Злощастният опит на Папандреу за пряка демокрация *

Илюстрацията е от архива

© Иван Кутузов

Илюстрацията е от архива



Маневрата на Георгиос Папандреу да подложи споразумението на еврозоната от 26 октомври на изпитанието на демокрацията чрез референдум не оцеля дълго.


След като причини вълна от паника на финансовите пазари и гняв в много европейски столици, гръцкият премиер се поддаде на натиска от чужбина и от страна на депутатите от собствените си редици и се отказа от плана. Според официалната, неубедителна, версия референдумът е отпаднал, тъй като най-голямата опозиционна партия "Нова демокрация" подкрепя втория спасителен план и вече няма нужда населението да се изказва по въпроса.


Все още не е ясно дали събитията все пак няма да доведат до края на мандата на Папандреу.




Напълно е възможно социалистическото правителство на ПАСОК, което вече има много крехко мнозинство в палрманента, да загуби в петък вечер вота на доверие.


Дори Папандреу да остане премиер, оттеглянето му е въпрос на време - дали заради предсрочни избори или заради съставяне на правителство на националното единство.


Медиите и политическите анализатори се опитваха да обяснят защо Папандреу действал толкова рисковано, заплашвайки да провали трудно постигната сделка, да застраши бъдещето на Гърция в Европа и да създаде още по-голяма нестабилност на пазарите, която да се разпространи неконтролируемо в Италия и Испания.


За да бъде обяснено неговото решение, трябва да се имат предвид няколко фактора.


На първо място, гръцкият премиер носи фамилията Папандреу.


Семейство Папандреу са политическа династия в Гърция. Георгиос Папандреу е син и внук на двама харизматични лидери. През 80-те години на миналия век бащата на Георгиос Папандреу, Андреас, изключително популярният лидер и основател на ПАСОК, беше описван като "политик бунтар, създаващ проблеми" на Европа и САЩ.


Настоящият премиер винаги е бил свързван с това родословие. Доказателство е прякорът му Георгакис (малкият Георгиос). Изненадващият ход на Папандреу може да бъде отчасти обяснен с политическото му наследство и с желанието му да се докаже, че е равен на баща си и дядо си.


На второ място, Папандреу, който изглежда опитомен и добре възпитан политик, се оказа свиреп тактик.


През 2007 г. той изненадващо запази поста си като председател на ПАСОК след вътрешната борба с настоящия финансов министър Евангелос Венизелос. Тогава той беше смятан от мнозина за "неизбираем", но на парламентарните избори през 2009 г. победи популярния лидер на "Нова демокрация" Костас Караманлис.


Сега на медиите и специалистите гледат на Папандреу като на премиера, който така или иначе ще си отиде заради социалното или парламентарното недоволство. Затова той беше толкова решен да опровергае критиците за пореден път.


Очевидно Папандреу си е правил сметката, че ако гръцкият народ одобри сделката, то изчерпаният политически капитал на правителството ще се запълни и ще намалее броят на парализиращите стачки и проявите на обществен гняв и умора.


Ако вотът бе отрицателен, Папандреу щеше да напусне и да отиде на избори с високо вдигната глава. Но междувременно щеше да е постигнал промяна в дневния ред, който досега бе доминиран от високата безработица и мрачните последици от строгите икономически мерки.


Макар да изглежда, че Папандреу е изгубил битката,


предложението му не беше напълно безполезно


На първо място, то накара лидерът на "Нова демокрация" Андонис Самарас публично да заяви подкрепата си за сделката от 26 октомври, която яростно отхвърляше преди това. Това е благоприятно развитие, поне за кредиторите на Гърция, които отдавна настояваха гръцката политическа върхушка да последва примера на обединение, демонстриран в Португалия и Ирландия.


На второ място, злощастният опит на Папандреу за пряка демонстрация ясно показа, че в битката между демокрацията и пазарите, вторите имат последната дума. За 72-та часа, през които идеята за рефендум бе актуална, мнозина гърци смятаха, че за първи път от близо две години те ще имат думата при опредялено на тяхната съдба. Но очевидно това няма да се случи.


Европейците са свикнали да им се спускат отгоре решения, след като са били обсъждани зад закрити врата в Брюксел или са били договорени между канцлера Меркел и президента Саркози, преди да бъдат представени като факти пред другите лидери.


Изключително важен е фактът, че


отчаяният ход на Папандреу разби едно табу


– за необратимото членство в еврозоната. Правителствета вече открито го обсъждат, а възможното излизане на Гърция от еврозоната из основи ще промени вижданията за единната европейска валута и европейския проект като цяло.


За Гърция напускането на еврозоната, особено ако е съпроводено, както настоява Еврокомисията, с излизане от ЕС, ще означава катастрофа за икономиката, обществото и европейската идентичност на страната. Дълбока рецесия, финансов и политически колапс, изтичане на депозити от банките, бягство на капитали, кошмарни нива на безработица, срив на местния бизнес, натрупване на планини от дълг. И не на последно място то ще нанесе сериозен удар върху мястото на Гърция в западния свят.


Алтернативата е придържане към договорената през октомври сделка. Този вариант изглежда много по-привлекателен макар и неговият изход да не е съвсем сигурен, като се има предвид опита с прилагането на първия спасителен пакет за Гърция. През 2020 г. гръцкият дълг ще бъде равен на италианския – 120% от БВП.


Каквото и да се случи, едно е сигурно: Папандреу повдигна въпроса за демократичната легитимност в Европа. Ако европейският проект и общата валута трябва да оцелеят и да просъществуват в бъдещето, те ще трябва да спечелят сърцата на обикновенните европейци, а не само умовете на технократите и политическите лидери.


Одобряването на мястото на Гърция в еврозоната чрез всенародно гласуване е един отчайващо необходим жест на демократична легитимация, какъвто липсваше по време на дълговата криза в еврозоната. Той би помогнал да се успокоят пазарите и би улеснил решаването на кризата.


Недоверието на европейските лидери към преценката на народа обаче направи тази възможност невъзможна.


* Заглавието е на редакцията. Текстът е със съкращения.
** Авторът е икономически редактор в гръцкия всекидневник "Македония"


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK