Един друг свят

Преобладават присъдите за дребни подкупи

Статистика на Министерството на правосъдието си спечели челното място във вестниците тези дни, потвърждавайки отдавна известни истини - че преобладаващите подсъдими са данъчни чиновници и лекари и че средният размер на наказания подкуп е 140 долара (виж стр. 6). Едрата корупция живее в един друг, нереален за едва оцеляващия българин свят. Тя не не се хваща и не влиза в съда. Причините да остава неуловима са две основни: първо, едрата корупция по върховете на трите власти е еволюирала в изтънчено изкуство с мрежа от ловки и неуловими посредници (в съдебната система) или в услуги, с понякога неизмерим паричен еквивалент (в изпълнителната и законодателната власт).


Само бегли знаци говорят за голяма корупция, последвани от въпроси, които остават глас в пустиня. Провалът на делото "Ванко Едно" с доказано обвинение е сред най-пресните и отчайващи белези, че всичко е възможно в България. Както се видя, отговорът как се стигна до това потъна в показаната воля да бъдела поправена законодателната грешка. Друг пример - бивши и настоящи министри менят позицията си за затварянето на фришоповете. Пак чуваме отговора на независимите борци с едрата корупция: съмнението е недоказуемо.


Българските полицейски и прокурорски органи останаха на жалко, примитивно професионално ниво в борбата с корупцията. (От онези, които не могат да разкрият убийство, как да очакваме да докажат търговия с власт?) Като прибавим и липсата на воля, потисната от битките на лобита и интереси, на които "органите" безропотно служат, вместо да ги разнищват, стигаме до извода защо няма разкрития и присъди за едрата корупция. Няма и да има. Ще продължим да слушаме статистики, доклади, министерски уверения пред Брюксел за големия напредък.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK