Антиполитическият вот
Антиполитическите послания ще прецакат политическите.
Бойко Пенчев*
2021 - ще се оставим в ръцете на хора, чийто единствен талант е да всяват омраза
"Забравихме войните на ХХ в. и искаме да се върнем в XIX в., в света на "суверенните държави" и "националните интереси" – прогнозата на Бойко Пенчев за новата година
2020 – видя се, че всичко е възможно, включително да се провалим
"Пропагандистите на "протеста" упражняваха морален шантаж върху обществото" – Бойко Пенчев за отиващата си година
Какво искаме от Македония
Ако България е истинска майка, време е да пусне македонците да вървят свободно, където са решили.
Празникът на учителите
Някога баба ми наричаше 24-и май свети Кирил. Днес всички сме научени, че се казва Ден на славянската писменост и култура. Някога 24-и май се празнуваше в училищата.
Зимата идва
"Изпирането" на Доган, превръщането му в патриот и русофил беше ключово за бъдещото преструктуриране на политическото пространство.
Робинзон и Балканджи Йово – герои на нашето време
"Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" е текст, написан от Пенчо Славейков. Това е и документ не за "турското робство", а за манипулативните стратегии на комунистическата пропаганда, моделираща миналото. Именно през периода на тоталитаризма този текст става идентификационен "хит", сакрален знак, внушаващ определена "истина" за историята на българите по време на "турското робство".
Липсващият въпрос
Въпросът сега е дали след като ГЕРБ и РБ зачеркнаха Танев, ще зачеркнат и цялата си политика в тази сфера. А ако мълчат и се правят, че не разбират за какво става въпрос, значи наистина смяната на министъра е продиктувана от нещо друго, а не от скандала с програмите.
Езикът и държавата
Какво се случи с езика ни през тези 25 години? Думите, изразяващи онзи "цивилизационен избор", който уж направихме след 1989 г., до една се оказват вече натоварени с негативни конотации; пейоративизирали са се, както казват лингвистите. Негативното езиково оцветяване на "демокрацията" и всичко, свързано с нея, е симптом за сериозни дефицити в българската публичност.
Двете Българии
Имам усещането, че българинът все повече заживява като при Живков – полуобърнал гръб на политическото, на онези "отгоре", които той познава само по клюки и вицове, същински ангажиран единствено с частния си свят