
Спете спокойно, творци
Литературната ни критика като имена на пишещи и места за публикуване се свежда до бройка, по-малка от пръстите на двете ни ръце, дали и толкова.
Литературната ни критика като имена на пишещи и места за публикуване се свежда до бройка, по-малка от пръстите на двете ни ръце, дали и толкова.
Изумително е как подражаването на големите и силните на деня накара нормални хора да променят речта си.
В образованието е спасението. С избори няма да стане, колкото и да са в годината.
Имаме си двойни стандарти – за свои и за чужди, за законност, за справедливост, за всичко общо взето.
Ромските проблеми колкото повече растат, толкова повече не се споменават. За политиците ромските квартали са били винаги източник на вот, нищо повече.
Вече чувам: точно това ли трябва да си говорим в тези дни? А кога, ако не преди рождеството на Обичащия?
Така е, г-н Айнщайн – две неща са безкрайни, вселената и хорската глупост, като за първото не е толкова сигурно. И да, г-н Оруел, невежеството е сила. Специално тук и сега: преобладаващата сила.
Непрекъснато се налага да се маркираш дали си от тия, или от ония.
В нормална държава дали едно бебе ще живее или не не зависи от капачки.
На народния поет ще бъде посветен и празникът на Сливен Димитровден
Това е четвъртото правителство, назначено от един и същ човек. Те винаги започваха с уволнения и назначения, всички се проявиха като службашки.
По нашенско минават нашенските магии, затова Хитър Петър тук вирее по-добре от Хари Потър.
Става дума за Асен Агов и за потребността да се върнем до оня кадър, в който от екрана на единствената българска телевизия за първи път прозвуча обръщението "Добър вечер, дами и господа".
Да оттеглим това неразбираемо и срамно вето и да настояваме за всички неща, които очакваме от Северна Македония, в процеса на преговорите и с гаранцията на страните от Европейския съюз.
Моля те да ни простиш, че не помним. И че когато изразяваме позиция, ние не мислим за теб, мислим за собственото си разочарование.
По колко въпроса сме разделени на две вражески армии?
Веселина Седларска разказва за срещите си с Атанас Славов - писател, семиотик, кинематограф, публицист, дисидент, автор на над 40 книги.
Тези хора, които броят левчетата за бежанците, същите хора ли са, които спасиха евреите в своята страна от концлагерите с газови камери?
Колко е важен този момент ли? Ето колко: представи си ракета, която пада над дома ти, представи си Европа като ядрено пепелище, представи си всички близки хора под развалините. Какво ще искаш тогава?
Цялата конструкция на здравеопазването ни е изградена върху пари, а не върху идеята за опазване на здравето.
"Всеки сам си преценя" е точно като провереното многократно в българския живот "всяка коза за свой крак"
Общият ни живот вече не къкри тихо на задното котлонче на печката, а ври и кипи на предния котлон, който е увеличен на шест.
"Дневник" препечатва текста на Веселина Седларска от "Редута" с позволение на автора.
Сега въпросите могат да се решават единствено и само с помощта на всички институции на държавата. Въпросът е или-или. Или политиката ще престане да употребява циганите в полза на политиците по време на избори, или лавината на немотия, неграмотност, престъпност и безработица ще унищожи всичко по пътя си.