Дневник
"Дневник" на Георги Марков - 1969
"Дневник" публикува непубликувано есе на Георги Марков.
Георги Марков
21 август 1968 г.
Демократизацията край бреговете на Вълтава уплаши властващите партийни върхушки във всички подчинени на Съветския съюз страни, тя беше обявена за опасна зараза и половинмилионна армия беше изпратена, за да я ликвидира.
Писателите и Пражката пролет
"Поставени при невъзможни за творчество условия, чешките писатели не само не спряха да пишат, не само не приглушиха гражданската си отзивчивост, но започнаха най-активна борба за промяна".
Новогодишна лотария
Гражданки и граждани, след малко започва тегленето на нашата новогодишна лотария на щастието за 1976 година.
Дядо Коледа и Дядо Мраз
"Дневник" препечатва есето на писателя Георги Марков от портала "Култура". То се публикува за първи път с любезното разрешение на г-н Любен Марков.
Ще изчезне ли българският народ?
Есето е от книгата на Георги Марков "Ходенето на българина по мъките". Премиерата е в памет на писателя, срещу когото на 7 септември 1978 г. е извършено смъртоносно покушение на моста "Ватерло" в Лондон.
От Витоша по-високо...
Есето на писателя Георги Марков е прочетено за пръв път в "Дойче веле" през 70-те години на 20 в. "Дневник" го препечатва от портала "Култура" с любезното разрешение на © г-н Любен Марков.
Колко опасно е невежеството
Съвсем не искам да кажа, че у нас винаги е имало само ученолюбиви хора, но духът на ученолюбието е бил винаги най-уважаван гост.
Великденските камбани на "Александър Невски"
"Малко неща на този свят са ме вълнували повече от великденските камбани на "Александър Невски". Техният звън бе истинска музика, която слизаше от небето на земята."
Новогодишни фантазии
"Дневник" препечатва есето на писателя Георги Марков от портала "Култура". То е публикувано с любезното разрешение на © г-н Любен Марков.
Коледен разказ
Разказът е четен по "Дойче веле" през 70-те години на ХХ век. Портал "Култура" го публикува с разрешението на © г-н Любен Марков, а "Дневник" го препечатва с разрешение от редакцията.
Процесът срещу богомилите
Всеки може да си представи колко силна и недвусмислена е кореспонденцията на зрелището от 1211 г. с нашето време. Целият исторически материал — вече преобърнат в истинска драматургия според всички модерни изисквания — е организиран великолепно. Може би най-хубавата идея в тази пиеса е историята с цар Борил и неговите двойници. Множеството опити на заговорници да убият царя свършват с това, че бива убит поредният негов двойник.
21 август 1968 г.
"Авангардът на разкрепостяването бяха чешката култура и изкуство. Всеизвестни са великолепните постижения на чешкото кино, цялата чешка литература тръпнеше от поривите на този нов дух и начело на обновлението стояха истински писатели, а не организационни мижитурки."
Ехо от есетата на Джордж Оруел
"Когато прочетох за първи път "1984", почувствувах, че Оруел е живял сред нас – в България, в Съветския съюз, че познава добре сградата край Лъвовия мост, че е участвувал в гласуване на резолюция за заклеймяване на Солженицин…"
Едно към безкрайност
"Обикаляйки витрините в Лондон, се спрях пред магазин за джобни ножчета. Върху огромно червено кадифе бяха поставени над 200 различни модела джобни ножчета. Помислих си, че това е триумф на критическото мислене." Есето на Георги Марков е прочетено по Дойче веле през 70-те години на ХХ в. Публикува се за първи път. Дневник препечатва текста от портала "Култура".
За мраморните хора на Анджей Вайда
Малко е да кажа, че "Човекът от мрамор" е голям филм. Това е може би най-големият филм на Анджей Вайда и един от най-големите филми, произведени някога в Източна Европа, пише българският писател. Вайда днес навършва 89 години
Съмнението (по повод студентския празник)
Една от най-големите беди в университетската работа у нас е отсъствието на истинска, демократична атмосфера в отношенията преподавател-студент.
България наистина е царството на посредствеността
Но аз не искам да говоря за "материалните и духовните промени в бита на българския народ", както се изразяват високоговорителите у нас, а за онази наистина огромна коренна и може би фатална промяна в българския национален характер.
Ненаписаната българска харта
Есето на Георги Марков отдава почит на Христо Ганев, Радой Ралин, Константин Павлов...
Великият покрив
Откъсът е от "Задочни репортажи от България" на Георги Марков, публикува се с любезното разрешение на © г-н Любен Марков
Чествания, паради и манифестации
И така първата партийна задача на честването, парада или манифестацията е да изтръгне от всеки индивид признанието, че той е част от стадо. Това е едно от следствията на цялата партийна идеологична линия срещу личността.
За приятелството
Всеки път, когато се обърна назад към отминали времена и събития, паметта ми най-напред извиква образите на приятелите ми. Всеки път, когато се случи нещо в днешния ми живот, добро или лошо, радостно или тъжно, първата ми реакция е да повикам и разговарям с приятелите си.
Прага ’68
Исторически комунистическата партия от съветски тип върна еволюцията на обществените отношения в България, Чехословакия и другите щастливи страни отвъд средните векове.
"Тука е така"
За голямо съжаление фирмата на тази кръчма би могла спокойно да замени името на не една държава в днешна Източна Европа. Народна република "Тука е така". Печалната разлика между кръчма и държава с подобно име е тази, че от кръчмата можеш да излезеш, а от "Народна република "Тука е така" – не можеш!
Есе за щастието
"И най-виталните религии не са могли да намерят място за щастието на земята, затова са го пренесли на оня свят. Родоначалниците на съвременния комунизъм обещават щастие едва в ерата на чистия комунизъм, което е все същото с идеята за задгробния живот."
Есе за словото
Вчера един английски филолог ме попита: "Вярно ли е, че на български можете да употребявате прилагателните като глаголи, че можете да кажете например: "Небето синее"? "Да", казах, ние можем да кажем: "Небето синее". Той се усмихна и отвърна тъжно: "А ние с нашия изумително богат език не можем да кажем: "The sky blues".
Система и хора
"Кое е първичното – хората или системата? Такъв въпрос не съществува, защото системата не е мъртва схема, а се състои от живи хора. С каквото основание твърдим, че хората са продукти на системата, със същото основание можем да твърдим и обратното".