
"Ислямска държава" ще продължи и без Ал Багдади
Смъртта на Абу Бакр ал Багдади, лидера на "Ислямска държава" (ИД), е знаково събитие, но е по-важно символично и политически.
Смъртта на Абу Бакр ал Багдади, лидера на "Ислямска държава" (ИД), е знаково събитие, но е по-важно символично и политически.
Някои почести идват твърде късно, други - твърде рано. Други пък заплашват да провалят усилията, които награждават.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обмисля ответни мерки след нападението срещу саудитски петролни съоръжения. Той обаче има само няколко варианта за действие и още по-малко съюзници.
В какъв тип икономика вярват демократите в САЩ? Джо Байдън призовава за "по-силни трудови закони и данъчен кодекс, който възнаграждава средната класа". Бърни Сандърс иска да повиши данъците на богатите и да гарантира работа на всеки пълнолетен американец.
В целия Близък изток се чува биенето на барабаните на войната, предизвикано от правителството на Тръмп и породилите спорове атаки срещу саудитските танкери и петролопровод.
Крис Хюс е съосновател на "Фейсбук", който смята, че държавата трябва да раздели компанията на отделни фирми.
Нито една страна не може сама да се справя с тези заплахи, а съществуващите международни институции се оказват неадекватни.
По-младите поколения винаги са имали различни нужди от по-старите, но в миналото върхушката е намирала начини да задоволява тези нужди, без да отстъпва властта.
Какво би накарало водеща политическа партия да се чувства толкова разочарована от себе си, че да предпочита да се лекува, вместо да управлява?
Засега нова националистическа Италия не обръща гръб нито на Европейския съюз, нито на Запада, но ако се предприемат някакви стъпки в подготовка за бъдещето, те са в посока към отчуждаване.
Националната държава е прехвалена. Националната държава е излишна. Може би прехвалването е свързано с излишността. Естественото състояние на политиката става театър. Дигиталното течение междувременно остава постоянно.
Съществува сфера между демокрацията и откровената диктатура, в която икономическите кризи могат всъщност да помогнат.
Тръмп знае какво прави и когато го описва с тази дума, човек на практика става съучастник в лъжата му, смята Пол Кругман.
Президентът Тръмп се опитва да разбие западния съюз. Дали наистина върши това съзнателно?
Официалното - и правно - обяснение на митата върху стоманата и алуминия е националната сигурност. Това е очевидно измамна обосновка поради факта, че основните преки жертви са демократични съюзници.
Ако Германия наистина е лидерът на Европа, то има огромно значение какво мисли ръководителят на външната й политика. Там е работата, че никой не знае.
Отмяната на санкции, нормализирането на отношения, започването на търговия - тези неща може да не се случат скоро или изобщо.
По-рано тази седмица Орбан се сблъска с пречки у дома, които му донесоха рядко срещано главоболие.
Завръща ли се германският консерватизъм след годините на безформен центризъм на Ангела Меркел и възхода на крайната десница?
Путин предприе много действия, допринесли за отслабването на руската икономика и човешкия капитал.
Това е така, защото властовата му база не е икономическа; тя е културна и идеологическа.
Трудно е да се повярва, че хората биха дали достъп до толкова много лични данни, ако наистина разбират какво правят.
Когато говорим за фондови пазари, има три правила, които трябва да запомните. Първо, фондовият пазар не е икономиката. Второ, фондовият пазар не е икономиката. Трето, фондовият пазар не е икономиката.
Тръмп упорства в странното си очарование от Путин и не желае да признае, че Русия е заплаха за сигурността, макар че неговата собствена стратегия за национална сигурност, представена неотдавна, твърди, че Русия наред с Китай се стреми да подкопае "американското влияние, ценности и богатство". Републиканците в Конгреса, изглежда, се вълнуват повече от това кои са онези, които разкриха руската намеса, а не от самата намеса, и не правят нищо, за да гарантират, че тя няма да се повтори.
Европа и светът обаче имат спешна нужда от силно водачество от Берлин възможно най-скоро, затова колкото по-бързо германците уредят политическите си въпроси, толкова по-добре за всички.
Да си припомним какво се случи с петима лидери - в Египет, Либия, Сирия, Тунис и Йемен - страни, които са в центъра на политическите въстания, започнали през 2011 г. Само в една от тях, Тунис, днес има подобие на плуралистична демокрация.
Президентът Тръмп и Северна Корея накараха Конгреса да направи нещо, което не е правил над четири десетилетия: официално да обмисли промени в законодателството, даващо на американските президенти изключителното право да разпореждат използване на ядрено оръжие.
Когато президентът Си Цзинпин влезе във Великата зала на народа (сградата на китайското народно събрание), за да представи екипа от ръководни кадри, с които през следващото половин десетилетие възнамерява да управлява Китай, всички ще следят дали сред кандидатите няма да има и едно или две по-млади лица, загатващи вероятния му приемник.
Докато неполяризиращият президент може да каже на поддръжниците си да се успокоят, поляризиращият има нужда те да побеснеят. По този начин той може да се покаже като защитник.
За да има каквато и да е истинска надежда да управлява тези сложни и деликатни отношения, Доналд Тръмп ще трябва да разработи твърд, последователен и вдъхващ доверие подход.