Най-изчерпателният руски политически коментар се побра върху обикновена фланела. No limits, пише на нея, и може да значи цели две неща - че властите действат безогледно или че човекът с фланелата няма да се спре пред нищо, за да им се противопостави. Дрехата принадлежи на бившия бизнесмен и сегашен затворник Михаил Ходорковски, който я облече, за да влезе отново в съда и да отговаря по второ обвинение. Обвиняват го в нещо, което е трудно за преразказване, но е горе-долу следното: че е откраднал от своята собствена компания повече нефт, отколкото тя е имала, като е извършил кражбата тайно от собственика (т.е. тайно от самия себе си). Освен това, като сравним това обвинение с предишното (онова, по което Ходорковски е осъден и вече от пет години е в затвора), картината се усложнява. Оказва се, че онова, което той е откраднал по обвинение номер 2, всъщност е представлявало приход по обвинение номер 1 и върху този приход лицето не е платило нужния данък, поради което всъщност е вече в затвора. В резюме двете обвинения гласят: този с фланелата No limits не е платил данък върху това, което е откраднал тайно от себе си, без да го е имал в посоченото количество.
Сещам се поне за двама Нобелови лауреати за литература, които биха завидели на този сюжет, без нито за миг да повярват, че той е взет от самата реалност. Аз лично се отнасям към него с притеснение. И то не заради Ходорковски, а заради огромната група от талантливи коментатори, журналисти и правозащитници, които трябва да извършват политически анализи в рамките на сюжет с посочените характеристики. Как се анализира такова нещо? И как се анализира какъвто и да било политически факт в среда, в която е възможно нещо подобно? Ходорковски трябва да го е разбрал много добре, когато се е ограничил с лаконичния надпис за липсата на ограничения. А също и с друго: пред съда той твърди, че докато е пребивавал в "организираната престъпна група" (това е официалното име на новото обвинение), той е имал помощници в лицето на такива влиятелни фигури като Владимир Путин и няколко министри, които биха обогатили съдебната зала със своите показания. Това също е отговор - сам да умножиш абсурда, в който си поставен, вместо да го изтъкваш като такъв. Само че и това с нищо не помага на анализа.
Ако си служим с формалните изисквания на жанра, а също и с точна терминология, Ходорковски е политически затворник. Той е осъден в скалъпен процес не защото е присвоил капитал, а защото е бил готов да навлезе успешно в политиката. Процесът срещу него е бил вдъхновен от единствения му конкурент, който впоследствие дори връчва орден за заслуги на прокурора по делото. Сега Ходорковски е изтърпял две трети от наложеното му предишно наказание и би могъл да поиска предсрочно освобождаване. Изпреварвайки подобно хипотетично развитие, срещу него е образувано второ дело. Както и първото, то е съшито с бели конци. Но както и първото, то вероятно ще доведе до присъда. Най-голямата страна в света просто има собствено схващане за правосъдието. Какво да й анализираш толкова на ситуацията, наистина. Дори и тези, които се очакваше да го правят, се отказаха. Вместо това анализаторите се заеха с догадки: няма ли новият президент Медведев да спре тази подигравка с правосъдието? Той поне няма лични вражди за демонстриране. Вероятно би могъл, да. Но не е ясно с какво тази евентуална намеса не би била също подигравка с правосъдието.
Делото на Ходорковски е добър пример за това как натрупването на абсурдни елементи в рамките на една-единствена история поетапно затруднява първо преразказа й, после разясненията около нея, а накрая и изграждането на представи за успешен изход от ситуацията. Самият обвиняем трябва да е разбрал това, когато от всички възможни оръжия в съдебната зала си е избрал хумора. Знаел е, че ще бъде настанен в стъклена клетка за обвиняеми, поставена в залата, пък е влязъл в клетката с такова мото: "без ограничения".
Татяна Ваксберг е журналистка и експерт по институционални изследвания във фондация "РискМонитор". Автор е на книгата "Милошевич и трибуналът" и на филма "Технология на злото" за насилствената асимилация на българските турци. Била е кореспондент на радио "Свободна Европа" в Хага и Вашингтон. Има три национални награди за разследваща и аналитична журналистика.
