Гешев бил "македонец по мъжка линия" и подкрепя по-твърда позиция в спора с Македония

Във филма "Българските родове – "Не бягам, а се бия" Иван Гешев даде оценка на преговорите в момент, в който правителството ни предупреждава, че може да наложи вето за приема на съседите ни в Европейския съюз. А законът му налага да е деполитизиран.

© Стопкадър

Във филма "Българските родове – "Не бягам, а се бия" Иван Гешев даде оценка на преговорите в момент, в който правителството ни предупреждава, че може да наложи вето за приема на съседите ни в Европейския съюз. А законът му налага да е деполитизиран.



"Едно наум" е рубрика на "Дневник", в която публикуваме прессъобщения, откъси от материали, изказвания и други текстове, които трябва да се четат с едно наум.


Главният прокурор Иван Гешев даде оценка на преговорите на България с Македония в момент, в който те изглеждат зациклили, а правителството ни предупреждава, че може да наложи вето за приема на съседите ни в Европейския съюз.


Разсъжденията му по темата Македония, придружени с препоръката, че "България трябва е по-твърда и да защитава националния си интерес", могат да се чуят във втората част на филм за Гешевия род "Българските родове - "Не бягам, а се бия", заснет от журналистката Светослава Рудолф и излъчен по националистическата телевизия "България 24" (вижте видеото в края на текста).




"Дневник" вече писа, че в него Гешев съобщи политическите си убеждения - "християнсоциалист патриот".


Ето част от репликите на главния прокурор от филма:


"Аз възприемам себе си като българин от Македония, като македонец по мъжка линия. Не правя разлика между тези две неща. Те помнят как майките им и бащите им са насила карани да се записват македонци. В резултат на политиката на тогавашната комунистическа партия. Така че, ако в нещо може да бъде обвинявана най-много тогавашната власт след 9 септември, то е позволяването да се дебългаризира Македония и да се смени с кръв, репресии, бой и с пропаганда българското самосъзнание.


Това естествено не означава, че ние трябва да имаме някакви претенции към държавата Северна Македония. Не можем да ги имаме, защото живеем в друго общество. В края на Втората световна война преобладаващо е било българското самосъзнание. Факт е, че сега немалка част сега смята, че са представители на една млада нация. В това няма нищо лошо. Всеки може да се определя за какъвто иска. Ние живеем в свободен свят, в демократична Европа.


Въпросът, който за мен е болезнен, е да не се краде историята. Трябва ясно да се каже, че ние имаме обща история, която свършва 44-та, 48-ма. И когато се прецени от историците, че Гоце Делчев и всички, които те казват, че са македонци, са хора, които са писали за себе си, че са българи, че са с български произход, че семействата им са останали в България и че към онзи момент ситуацията е била такава. Една трета от всеки българин в момента са бежанци от Тракия и Македония. А по време на всичките войни и въстания жителите на Македония са бягали в България. Не са бягали в Сърбия, не са бягали в Гърция, те са бягали в България. Това е достатъчен факт.


Смятаме, че не трябва да разрешаваме на Македония да влиза в ЕС, ако не признае нашата история? - пита го Светослава Рудолф.


- Тук не говорим за нашата история, говорим за общата история. Аз съм съгласен с това нещо, че България трябва е по-твърда и да защитава националния си интерес.


Моят прадядо ми разказваше за националния идеал - Македония. Той живееше в Лом. Баба ми, неговата дъщеря, ми е разказвала за моя дядо, който е бил подофицер от българската армия, която е била в Македония. Сега го наричат окупационен корпус. За мен това са българска войска на българска територия. Баба, която беше с трети клас образование, ми е разказвала, защото тя е живяла при него в Скопие, как са посрещани с цветя и все едно идват роднини. И казваше: Това бяха бъгария, те се усещаха българи и ни посрещнаха като братя, все едно идват освободители. И разказваше за едни прекрасни години, изкарани в Скопие.


Моята гледна точка е, че националният идеал, който ни е обединявал, е обединяването на българските земи в Македония, в Тракия, и двете национални катастрофи една след друга, може би са повлияли на нашия манталитет като народ, на нашата народопсихология. Идеите ни са били унищожени в резултат на Ньойския договор и може би Априлско въстание, Девети септември, 1989-та година - това постоянно разделение на българи между добри и лоши, комунисти и антикомунисти, фашисти, демократи и антидемократите е в резултат именно на тези национални катастрофи.


Не знам какво може да обедини българина. Ние сме толкова разединени, такава омраза да изпитват един към друг хора от един народ не съм виждал. Ние забравяме, че всички сме българи."


Гешев добавя и други щрихи към портрета си:


"Е, аз въобще не мога да си помисля за предаване. В смисъл..., как да кажа, това ако, както ви разказах за рода си - няма такива дет да са се предавали. В рода има съратници на Левски - това е поп Партений Гешев. Има партизани, хайдути, членове на ВМРО, след 9 септември - военни, служители на службите за сигурност, учители. Общо взето, от такъв край произхождам. Не бягам, а се бия.


...Аз изглеждам малко по-агресивен, отколкото съм. Нещо несправедливо ме кара да реагирам. Стремя се да правя това, което са правели предците ми - да обичам страната си и да искам тя да е силна."


"Изглеждате малко така като пролетарски човек.


- А н-не. Не е съзнателно търсен ефект."


"Стремя се, ако съм допуснал грешки да се поправям. Това е начинът да се развиваш. Без промяна няма прогрес. Надявам се България след 50 години да е силна и да е възстановена. Трябва да разберем, че всички сме българи и имаме общ интерес. А той е именно България да е силна, икономически и военно стабилна. Това, което прокуратурата може да свърши, е да намали краденето."


Главният прокурор не пропуска и любимата си тема - за хората с добро материално състояние:


"Аз не мразя богатите. Българинът мрази богатите. Това е народопсихология. Аз разбирам тази омраза заради това, което се случи след 89-та година.


Помня времената, в които на 90% всички бяхме равни - кола на изплащане, апартамент на изплащане на ниски лихви и евентуално можеше и вила. Тогава се построиха заводи, някои от тях ги откраднаха, защото това е точната дума, други ги нарязаха за скрап, станаха милионери, качиха се на едни коли, които струват милиони, не си плащат данъците и примерно майка ми и баща ми, в случая, ако не са децата им да им помагат, няма как да се издържат.


Нямам против никой богат човек, стига да си плаща данъците и да спазва закона. Има една голяма прослойка, която просто не спазва законите, тъй като има пари. Много хора се притесниха, много хора уплашихме. Но продължаваме нататък - ще направим каквото трябва пък да става каквото ще."


Разсъжденията на главния прокурор по политически теми са проблемни от гледна точка на Закона за съдебната власт, който повелява магистратите да са деполитизирани. За сравнение европейският главен прокурор Лаура Кьовеши отклонява всякакви въпроси извън компетентностите си с аргумента: "По принцип не коментирам никакви събития, които не са директно свързани с моята позиция". И това е нормалното етично поведение.


Прави впечатление, че главният прокурор се дразни иизключително много от критиките срещу себе си и неизменно ги нарича "политическо говорене", а самият той с охота се впуска да коментира политически теми, демонстрирайки със самочувствие историческите си възгледи.


Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK