците и в магазините. Когато се носи в рамките на една светска институция като училището, тя е ясен знак за налагане на религиозна идеология в училищната публична сфера.

Въпросът няма нищо общо с религиозната свобода, свободата на вярата, идентичността, принадлежността и други аргументи против действията на властите. По-скоро това е експлоатация на мюсюлманските деца от техните родители и въвличането им в битки и конфликти, които нямат нищо общо с тях.

© Reuters

Обратното - онова, което прави френското правителство, е преди всичко да защити тези деца и да запази правото им на избор и вяра, докато навършат възраст или поне докато получават образованието си в държавни институции. Разбира се, не е по силите нито на правителството, нито на някоя конкретна институция да предотврати напълно натиска върху много мюсюлмански деца по отношение на религиозна идеология и вербалното и физическо насилие в рамките на преобладаващата арабска и ислямска култура.

Така че битката за Франция наистина е далеч от спечелена или от някаква значима победа.

Битката "за" и "срещу" религиозните символи в Европа

В европейски мащаб, както и в самата Франция, началото на тази битка започна със заклеймяването на хиджаба и бурката, а след това и на буркините , когато иранската "ислямска революция" започна да диктува тази нова ислямска мода. Тогава за пръв път в Европа се появиха изцяло забулени жени, които напомниха за един непонятен за европейците дрескод. Постепенно ожесточените дискусии в защита "свободата на религията" и, обратното, в защита на секуларната култура, превзеха публичните пространства във Франция - кафенета, училища, ресторанти, администрации, асоциации и джамии. На този фон политическият ислям постепенно се превърна в централен фокус на усилията за отстояване светския характер на държавата, след като преди това в подобна роля на отрицатели на секуларността французите бяха свикнали да виждат радетелите на католическите норми.

Този символичен успех на политическия ислям свидетелства за неуспеха на Франция и Европа като цяло в усилията за формиране на мултикултурно светско общество и държава, която разделя религиозната от политическата сфера. Всичко това показва, че френските политически елити постепенно губят контрол върху институциите на републиканската държава. На свой ред този неуспех е добре дошъл за крайната десница и крайната левица, които го експлоатират, за да създават повече разделение в обществото и да привличат все по-голяма подкрепа от избирателите.

Според редица анализатори постепенно френското общество се разпада главно поради два основни дефицита.

• Първият е отсъствието на класа от свободни и мотивирани философи, които да дефинират компонентите на едно ново западно общество, адекватно на времето в което живее, т.е. за епохата след първата студена война и началото на втората студена война с Русия и Китай.

• А вторият е липсата на нова, честна и смела политическа класа, способна да управлява вътрешните работи на тази страна, която живее в ситуация, все по-подобна на тази в страните от третия свят.

Има огромни промени в ориентацията на сегашното - четвърто поколение имигранти от арабския свят. Тя е очевидна и в сегашното налагане на "ислямски дрескод", чужд на европейския начин на живот, но широкоразпространен в страните на произход. Или по-точно - характерен за традиционните сегменти на тяхното население.

Противоречията на позициите на европейските и близкоизточните постулати

В една паралелна реалност напредничавите момичета в страните от Северна Африка и Близкия изток търсят начин да се освободят не от истинската религия, а от онези външни ограничения, наложени от фанатичната политическа религиозност. За мнозина от тях хиджабът означава поробване. Затова те го обявяват за "незаконен", тъй като не произтича от религиозните канони. В същото време обаче от другата страна на Средиземно море френските младежи от северноафрикански произход стават жертва на политическия ислям и са все по-склонни да търсят прояви на религиозност в облеклото и в ежедневната реч.

Тази група млади хора е насърчавана от френските политически движения, които искат да спечелят гласовете на недоволните от възхода на политическия ислям на местните, националните и европейските избори. С такова идеологическо поведение новото поколение на мюсюлманската общност се самоизолира ден след ден от положителните тенденции в европейските общества, като същевременно облагодетелстват ретроградните политики на техните страни на произход.

© Reuters

Образът на бъдещия мюсюлманин, който хората от страната на произход, независимо дали се казва Алжир или Ливан, мечтаят да видят "своите" в качеството им на френски граждани или граждани на други европейски страни, да преуспяват в сферата на науките, изкуствата, политиката и икономиката, а не да бъдат фанатични защитници на ислямската "абая", хиджаба или ислямското религиозно облекло, в страна, която също беше изгубена сред неоколониалните битки в много африкански страни.

Трябва да се признае, че натрупването на проблеми е достигнало такива граници, че заплашва основите на Френската република. Използваният за пръв път през 2014 г. от Ерик Земмур термин "гражданска война", днес вече е част от всекидневния политически лексикон във Франция.

• Според данни от Френския статистически център броят на френските мюсюлмани през 2009 г. е бил 4.1 милиона, през 2016 е достигнал 5.7 милиона г. (8.8 процента от населението на страната), а до 2050 г. се очаква да достигне между 8.6 и 13.2 млн. души (т.е. между 12.7% и 18% от общото население на Франция).

• Същевременно през 2019 г. едва 30% от французите са се смятат за католици, докато този брой днес не надхвърля 10%, т.е. около броя на определящите се като мюсюлмани. С други думи, в днешна Франция атеистите и нерелигиозните са мнозинство.

Поради гореказаното редица наблюдатели смятат, че началото на решението е в даването на "глас" на имигрантите, което да допринесе за преодоляване на тяхното маргинализиране не само в социално-икономически план. Необходимо е да се постави под контрол стихийната имиграция, като същевременно се подобрят отношенията с бившите африкански колонии на Франция на основата на общи интереси и реципрочност.

Парадоксално е например, че Алжир продължава да експлоатира антиколониалните емоции по отношения на Франция чрез своите платформи сред алжирските имигранти, които са мнозинството сред френските мюсюлмани, докато страната получава 90% от техните парични преводи в твърда валута. Не е етично да се обвинява Франция в расова дискриминация, докато не само Алжир, но и други арабски и ислямски страни потискат и маргинализират собствените си малцинства.

Днес, в ерата на глобализацията, интеграцията на имигрантите в приемните общества се превръща в приоритетен въпрос, който националните държави трябва да включат в своите стратегически програми и външна политика. Следователно е по-добре Франция да признае, че е имиграционна страна, и да се фокусира върху човешкия фактор, възприемайки демократични правила за приемане и интегриране на имигранти (поучавайки се например от канадския пример).

За да може Франция да се възползва от демографския подем през последните 50 години, тя трябва да постави за обсъждане редица ключови въпроси: каква е оптималната за днешна Франция формула на секуларизъм, какъв да бъде моделът за взаимодействие с различните вероизповедания през XXI век, каква да бъде оптималната система за имиграция/интеграция, в каква посока да се развиват международните отношения на Франция с Африка и с арабско-ислямския ареал като цяло, как да се гарантира политическото представителство на големи сегменти от френския народ и т.н.

Ще се изправи ли Франция пред това историческо предизвикателство и ще успее ли да запази своята уникалност?