Целта на съботната демонстрация, организирана от студентското движение "Милион моменти за демокрация", бе да се чества 30-ата годишнината от революцията, но и да се привлече внимание върху това, което критици смятат за опасно отклонение от идеалите й.
Въпреки всички приказки за "документи", "протоколи" и "арбитражни състави" всичко ще зависи от политиката.
Дали не е възможно разгръщащият се в САЩ абсурд просто да е по-ярка и карикатурна версия на ставащото във Великобритания?
Ако "печалните страсти", за които Макрон е предупреждавал много пъти, обхванат Франция, ще бъде засегнат цял континент, не само политическата кариера на един човек.
Беше казано, че ако Тереза Мей загуби гласуването за постигнатото от нея споразумение за Брекзит в Камарата на общините и ако Лейбъристката партия се опита, но не успее да предизвика избори, възможен е вариантът с втори референдум.
Меркел символизира устойчивостта, сигурността и приемствеността. Ако, или по-скоро, когато падне от власт, тя ще липсва много на всички.
Много страни заедно са повече от една. Това беше аргументът на Европа от самото начало и това е причината Брекзит да се проваля - причината, поради която той така или иначе беше обречен на провал.
През юли "ЮГав" установи, че 42 процента подкрепят ново гласуване, сравнено с 40 на сто против. През април 2017 г. само 31 процента от хората подкрепяха втори референдум.
ЕС е несъвършен, но много от нещата, които са се объркали, са резултат от решения или подходи на национално равнище. Превръщането на ЕС в изкупителна жертва е част от отприщената в наши дни лудост.
Киев може да е предотвратил убийство, но следващия път, когато критик на Кремъл бъде убит, първият въпрос ще е: Наистина ли е мъртъв?
В Брюксел, Париж, Берлин и на други места в западната част на континента става почти общоприета мъдрост твърдението, че "хората от изтока" са грабители в клуба на ЕС. Справедливо ли е това?
Албанският премиер Еди Рама сравни неясните ангажименти на ЕС с комунистическото обещание за светло бъдеще, което винаги е било "току зад ъгъла".
Решението на Макрон да разпореди френски ракетни удари срещу Сирия заедно със САЩ и Великобритания бележи нов етап в неговото президентство.
Печалбата за Русия е в омаломощаването на западните правителства и техните съюзи. Путин презира влиянието на НАТО и ЕС в страни, които до 1991 г. бяха съветска територия. За него техният суверенитет е наложена от враговете художествена измислица. Негова цел е да урони решимостта на Европа и САЩ да съхранят границите им.