Митът "Боза"

Да си представим, че някакъв млад антрополог реши да прави изследване "Митът за бозата във всекидневната култура на българина" - иска да проучва образа на бозата във вестниците и филмите, да събира истории за боза, да гради хипотези за ролята на пиенето на боза в изграждането или проблематизирането на българската идентичност. Най-вероятно начинанието му ще стане известно на прекия му научен ръководител, на участниците в конференция, посветена на, да речем, символното конструиране на всекидневния свят или на шепата читатели на някой културен или литературен вестник. Трудно е да си представим обаче как разгърдени бабаити с камъни и развалени яйца ходят и питат: "Де го тоа, ва, дето отрича бозата?" Или пък президентът да каже, че това е една провокация към националната история, на която държавните институции трябва да окажат решителен отпор. Едва ли и Божидар Димитров ще обяви, че бозата е доказан исторически факт, а проектът "Митът за бозата" се финансира от Турция.


Всичко това се случи, само че не с бозата, а с Батак. Но това е кощунство, ще възкликне дори умереният читател. Кръвта и костите на убитите са неразделна част от националната история и е абсурдно да бъдат слагани на една дъска с някаква напитка от вода и брашно! Така е - образът на Батак и образът на бозата имат различен, несъизмерим ефект върху начина, по който мислим българското и себе си като принадлежащи на една нация с обща история. Предлагаме този драстичен, провокативен пример, за да подчертаем друго - всеки социален факт, бил той баташко клане или резлива бозица, има не само фактично, но и символно съществуване. Точно този символен пласт, с който удвояваме фактичната реалност, е онова, което ни отличава от животните. Кравата си пасе трева, храносмила и отделя. Освен да пасем, ние, хората, създаваме множество образи на тревата - нашата и на съседа, тревата при Тодор Живков и тревата при тройната коалиция, истинската трева и фалшивата, тревата, с която ни лъжат американците, и тревата, която расте най-хубава на българска почва... Гласуваме за една трева и освиркваме друга. Спорим кое е трева, и кое - тръни. Тези символни образи не са някаква подробност, те са самата материя на социалния живот. Образите формират полето от позиции, които заемаме. Затова и съвременните социални и хуманитарни науки толкова се занимават с образите или "репрезентациите" на едно или друго; затова и този тип изследвания имат важен културен и политически ефект.


Канският вой, който се вдигна срещу проекта на Мартина Балева и Улф Брунбауер, казва две неща. Първо, по нашите земи факт и образ, събитие и мит се приемат като неразчленимо цяло. Бозата е само боза, тревата е само трева, а който иска да ни ги вземе, ще го бием през ръцете. Втората новина е, че властващите елити охотно разпалват националистически емоции, защото така си набавят липсващата им легитимност. Което не е никаква новина впрочем. Така е било от време оно или поне от 1878 г. насам. Натурализираната, сведена до "фактите" история е бульонът, в който населението се плацика и понякога роптае - но умерено и предвидимо. Именно това е идеологията - превръщането на социалната реалност от сложно сплитане на фактите и техните образи в нещо самоочевидно, природно. Това е големият сън - нищо, че спящите се сънуват като пламенни родолюбци и пазители на българщината.


Тодор Живков си осигури безметежно царуване, защото канализира съпротивата срещу комунистическите щуротии в пронационалистическа, родолюбива насока. Със същия трик и, общо взето, със същите хора циментира управлението си и днешната олигархия. А най-нелепата гледка са онази огромна част от българите, които псуват Гоце и Сава, но в същото време пращат Балева и Брунбауер в Анадола. Именно в ръцете на това мнозинство е съдбата на България, то гласува веднъж за Царя, веднъж за Първанов, трети път за Бойко Борисов. Това са хората, на които все всичко им е ясно, включително историята. Именно защото всичко им е ясно, ги пързалят толкова лесно с разни "алтернативи", които са издънки на все същата система. Божидар Димитров се афишира като поддръжник и съветник ту на Първанов, ту на Бойко Борисов, ту на Васил Божков. Това нещо да ви говори, господа патриоти?!

Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е в "Литературен вестник".

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на delyan
    delyan
    Рейтинг: Неутрално

    Аз не разбрах какво Бойко Пенчев иска да каже! Първо, нека да напише какво Мартина Балева и Улф Брунбауер са искали да кажат, тогава да говориме кой е крив и кой е прав. Ако се опитват да говорят против мюсюлмански предрасъдъци едва ли имат накакъв шанс. Това им е грешката, нищо друго!

  2. 2 Профил на Фен
    Фен
    Рейтинг: Весело
  3. 3 Профил на Bravo!!!
    Bravo!!!
    Рейтинг: Неутрално

    Още една чудесна статия по темата!!!

  4. 4 Профил на Бозата като начин на живот
    Бозата като начин на живот
    Рейтинг: Неутрално

    Най-лесния начин да се управлява народа е като му затриеш историята и заличиш ценностната му система. БОЗА е да избиеш няколко стотин българи. БОЗА е да дадеш язовирите "водата" на хора с турско самосъзнание ,които не я продават на гяурите. БОЗА е целенасоченото обезбългаряване на цели области в България. БОЗА е и държавния резерв. БОЗА е министерството на земеделието. А сега всички видяха ,че и следствието ни е БОЗА. Колкото и да повтарят от вестник "Дневник" , че това кафявото лепкавото дето сме затънали в него е боза не им вярвам, защото намирисва. Съзнателното отричане на саможертвата на българите през турското робство за нашата свобода днес е стока, която драскачите ще продадът за паница БОЗА. Корупцията е не само в политиците тя е в народа.
    Искам да попитам Бойко Пенчев колко спечелил от свеждането на клането в Батак до нивото на бозаджийницата. Отговора е нищо. Колко струва историята на България - една боза=60ст.Това е принципът по който лека полека се заличава исторята боза по боза Батак, Перущица, София скоро и в другите градове. Още Ботев е наблегнал на факта ,че не са опасни турците а продажните български чорбаджии. Днес си имаме продажни политици, продажни вестникари, продажни полицаи, продажни следователи, продажни министри и тн.Имаме си продажна държава. Но това в което сме затънали Бойко Пенчев не е БОЗА. Вярно е кафяво и лепкаво ,но не БОЗА защото силно мерише.

  5. 5 Профил на Al Franken
    Al Franken
    Рейтинг: Неутрално

    Аз колко пъти съм казвала, че интелектът на Бойко Пенчев е страшно секси?!

  6. 6 Профил на его
    его
    Рейтинг: Неутрално
  7. 7 Профил на Един
    Един
    Рейтинг: Разстроено

    Неразбирам само Бойко Пенчев иска ли нещо да каже или обича eксхибизионистично да показва интелектуално безгръбначи?

  8. 8 Профил на бат'митю
    бат'митю
    Рейтинг: Разстроено

    Това беше замислено като отговор към Анонимен@01 май, 22:24 и Делян:

    Когато някой *вярва* в нещо, той няма нужда да *знае*. Независимо какво точно е знанието, вярващият му обръща гръб и вместо това преповтаря догмата с която е отраснал. Основното занимание на вярващия е да пази вярата си защото това е което му дава сила. Понякога вярващия може да изглежда лунатично и неадекватно за страничния наблюдател, но всъщност той е недосегаем за реалността. Но ето, да кажем, ако вземеме, колко? – пшеничено зърно от неговата вера, би ревнал тогава... знаем как. Целта на вярващия е да запази вярата си, защото тя е неговата идентичност.

    Когато някой търси знание (забележете че казвам "търси" а не "знае", той често поставя под съмнение убежденията си и ги преразглежда в светлината на новите аргументи. Убежденията му се променят, но с времето се стабилизират и колкото повече време минава, толкова по-малко се променят, докато накрая не минат в категорията "истини"... и след това пак това се променят, макар и много по-рядко (например квантова с/у класическа механика). Търсещия знание приема несигурността като част от живота си и се опитва да компенсира с гъвкавост и с адекватна реакция. Целта на търсещия знание е да дистилира колкото може повече факти в "истини" за да може върху тях да гради още аргументи и т.н.

    Когато някой просто "знае"... не съм срещал такива, но предполагам че тези които знаят си имат по-важна работа от това да се занимават с хората от горе-изброените категории. Знанието е нещо което ако го имаш изглежда тривиално и дори не се замисляш за него, камо ли да го цениш.


    Та това са в общи линии разликите между "вяра", "наука" и "мъдрост". Проблемът който виждаме е че медии насочени към вярващи са докопали научна публикация и цялата тая дандания е резултат от разминаванията в целите им. От това което виждаме, не изглежда учените да държат да дискутират "възприемането на Баташкото клане през годините" с вярващите, но вярващите се чувстват застрашени от това че някой може публично да обсъжда алтернатива на догмата. Бабите и дядовци, чиито баби и дядовци са живели по това време и поне са чули всичко първа ръка.. на тях не им пука.

    == Пояснения ==
    1. Вярвам че клане в Батак е имало при което са са били изклани много цивилни българи от въоръжена мюсюлманска редовна и наемна войска.
    2. Не съм възмутен от спекулациите на мартина Балева и немецът дето не мога да му запомня името.
    3. Малко ми е тъжно да гледам фарса който се разиграва, но не ми е нито чудно, нито изненадващо. Остава да таксиджиите да блокират летището в символичен протест срещу чужденците дето искат да ни ограбят националното достойнство.
    4. "Догма" означава официално прието учение, кето не се поставя под съмнение.
    5. "Национално достойнство" и "нация" са нови концепции създадени около френската революция. Т.е. Симеон, Борис, Аспарух не са имали "национално достойнство" и въпреки това са създали и изградили държава. Това е постигнато с мъдро управление и с здрава ръка, които в момента липсват. Вместо това ни тъпчат с пропаганда и обещания.


  9. 9 Профил на Венелина Попова
    Венелина Попова
    Рейтинг: Неутрално

    Белите петна в историята ни

    Странни хора сме ние българите. А ниското ни национално самочувствие най-често ни е лош съветник. Пример затова е реакцията – не на отделни историци и анализатори, а институционалната реакция по повод някакъв проект, именуван изкуствоведски (“Батак като място на паметта») на някакви автори (Улф Брунбауер и Мартина Балева) от някакъв институт (институт за Източна Европа) към някакъв си свободен университет (Берлинския). Този проект вдигна шум до Бога в страната ни, провокира изявления на най-първите мъже в държавата, на партии и политици, на академичната ни общност, и на кой ли не още. И рискува дори да се превърне в дипломатически въпрос между две държави – България и Германия.
    Подобен тип реакция може да бъде акламирана или отричана. По-важното в случая е, че тя извади на светло националните ни комплекси. Знам, че тази теза би предизвикала гнева на мнозина. Но се питам дали американския президент, сенатори или някоя партия в САЩ биха рипнали, ако екип от български учени от някой наш свободен университет би решил да работи по проект, финансиран от някоя от многобройните наши или чужди фондации, който търси аргументи срещу американската демокрация, защото е изградена върху черепите и костите на хиляди индианци и на още толкова чернокожи и бели, загинали във кръвополитната гражданска война между Севера и Юга? Въпросът, разбира се, е риторичен и няма нужда от отговор. Струва ми се, че ако т. нар. проект за Баташкото клане беше подминат с мълчание или бе оборен без емоции на един научен форум, където е най-подходящото място за подобна дискусия, това щеше да бъде една много по респектираща реакция. Такава реакция би показала, че можем да сме овладени и спокойни, дори, когато преднамерено или не, манипулативно или не засегнат най-чувствителните струни на колективната ни памет и националното ни самочувствие. Фактът, обаче, че реагирахме емоционално, показва и още нещо – че не сме се простили с историята си. А това сигурно е така и защото още не сме прочели истината за историята на България. Оказа се, не само най-близката, част от която, е затворена в навярно ужасните страници от архивите на бившата ДС. А и по-далечната, свързана с петвековното ни турско робство.
    Президентът Георги Първанов се обяви против пренаписването на българската история. Всъщност обаче историята ни има нужда да бъде написана отново. Този път без диктата на политиците и без съображения към чужди държави.
    Тук е мястото да попитам защо в учебниците ни по история го има Баташкото клане, но го няма Старозагорското. Което държи палмата на първенството в геноцида, упражнен по време на турското робство върху българите. Да, защото на 31 юли 1877 година армията на Сюлейман паша влиза в града, придружена от башибузук и подлага на сеч невинното население на града и околните села, потърсили убежище и сигурност там. Избити са между 14 и 15 хиляди души, други над 1000 са отведени в робство. 60 часа продължава кървавата баня, за която историците със сигурност знаят, но мълчат. Тази драма не може да бъде разказана с няколко изречения. Ако в Баташката църква са изклани около 1900 българи, то в старозагорската “Света Троица” – в храма и двора й са били избити зверски над 2500. А някои от труповете останали прави, защото след като били обезглавени, нямало къде да паднат, описват по-късно малцината останали живи очевидци страдалческата смърт на невинните си съграждани, чийто спомени са в основата на няколко книги. Преди да унищожат Стара Загора и населението му, войниците на Сюлейман паша правят същото и с околните села, от тях ще спомена само Любенова махала, където са избити и изгорени живи над 1000 души. Същата участ навярно би сполятяла и София в началото на януари 1878 година, но според информация на френски журналист равинът на града разубедил Сюлейман паша да не го стори.
    Защо в учебниците по история денят 31 юли 1877 година е отбелязан с едничкото изречение, че Стара Загора бил превзета от турците и опожарена, а позорът на Сюлейман паша (професор от Сорбоната с истинско име Соломон Леви) и неговата армия, престъпили всички писани и неписани закони и извършили военно престъпление (какво друго може да бъде клането на мирно население на една страна без суверенитет, въвлечена във война между две други държави – Русия и Турция?), е подминато от нашите историци с мълчание. Това е позор. Както е позор, че костите и черепите на хилядите заклани в църквата “Света Троица” вместо да бъдат експонирани, както е сторено в Батак, са бетонирани в старозагорската костница.
    Може би историците мълчат за старозагорския геноцид, защото е свързан с факти, които бяха и все още са неудобни за коментар от гледна точка на взаимоотношенията ни с Русия. Около превземането и, опожаряването на Стара Загора, и избиването на цялото му мирно население витаят много въпроси. Като този например: защо войските на генерал Гурко се оттеглят към прохода Хаинбоаз и оставят града да бъде превзет от армията на Сюлейман паша? Толкова е било силно убеждението, че русите няма да оставят Стара Загора в ръцете на турците, че населението от околните села е потърсило убежище в града, а Петко Рачов Славейков лично склонявал недоверчивите да не бягат към Казанлък.
    Десетки страници са изписани за смъртта на подполковник Калитин, мемориал на защитниците на града стърчи гордо край Стара Загора (и Путин му се поклони по време на посещението си в България), но за клането – нито дума. Щом такова събитие е подминато с мълчание, защо да сме сигурни, че и други важни факти от историята ни не са останали извън учебниците. Пак поради някакви “важни” съображения.
    Заради това, че не познаваме добре собствената си история, връщането ни към нея ще ни поражда винаги болка. И етническо напрежение.
    На финала ще кажа, че може би е настъпило и времето България да поиска от Турция да признае геноцида над българите, извършен по време на робството в рамките на Отоманската империя. Това светска Турция трябва да направи, ако иска да се разграничи от имперското си минало. И да стане част от Европа.

