Оставката на арх. Диков идва след обществен натиск, но това не бива да бъде повод за прибързана радост. Предстои не по-малко важно решение – кой ще заеме неговия пост. От това решение ще зависи по-нататъшното развитие на столицата в градоустройствено отношение. Не е възможно устойчиво развитие, ако не се премахнат порочните практики.
Няколко месеца след откриването на чисто новия бул. "Александър Малинов" в София част от него вече е затворена за цялостен ремонт.
Архитектите просто вече не виждат смисъл от участие в местни конкурси. Както най-вероятно и гражданите няма да видят смисъл от внасяне на писмени мнения в общината. За съжаление, това не е от полза за никого. Нито за архитектите, а още по-малко пък за будната столична общественост.
Вместо само да се вдигат глобите, редно е първо общините да осигурят достатъчно места за паркиране в близост до жилищните сгради.
Обществото трябва да се пита "какво да бъде" на етап задание, а не на етап готов проект. Когато има готов проект, обществото се пита "харесва ли ви" и ако отговорът е "не", то следващият въпрос е "ще ви хареса ли, ако го поправим" или по-скоро "можем ли да го поправим така, че да ви хареса" и ако отново отговорът е "не", тогава остава единственият (риторичен) въпрос "как стигнахме дотук".
Изискването за доказване на опит при обществените поръчки се е превърнало в инструмент за манипулирането им и за тясното им насочване към определени кръгове хора. А провеждането на конкурси е сведено до едно чисто пожелателно мероприятие. Правят се опити конкурсите да бъдат омаскарени като спъваща процедурите и следователно - излишна фаза.
Дали да се събори или да се реставрира? Не знам кое от двете, но поне едно от двете; в никой случай третото - да остане както е в момента.