Вяла предизборна кампания, жалки опити за дебат по Би Ти Ви... Сякаш на 23-ти няма да има избори, а досадно подписване на анекс към договор, чиито основни параметри вече са зададени. Това е положението и причината не е в кандидатите.
Официалното обявяване на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова като кандидати на ГЕРБ за президентските избори засилва подозренията, че на 23 октомври ще имаме може би най-деполитизираните избори в най-новата ни история. И президентските, и местните – само че деполитизирани по различен начин.
Ако в България 1% от приказките на политиците за "реформи" се превръщаше в работещи закони и нормативни документи, сигурно щяхме да сме най-реформираната и ефективна държава в галактиката. В обществото има консенсус около нуждата от промени в публичния сектор и затова всички политически сили се опитват да минат за "реформатори".
В рубриката си "Дебати" онлайн изданието на в. "Капитал" подхвана една действително гореща тема: "Трябва ли да се изплаща държавна издръжка и за учениците в частните училища?". Готви се законопроект в тази посока, а образованието е въпрос, към който малцина са безразлични.
В България политическият дебат като че ли се изчерпва с темата за реформите. Реформата замени ключови думи от политическия речник като комунизъм, социализъм, капитализъм и т.н. Реформата обаче много рядко се мисли в конкретни и детайлни параметри. В тази дума всеки влага такова съдържание, каквото му душа иска.
Вече няколко месеца основният политически въпрос в България е иска ли Бойко Борисов да изправи държавата на крака, или си търси оправдание защо работата не върви. И ако все повече хора са склонни да мислят второто, причината е, че управляващите като че ли имат за приоритет единствено имиджовите акции, а реалните действия си остават само пожелание.
Всяко правителство се опитва да представи реформите, които се кани да извърши, като чакани и искани от "обществото". В стремежа си да бъде винаги на вълната на народното одобрение, Бойко Борисов изнесе правенето на политика пред микрофоните и камерите, като още повече изтрива границата между управленските действия и "желанията на хората".
В Народното събрание отново и отново се прекроява внесеният от Сергей Игнатов закон за академичното развитие, в БАН пък започва мащабно преструктуриране. Научната гилдия ври и кипи, но дебатът като че ли остава не особено понятен за по-широката публика, която се впечатлява повече от бъдещия университет в Перник и естетическите вкусове на ректора на Стопанската академия в Свищов.
Дневник