  10. 10 Профил на ХХХ
    ХХХ
    Рейтинг: Неутрално

    Много вярна статия, коментарите #8 и #9 - също.
    За съжаление историята ни се пише и тълкува все още не от учени, а от ченгета и шамани, закърмени с гъзоблизна "любов" към СССР и неговия продължител - Путин.
    Останалите са "вярващи" комунисти, дори и когато искрено се смятат за нещо по-различно - "патриоти", "родолюбци", "защитници на българщината" и пр.
    Поне някой да беше чел въпросното произведение преди да го коментира.
    Тъжно, но факт.

  11. 11 Профил на Фани
    Фани
    Рейтинг: Неутрално

    Аз не съм чела разработката на Балева и Брунбауер. Само знам, че някакви историци са разговаряли заедно за това как историята за Баташкото клане се е превърнала в нещо повече от себе си. Освен това за Баташкото клане аз не знам нищо друго, освен че го е имало - когато османлии са били по тези земи много такива неща са се случвали.
    Това, в което съм абсолютно убедена е, че 99% от хората, които си отварят устата да се изкажат по въпроса Балева-Брунбауер-Батак, са още по-слабо информирани и от мене. Убедена съм, че 89% от тези 99% нямат смислена дефиниция за "мит". И че надават вой, защото е изгряла луната, не защото нещо ги боли.
    Този първосигнален "патриотизъм" обижда всички ни по най-просташкия начин. Какво точно сте задърпали към себе си, невежи, и като какви си присвоявате почетното право да "защитавате" тази "нация"?

  12. 12 Профил на жорослав
    жорослав
    Рейтинг: Неутрално
  13. 13 Профил на anazet
    anazet
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Е, аз пък четох статия на г-жа Балева, стори ми се безсърдечна и неморална. Все пак става дума за мъченически загинали хора и едва ли пренебрежителното отношение е най-подходящо, макар и да не става дума за най-голямото клане на света.

    Иначе научната теза е ясна, а доколко е обоснована - да коментират учените.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK