Не вестник, а evergreen

Вестникът в интернет е винаги днешен. Това не е каламбур, а почти цитат от съдебно решение. Преди няколко години така беше решил британски съд, а миналата седмица съдът в Страсбург съобщи, че в това твърдение няма нередност. Последиците тук са следните: ако даден вестник отправи обида към някого чрез своето онлайн издание, то може да се приеме, че за това престъпление няма давност. Давността би останала в сила само за хартиената версия на същата статия. Така излезе, че в Европа може да се въвежда онлайн отговорност без граници.


С понятието за граници на свободата на словото се случват странни неща. Редица правителства, парламенти и съдилища смятат, че тези граници не са наложени достатъчно ясно в интернет пространството и че това изисква донаписването на разни стари правила или създаването на нови, специално за мрежата. Последното решение на съда в Страсбург, който се съгласи със заключение на британски съд, е стъпка в посока на разделението - медиите вече са временно отговорни за своите твърдения, положени на хартия, но пожизнено отговорни за същите твърдения, ако са ги пуснали в уебсайта.


Тук не става дума за това дали е справедливо медиите да носят повече или по-малко отговорност за това, което пишат. Става дума за това как неусетно интернет се сдобива със собствена регулация.




Решението на съда в Страсбург прилича на едно решение на британски съд от по-миналия век. В него става дума за германски благородник, който се обърнал към лондонска библиотека в търсене на вестник със 17-годишна давност. Получил вестника, а после опитал да го получи и втори път - вече от архива на издателя. Получил го и оттам. В търсения брой на вестника имало статия, от която той се почувствал обиден. Подал жалба срещу редакцията и английският съд я уважил независимо от изтеклите 17 години между публикуването и завеждането на дело. В решението се казва, че една публикация се смята за нова всеки път, когато някой я получи и прочете. От момента на това получаване започва да тече и нов давностен срок за клевета. Това решение е взето през 1849 г. Един век по-късно американски съд е принуден да тълкува този прецедент и го обявява за остарял. На територията на САЩ влиза в сила правилото за еднократната публикация. В Англия обаче продължава да действа старото решение от 1849 г.


Миналата седмица съдът в Страсбург трябваше не просто да разреши един спор за клевета в интернет, но и да каже дали в наши дни е приложимо решението, навършило век и половина, което днес може да се определи само като смехотворно.


В модерната си версия спорът е между вестник "Таймс" и руския бизнесмен Григорий Лучански. В две поредни публикации на вестника от 1999 г. Лучански е определен като ръководител на организирана престъпна група, като перач на пари през Bank of New York и като контрабандист на ядрени материали. Когато Лучански завежда дело за клевета заради тези твърдения, вестникът не премахва статиите от своя уебархив. Това дава повод на бизнесмена да атакува вестника с ново дело, този път за интернет версията на статията, оставената в мрежата.


"Таймс" загуби делото в националните съдилища и потърси справедливост в Страсбург. Миналата седмица загуби и там. Съдът в Страсбург не намери нередност в националните решения. Той фактически подкрепи мнението за това, че всеки път, когато някой отвори статия в интернет, за тази публикация започва да тече нов давностен срок. Така се отвори смущаваща нова ера в подхода към понятието за клевета. Тя вече е с две лица: преходна на хартия, вечно жива в интернет.


Татяна Ваксберг е журналистка и експерт по институционални изследвания във фондация "РискМонитор". Автор е на книгата "Милошевич и трибуналът" и на филма "Технология на злото" за насилствената асимилация на българските турци. Била е кореспондент на радио "Свободна Европа" в Хага и Вашингтон. Има три национални награди за разследваща и аналитична журналистика

Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Новак
    Новак
    Рейтинг: Неутрално

    Много интересна статия и доста важна. Жалко, че ще проблемът в нея ще мине между Биг Брадър и Мюзик айдъл. още веднаж адмирации за поднасянето на проблема.

  2. 2 Профил на albert v. dicey
    albert v. dicey
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Да беше сложила линкове към решението на ЕСПЧ и на англ. съд, като е добра журналистка.

    Government is the great fiction through which everybody endeavors to live at the expense of everybody else.
  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  4. 4 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: Неутрално

    Обичам да се заяждам с тази авторка и смятам, че този път тя просто не смее да си каже в прав текст тезата "Свободата на словото над всичко".
    Е да, ама не - след като свободата на словото може да бъде неограничена - и отговорността за говорене на глупости, неверни твърдения и клевети също трябва да бъде неограничена (във времето).

  5. 5 Профил на amiii
    amiii
    Рейтинг: Неутрално

    Nakefi me statiata. Ne stava vapros, dali Tatiana e prava ili ne. Vsashtnost tia ne otstojava pozicia, osven tazi, che ne moje da ima dvojni standarti (ne iskam da citiram nikoj "politik" v bg!). Osven tova predstavia problem, kojto e izvan obhvata na zlobodnevnata bg govorilnia. Pak ste i cheta statiite.

