Путин и Ким в Оста на изгнаниците

Руският президент Владимир Путин имаше очевидни причини да приеме този месец севернокорейския диктатор Ким Чен Ун във "Восточни", новият космодрум на Русия в Източен Сибир. Благодарение на неговата незаконна агресивна война в Украйна Путин изпитва недостиг както на приятели, така и на муниции.

Космодрумът "Восточни" има сложна история. Предназначен да замени съоръжението в Байконур в Казахстан, строителството му беше мъчително поради многократни забавяния и обвинения в корупция и лошо управление. Сега той рядко се използва - въпреки че изстреля широко рекламираната мисия "Луна-25%", която наскоро се разби в Луната.

Руско-севернокорейските отношения имат подобна предистория. Тясната връзка между Кремъл и режима на Ким - също. В края на краищата комунистическата Северна Корея беше по същество съветско творение и разчиташе силно на съветската подкрепа в продължение на десетилетия. Но след разпадането на Съветския съюз руските лидери видяха повече предимства да печелят от развиването на отношения с процъфтяващата Южна Корея. Кремъл на практика смени страните, присъединявайки се към (неуспешните) международни усилия да попречи на Кралството на отшелниците да разработи ядрени оръжия.

Сега ситуацията отново се промени. Опитът на Путин да заличи Украйна от картата на Европа превърна Русия в международен парий - точно каквато е Северна Корея. Повечето от развитите икономики в света подкрепиха всеобхватни санкции срещу Русия, а Общото събрание на ООН одобри няколко резолюции, осъждащи агресивната война на Путин. Малкото, които застанаха на страната на Русия, представляват международна галерия от държави злодеи: Еритрея, Сирия, Никарагуа, Беларус, Мали и - разбира се - Северна Корея.

Междувременно много страни, които се въздържаха от тези гласувания в ООН, все по-често изказват възраженията си срещу войната на Путин. На неотдавнашната среща на върха на Г-20 в Делхи например окончателната съвместна декларация включваше ясно потвърждение на принципа на териториалната цялост - очевидно имайки предвид руската агресия и погрешните стратегически цели на Кремъл.

Путин очакваше бърза победа, когато започна войната си през февруари 2022 г., но оттогава руските сили загубиха приблизително половината от това, което завзеха по време на първоначалната инвазия. След близо 600 дни те са затънали и се борят да се защитят срещу независима, демократична украинска държава, която е решена да защити свободата си.

При тези условия, когато Путин се нуждае от всеки приятел, който може да намери, Северна Корея внезапно отново се отзовава в полза на Кремъл. Със своето напълно милитаризирано общество и изобилни запаси от стари съветски стандартни артилерийски боеприпаси режимът на Ким изглежда като спасителен пояс за провалящите се военни усилия на Русия.

Следователно Путин нямаше друг избор, освен да опъне червения килим за севернокорейския диктатор. Въпреки че подробностите за сключването на сделката във "Восточни" ще останат неразкрити, спокойно може да се предположи, че Русия ще получи боеприпаси в замяна на различни основни стоки, от които Северна Корея отчаяно се нуждае, не на последно място храна и енергия. Освен това се говори също, че Русия помага на Северна Корея в разработването и разполагането на сателити, област, в която Пхенян е изключително неуспешен.

Каквито и да са подробностите, няма съмнение, че сделката нарушава санкциите на Съвета за сигурност на ООН срещу Северна Корея, които първоначално бяха въведени с подкрепата на Русия. Като твърди, че режимът на санкции на Северна Корея е въпрос на ООН, а не на Русия, руският външен министър Сергей Лавров се държи изключително нечестно.

Свидетели сме на появата на ос от изгнаници: държави, обединени в готовността си да нарушават международното право, като започват войни, разработват ядрени оръжия и нарушават санкциите. Този списък включва и Иран, където Русия придобива дронове камикадзе, с които да атакува украински градове и цивилни.

Но не се заблуждавайте: протягането на ръка към страна като Северна Корея е признак на дълбока слабост. Китай и Индия може и да не осъждат открито руската агресия, но нито са я одобрили, нито са направили много, за да помогнат на военните усилия на Путин (освен закупуването на руски изкопаеми горива). И каквато и подкрепа да могат да предложат Беларус, Еритрея, Сирия или Мали, тя няма да помогне на Кремъл да постигне целите на своята "специална военна операция" в Украйна.

Въпреки това тези изгнаници, водени от отчаяние, ще задълбочат сътрудничеството си, създавайки нови рискове за регионалната стабилност и глобалния ред. Например, ако Русия предостави на Северна Корея технологиите, от които се нуждае, за да развие своите ракетни или ядрени програми, това със сигурност ще има последици за сигурността в Североизточна Азия.

Русия и Северна Корея може да се провалят в своите космически усилия. Но тяхното нарушаване на санкциите и нарушаването на правилата тук на Земята със сигурност ще има дестабилизиращ ефект върху международния ред.