С бухалки и обръчи те постигат забележителни успехи в най-различни дисциплини на политическата гимнастика. Те са "Златните момчета" - ансамбълът, който сякаш управлява България. Коментарът на Даниел Смилов е за "Дойче веле".
Правителството "Борисов 3" е на път да направи втора сериозна външнополитическа грешка в евразийска посока.
"Магията" на премиера вече не работи. На хората им писна от управление с безкрайни циркове и лобистки закони. Пируети на Борисов като сегашния се представят за висш пилотаж, но всъщност са каша от недомислици и грешки.
Как така БСП изведнъж стана антиимигрантска, хомофобска, пропутинска партия, за която никакви крайни методи вече не са неприлични? И не е само тя – политическата радикализация е в настъпление в България.
След гостуването на президента Доналд Тръмп в Брюксел и в Обединеното кралство за слоновете се появи надежда – те вече няма да са единственият пример за голямо и непохватно създание, незнайно как попаднало сред фини и сложни човешки творения.
Така, както Маркс "открива" в баналните принципи на търсенето и предлагането "заговор" срещу пролетариата, така и борците срещу "двойните стандарти" са конспиративно настроени.
Политиката на преименуването е древна като света. Този, който владее словото, създава реалност. Като смениш името, унищожаваш старото и раждаш ново от нищото.
Вместо да залага на фразата на цар Борис III, Борисов би могъл да обмисли свой, оригинален девиз. Например този: "Винаги с ЕС, а пък в Русия с едно наум."
ГЕРБ наля тонове вода в мелницата на едно ново, "патриотично" мнозинство БСП-ВМРО-"Атака"-"Воля"
"Дневник" публикува анализа от Портал "Култура".
Страната има нужда от партия на динамичната част от обществото, която няма колебания дали сме част от западния демократичен свят. Тази общност заслужава политическо представителство.
Задачата на Борисов като главен готвач и качествен контрол ставаше все по-трудна. А и той разви вкус към руски енергийни напитки и добавки.
Формалното оставяне на преговорния процес за присъединяване на Турция отворен е в полза на ЕС. То е и надежда за опозицията срещу Ердоган в Турция. Митническото споразумение е основен лост на ЕС в преговорите. Продължаването на диалога би позволило този лост да се използва ефективно.
Руският политолог Семьон Слепаков има теория, която добре обяснява неочаквано възникналото напрежение в отношенията между нашите две братски страни.
И Борисов, и Берлускони са носители на многобройни оскари за главна мъжка роля в политическите продукции на България и Италия. Ролите, които двамата изпълниха през последните две десетилетия, са сходни. Започнаха като борци срещу корупцията в политическата система. След това станаха "балансьори". Последната им роля е на "единствена надежда за Европа".
Борисов е изправен пред дълбок екзистенциален избор: за да оцелее, той трябва да се откаже от някое от своите въплъщения, пише Даниел Смилов за "Дойче веле". Кой Борисов ще бъде пожертван – "патриотът", "европеецът" или "борецът срещу корупцията"?
Докато плачат за измислен Командор, загубили срам за това, че все пак са възрастни и могат сами да управляват и себе си, и държавата си, хората губят свободата си. Защото няма свобода без срам от несвободата.
Въпреки че изостави Маркс, БСП никога няма да изостави една друга икона на лявото – Сартр. Той учи, че при човека съществуването предхожда същността. Eкзистенцията предхожда есенцията. И при БСП това е точно така – съществуването й е важното, а не същността. Същността е въпрос на избор, който лесно може да се промени – днес си марксист и громиш буржоазното семейство, утре си консерватор и целуваш ръка на попа. Това е то екзистенциализъм.
Oфициално корупция сред управляващите у нас няма. Тя винаги и чудодейно се появява само и единствено сред неудобните на властта и някъде в опозицията.
Парадоксът е, че тези, които отхвърлят мултикултурализма, са за война на цивилизациите, за културна война. Освен неразбиране, че по този начин те отново мислят в термините на някаква множественост на култури, този парадокс е сигнал за сериозна опасност.
Най-уважавани са народите, които имат способност да се дистанцират от себе си, да се самоиронизират, да отсеят доброто, трайното, красивото, от лошото и грозното.
Меката диктатура е полу-демокрация. Този режим представлява изключителен теоретичен, а у нас вече и практически интерес.
Освен страховете от миграцията, друг също толкова легитимен страх е, че нацията изчезва. Демографското въображение на популизма е катастрофично – два милиона са "загубени" и след петдесет години българи изобщо няма да има. Затова в страната не трябва да влизат много чужденци, а българите не трябва да излизат.
Ако не успеем да убедим партньорите да сменят базовото си отношение, може да останем и недоразбрани като Велика сила. Но това едва ли ще урони новопридобитият ни статут.
Дневник