След инцидента в Монтана

През нощта в петък срещу събота 200 роми в Монтана нападнаха полицейски патрул, а в събота вечерта областният управител, местният полицейски началник и бившият председател на Народното събрание, а сега редови депутат от района Борислав Великов се срещнаха с т.нар. ромски лидери в града, за да обсъдят ситуацията. На срещата било договорено властта и ромите да си сътрудничат по-отблизо, за да не се повтаря случилото се. Това хубаво. Не е нормално обаче в началото на ХХI век в една високо развита (по стандартите на ООН) и правова (според собствената си конституция) държава властта да поставя отношенията си с нарушители на закона в родово-патриархален контекст. Поне така излиза, като се проследят събитията в Монтана: лидерите лишават от подкрепа провинилите се членове на общността и влизат в ролята на гарант, че законът ще се спазва. Монтанският случай не е прецедент. Но в него особено добре се вижда защо многобройните опити да се решава ромският проблем не само не подобряват положението, но и го влошават. А го влошават, защото в последните няколко години подходът е ромите, включително и когато нарушават закона (но не само тогава), да бъдат разглеждани като колективен субект. Така личната отговорност се размива - виновни са циганите като цяло, а допълнителният ефект е невъзможността за излизане от гетото - преносно и буквално. Съвременното общество се основава върху лични, а не колективни права и задължения. При българските роми обаче този принцип е тотално загърбен. Резултатът е, че законът спрямо тях действа различно, не както спрямо останалите, и им създава специален статут. Дали е добро или лошо, е отделен въпрос, но това не е модерна държава. Да прощава ООН.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK