Журналистите Александър Расторгуев, Кирил Радченко и Орхан Джемал бяха убити в ЦАР, където е трябвало да снимат документален филм за частната фирма "Вагнер", ръководеща военни операции с руски наемници в чужди държави.
Политреплика от Деян Кюранов
В политиката няма невинна двусмисленост. Политическите двусмислици улесняват действия, недвусмислени до смърт.
Политреплика от Деян Кюранов
Оттук нататък за Бабченко ще бъде много трудно да убеждава хората в каквото и да било. А и когато Украйна рече да обвини Русия в нещо, ще ѝ повярват много по-малко хора отпреди.
Непредвидим, объркващ? Сигурно. Но искрен. В стила на Дядо Вазовите напътствия да пожелаем на днешните наши "русофили" – бъдете като Вазов ситуативни! Отворете очи, вижте какво прави Русия днес, пък реагирайте от душа. По делата ще се познаят душите.
Можеше ли без това самоунижение на България? Можеше. Но Радев явно не знае как да говори с Путин като Президент с Президент.
Путиновата фашистка политика се характеризира с клептокрация вътре и конфронтация навън, черти познати от ХХ век.
Автоматичен прогрес няма никога – а в наше време има автоматичен регрес. И ако не направим усилие – умно и точно –регресът ще продължи до разрушаване на нашата цивилизация. Която вече е ерозирала поради популизма - най-силната манифестация на историческото немислене днес – прочее, и на немисленето изобщо.
Съвременната позиция на Русия е позицията на вечно онеправданата невинност. Така че тя вече няма да ходи ни на Изток, ни на Запад, а ще си стои у дома и ще пребъде сама в себе си.
Днешният комплексиран българин мисли за Русия васално, както васал мисли за сюзерена си, и смята, че и България трябва да се държи като васал на Русия. Днешният комплексиран руснак мисли за България имперски и смята, че България трябва да се държи като колония на Русия.
Не само няма защо да мислим като Путин, а има защо да не мислим като Путин. И не просто защото такова мислене е цинично, а защото опростеният Путинов свят не е реалният свят.
Национално малодушие демонстрираха едновременно президентът и премиерът на България.
Двестагодишната интелигентска програма за помощ на народа се срива пред очите ни – заедно с програмата на Просвещението изобщо. Вероятно интелигентите разбират, че в днешна Русия са застрашен вид и първо трябва да помогнат на себе си. И да се организират – не като интелигенция, а като интелектуалци. Което, като помислиш, важи не само за Русия.
Колко важно е европредседателството? За Европа – нула, за България – минус (разходите), за властта – плюс (ръкоплясканията).
ГЕРБ, БСП и ДПС са партии на беззаконието, президентът - стабилен ретроград
"София е наша" е хелиев балон: освен инсинуация, че Русия е овладяла българската президентска институция, той не съдържа нищо... Но докато публиката гони този хелиев балон, реалните механизми на руското проникване в българската икономика (а оттам и политика) се изплъзват от фокуса на публичния дебат.
Репортерите чужденци в Турция започват да казват: "Хората, които интервюираме, говорят едно пред камерата, но друго, когато е изключена". Казват ни го кой по-открито, кой по-завоалирано.
"Политреплика" от Деян Кюранов на новините от последните часове.
За мен първият ясен звънец беше появата на "Възвишение" на Милен Русков, вторият – на "Калуня каля", при това с подвижничеството на Деян Енев. Преди тях, макар по-глухо, защото е все още сравнително неопределено – звънтенето на Не!Новините на Самуил Петканов (за мен най-обещаващият наш млад писател)
Да изберем. И веднъж избрали, конкретните политики и действия, които вършат работа, ще станат за нас очевидни. Както и обратните, независимо какъв "разум" или "християнство" ги прикриват.
След споразумение от четвъртък (12 февруари) на кошмарния квартет – ще уточня, че е кошмарен именно като квартет, а не като отделни участници – времето на прогнозите свърши. Дойде времето на изводите.
Да прилагаме към такива хора в такава ситуация реализъм от времето на Студената война е неадекватно. Поведението ни ще стане абсурдно: за да избегнем студена война, държим се сякаш вече сме в студена война и се съобразяваме с нейните правила.
Дневник