  6. 6 Профил на lyuboZAR
    lyuboZAR
    Рейтинг: 451 Весело

    albert, искаш ли да ти дам линк към библиотеката

    here be dragons...
  7. 7 Профил на Лято
    Лято
    Рейтинг: 451 Неутрално

    Когато на индивида му присвоят професия "журналист" да му се определи ЛИМИТ от "N" думи на година (включително броят се и повтарящите думи) - примерно 78,214 думи на година (това е по около една страница на ден). Отговорността да остава и след напускането на Този Свят, по наследство. Ако наследниците направят Нотариален отказ от наследство по имуществото, то отпада и тази отговорност. Така. Ако употреби думи извън лимита. Глоба. Една минимална заплата на дума. Журналистите да могат да си продават между себе си лимити от думи, като плащат данък (примерно половин мин. заплата на дума). В медийните пространства ще настъпи хигена (нова ера). Вижда Ви се строго, само привидно е така. Ползата за журналистите ще е най-значителна. (Нямах време да бъда кратък затова се получи малко по дълък текст (около 90 думи).

  8. 8 Профил на Boriaz
    Boriaz
    Рейтинг: 909 Весело

    Ай сиктир бе, и това доживях да прочета! Да сръвняват решение на съда в Стрсбург с такова на английски съд от 1849 год., ха-ха-ха-ха-ха-ха ... Г-жа Ванамк'воси джуниър (щерка е на баща й, който също беше глобален антиглобалист) не се хаби по теми като български съд- тя е над тези неща! Дай й Стрсбург, Хага, Люксембург на нея. Нещо по-така, по-глобално, раираш ли.
    Мисля да помогна на момичето в опитите му да потърси истината без да си напъва мозъка с четене на чужди текстове. Все пак сме "почти" колеги, само дето аз напуснах заради такива като нея- деца на тоя и оня.
    Първо- решението на съдът в Стрсбург автоматично отменя решенията по същия казус на всички съдилища в ЕС. Някак си е по-висш. Както, примерно, решение на ВАС отменя решението на регионалните съдилища в България. Вярно, че примерът е лош, защото ако се проследи практиката излиза, че в СГС важат други закони, а във ВАС съвсем други (по решенията и присъдите на едно и също дело).
    Второ- нека се опита да види каква роля имат прецедентите в английската и американската съдебни системи и каква роля имат в другите съдебни с-ми.
    Трето- ако се замисли г-жа Ванамк'воси върху една малко мътна за нея материя, каквато е журналистиката, изведнъж може би ще й просветне в главичката, че НЯМА КАК ДА ПРЕМАХНЕШ ДАДЕНА СТАТИЯ ОТР ВЧЕРШНИЯ ВЕСТНИК! Но в интернет архива мисля че нещата стоят малко по-различно май, а? Каква стойност би имало решение на който и да е съд да задължи вестник да премахне статията си от миналогодишния брой? В Сталинския ССР- голяма, още един повод за колене и бесене. Но в нормален съ никаква.
    Ч!етвърто- авторката явно ни смята за много тъпи и затова ни преразказва някак си какви са били (според нея) решенията на тоя и оня съд. А защо никъде не ги е цитирала незнам! Досещам се, но казахме, че днес няма да се заяждаме а само ще обясняваме!

    Искането няма мярка- даването има КРАЙ!
  9. 9 Профил на Gold
    Gold
    Рейтинг: Неутрално

    "Хигиената" в медийното пространство ще се постигне чрез качество, а не количество. (до Паисий)
    А относно статията - то е ясно (поне според мен), че интернет средата и спецификата й създава нови правила.

  10. 10 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: Неутрално

    "... решението, навършило век и половина, което днес може да се определи само като смехотворно."

    E, явно не е чак толкова смехотворно за английските съдилища, нито, както се оказва, за Европейския съд. Леко нескромно отношение на автора, струва ми се.

  11. 11 Профил на Sin
    Sin
    Рейтинг: Неутрално

    Много приятна и полезна статия ! Как човек веднага да не направи сравнение с Кривосъдието, свободата на словото и Интернет и непрекъснатите опити на комуноидните полицейски шефове да ни наблюдават ( по-скоро да ни плашат с денонощно наблюдение ) ? Най-нормална като човешкa логика съдебна практика в Англия и САЩ на нас ни се вижда като от друга планета. Ние ли сме криви или Правосъдието ( Кривосъдието ) ни, респ. цялата правоохранителна( мутроохранителна ) система, пък и пресата и Интернет изданията ?

  12. 12 Профил на Лято
    Лято
    Рейтинг: 451 Неутрално

    Добър ден Златен(Gold), Вие сте под 33 години, нали? Не мислете, че тази жена с нейното бръщолевене ме подтикна към такива идеи. А това за качеството и количеството го оставете на философите. Благодаря, че ми показваш, че е рано и за сега е неразбираемо. С уважение.

  13. 13 Профил на Въпросителен
    Въпросителен
    Рейтинг: Неутрално

    А кога авторката ще отговаря за всичките си клевети, маскирани като "компетентен анализ" за войните в бивша Югославия. Липсата на обективност за съжаление едва ли някого ще бъде приравнена на клевета, затова хранениците на всякакви фондациики с нечисти интереси ще се занимават с манипулации и откровена пропаганда. Вайсберг е типичен пример.

  14. 14 Профил на до 13
    до 13
    Рейтинг: Неутрално

    Много е лесен отговорът на въпроса ви др. Сталин. Когато възстановите ГУЛаг. И без това сте на път да го сторите.

  15. 15 Профил на msk990
    msk990
    Рейтинг: Неутрално

    Мисля, че авторката прави от мухата слон. В случая не става дума за напълно нови правила, а за най-обикновен здрав разум.
    Ако вестникът не е махнал статията от публичния си архив, въпреки че е загубил дело за клевета, естествено, че трябва да бъде накаран да я махне. Въпросът не е, че има неограничена отговорност във времето, а че докато статията седи в интернет, тя продължава да е клевета, независимо от това кога е публикувана. То си е логично.

  16. 16 Профил на Hero
    Hero
    Рейтинг: Неутрално

    Разбира се,че интернет медиите налагат нови правила. Дори и това,че дават възможност да изкажат мнението си относно "разследващата" поръчкова журналистка толкова много от читателите й.

  17. 17 Профил на Ъ
    Ъ
    Рейтинг: Неутрално

    "Граници на свободата на словото" и изразяване на подтиснати емоции от миналото.

    В коментарите на "народните барабанисти" задъжително трябва да има нещо нецензурно, но това е културата на прехода, който в БГ е без "граници " и ще продължи вечно.

    При БКП диктататурата, имаше няколко официални тъпанари, останалите бяха "подтиснати" и не се забелязваха.

  18. 18 Профил на КАФ
    КАФ
    Рейтинг: 8 Разстроено

    Татянче ,,, Дневник " не е evergreen , а Корабният журнал в който се правят записи за важните събития в корабния живот - днес записът гласи , че корабът ,,Българската държава" потъва към дъното на Черно море и работата на никакви помпи ( партии) не може да спре пътя му към дъното.

    Благодаря на Вас и екипа на в-к Дневник за дадената ми възможност да споделя тази истина с останалите членове на екипажа.

    Дадена е заповед за напускане на кораба. Подготвяме Аварийно спасителните средства. Времето долу горе бива - море 3 - 4 Вятър NW 5 - 6 ( Всичко по скалата на БОФОРТ ) !

  19. 19 Профил на глупост
    глупост
    Рейтинг: Неутрално

    Абе Танче,какво е това "национално решение",и ти ли си под психозата на псевдонационални простотии. Национално плащане,национална поръчка,нали така. Я погледни в Русия,че такива дивотии няма. В най-ненационалната държва,всичко е национално,смешна работа,ей,момчета и момичета.

  20. 20 Профил на IBM 370/148
    IBM 370/148
    Рейтинг: Неутрално

    За да продължи да се изобразява на интересна, като се опитва „творчески” да препише нещо от по-умните приказки в световния печат по повод на една злободневна полемика за срока на давност на журналистическите глупости, това примитивно същество – авторката, която на времето венцехвалебствуваше „целесъобразността” на американските бомбардировки на една европейска столица, очевидно „скрито” пледира за давност и на собствените си глупости.

    Да, ама не.

  21. 21 Профил на 東
    Рейтинг: Неутрално

    Обаче Слави Трифонов не съди Таймс за клевета, нито Божков, нито Божидар Димитров, нито някой друг чужда медия, както се казва, кофти ама факт. Жалко, но лошите слухове се разпространяват навсякъде, добрите само между нас, следователно ползата от демагозите и празнословците е не нулева ами направо прогресивно отрицателна - теория на продъненото корито: "Говорещите не помагат нито отвън нито отвътре".

  22. 22 Профил на Boriaz
    Boriaz
    Рейтинг: 909 Разстроено

    Е, вече явно не я и четат и коментират! Май е време и аз да престана- тази е непоправима! Такива като нея са в състояние не да те обесят а и на кръст да те разпнат.

    Искането няма мярка- даването има КРАЙ!
  23. 23 Профил на От Тони до Дневник
    От Тони до Дневник
    Рейтинг: Неутрално

    Абе докога ще ни занимавате с напъните на тази да се прави на по-умна отколкото природата й е позволила? Това място на страницата ви може да се запълни с нещо по-интересно.

  24. 24 Профил на николай
    николай
    Рейтинг: Неутрално

    едно уточнение за някои читатели във форума - съдът в страсбург е за човешките права и се отнася за цяла европа, а този в люксембург е само за европейските общности (не за евро съюза).

  25. 25 Профил на тарахомар
    тарахомар
    Рейтинг: Весело

    Спомням си, че пак английските магистрати, само преди 20 години, премахнаха наложената от краля в средните векове забрана - студентите от Оксфорд и Кеймбридж да носят лъкове и стрели. Днес вече те имат правото да се въоръжават. Казвам това защото си мисля, че нация, която изцяло е подчинена на традициите и впряга целия си обществен и административен персонал в услуга на парадирането с това колко са древни и самобитни не би трябвало да бъде пример за Европа и света.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK