Eнергетиката - войната, нужна на управляващите

Енергетиката е сфера, която не се поддава напълно на рационална калкулация. Ресурсите са разпространени неравномерно, търговията се върти между страни с различни политически режими и традиции, монополизацията и картелизацията също не са рядкост. Затова едва ли някога енергийният бизнес ще стане напълно прагматичен, подчинен единствено на пазарната логика и следователно чужд на политиката. Така се нагнетяват идеологически и геополитически страсти, каквито в други, не по-малко важни сфери от икономиката и обществения живот почти липсват.


И точно това прави енергетиката толкова любима за българските политици. Поддържането на висок идеологически градус в енергийните дебати отваря две златни възможности: за здрава далавера и мощен пиар. Реални пари и символен престиж - това тече по непостроените още тръби.


Енергетиката е златна мина за далавери, защото вълшебни думички като "стратегически отрасъл" и "национални интереси" правят възможни неща, които в други отрасли са немислими. Представете си президентът да изложи смел план за построяването на гигантски завод за вълнени чорапи с петмилиарден държавно гарантиран заем от Русия. Номерът едва ли ще мине, дори чорапеното лоби да повтаря до прегракване по телевизиите как трябва да станем чорапен център на Балканите и да обуем целия свят. Когато обаче става дума за АЕЦ "Белене", обществото е готово да преглътне и дори се радва на съмнителния от икономическа гледна точка проект.




Понеже енергийните проекти неизменно опират до геополитически сюжети, това ги прави извънредно удобни за PR употреба. През изминалата седмица президентът Първанов и премиерът Станишев дадоха изразителни сигнали за проевропейска и защитаваща българските интереси позиция в преговорите с Русия. Тези сигнали като че ли са адресирани повече към Брюксел и Щатите, но ефектът им върху българската публика не бива да се подценява. Тепърва ще видим доколко автентично е това "втвърдяване" на тона и дали въобще нещо съществено се е случило в преговорите с Русия, или всичко си върви по план, а запъването по отделни детайли е било само спектакъл.


Независимо как ще се отразят "енергийният Давос" в София и разходката на Станишев до Москва (в която домакините му осигуриха доста свободно време) върху личните рейтинги и електоралните позиции на БСП, едно нещо е сигурно. Съсредоточаването върху газа и тръбите изтика в периферията на публичното пространство скандални теми като промените в изборното законодателство, закона за цифровизация на телевизиите и най-вече новината, че бюджетът вече се срива и ще се обръщаме към МВФ въпреки бодрите приказки от есента, уверяващи ни в противното. Да не говорим за провала с усвояването на еврофондовете. Очаквам в най-скоро време Илияна Йотова да възкликне с неподправена искреност: "Че какви еврофондове?!"


Преди така е било с войната - под прикритието на секретността и "патриотизма" са се въртели афери с доставките за армията, а бистренето на международната политика по вестниците е осигурявало медиен уют за вътрешните дела на управниците. Днес тази роля е поета от тръбопроводите и реакторите. Те са войната, от която управляващият елит има нужда, за да контролира циркулацията на парите и образите. С които ще купи оставането си на власт.


Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". От 1993 г. е редактор в "Литературен вестник". Заместник-декан на Факултета по славянски филологии в СУ "Св. Климент Охридски".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK