
Новоруски легенди и митове
Съвременната позиция на Русия е позицията на вечно онеправданата невинност. Така че тя вече няма да ходи ни на Изток, ни на Запад, а ще си стои у дома и ще пребъде сама в себе си.
Съвременната позиция на Русия е позицията на вечно онеправданата невинност. Така че тя вече няма да ходи ни на Изток, ни на Запад, а ще си стои у дома и ще пребъде сама в себе си.
Днешният комплексиран българин мисли за Русия васално, както васал мисли за сюзерена си, и смята, че и България трябва да се държи като васал на Русия. Днешният комплексиран руснак мисли за България имперски и смята, че България трябва да се държи като колония на Русия.
Не само няма защо да мислим като Путин, а има защо да не мислим като Путин. И не просто защото такова мислене е цинично, а защото опростеният Путинов свят не е реалният свят.
Национално малодушие демонстрираха едновременно президентът и премиерът на България.
Двестагодишната интелигентска програма за помощ на народа се срива пред очите ни – заедно с програмата на Просвещението изобщо. Вероятно интелигентите разбират, че в днешна Русия са застрашен вид и първо трябва да помогнат на себе си. И да се организират – не като интелигенция, а като интелектуалци. Което, като помислиш, важи не само за Русия.
Колко важно е европредседателството? За Европа – нула, за България – минус (разходите), за властта – плюс (ръкоплясканията).
ГЕРБ, БСП и ДПС са партии на беззаконието, президентът - стабилен ретроград
"София е наша" е хелиев балон: освен инсинуация, че Русия е овладяла българската президентска институция, той не съдържа нищо... Но докато публиката гони този хелиев балон, реалните механизми на руското проникване в българската икономика (а оттам и политика) се изплъзват от фокуса на публичния дебат.
Репортерите чужденци в Турция започват да казват: "Хората, които интервюираме, говорят едно пред камерата, но друго, когато е изключена". Казват ни го кой по-открито, кой по-завоалирано.
"Политреплика" от Деян Кюранов на новините от последните часове.
За мен първият ясен звънец беше появата на "Възвишение" на Милен Русков, вторият – на "Калуня каля", при това с подвижничеството на Деян Енев. Преди тях, макар по-глухо, защото е все още сравнително неопределено – звънтенето на Не!Новините на Самуил Петканов (за мен най-обещаващият наш млад писател)
Да изберем. И веднъж избрали, конкретните политики и действия, които вършат работа, ще станат за нас очевидни. Както и обратните, независимо какъв "разум" или "християнство" ги прикриват.
След споразумение от четвъртък (12 февруари) на кошмарния квартет – ще уточня, че е кошмарен именно като квартет, а не като отделни участници – времето на прогнозите свърши. Дойде времето на изводите.
Да прилагаме към такива хора в такава ситуация реализъм от времето на Студената война е неадекватно. Поведението ни ще стане абсурдно: за да избегнем студена война, държим се сякаш вече сме в студена война и се съобразяваме с нейните правила.
Обясненията на непротестиращите защо не протестират в крайна сметка се свеждат до дешифрограми на схемата "така е в малкия град". И без социология човек може да се сети, че в малкия град, където практически няма анонимност, всеки "човек против" може да бъде идентифициран и впоследствие дискредитиран пред общността и дискриминиран – най-често на работното му място (което в крайния вариант ще изгуби) или при контакти с местните власти, които ще го мотаят; не са изключени и мутренски изпълнения в целия им диапазон.
Публикуваме първа част от социологическата снимка "Защо няма протест в град Пещера?". Четете втора част в петък (9 август).
Гражданите се преборват за създаването – по метода на убеждението под натиск – на нова институция: Граждански Омбудсман на Република България (може и съкратено Громбудсман, че е по-неразбираемо и "страхуващо" за страхливите ) – и избираме човек за този пост на преки национални избори, като президента.
Първа моментална снимка от блиц проучването на протестиращите в София от 6 юли 2013 по метода анонимно стандартизирано интервю лице в лице. Брой респонденти: 32.
Основната метафора ни насочва към същината на протеста: във всички протести, които бързо се отправиха в различни посоки, тя е обща – затова има смисъл да говорим за протест в единствено число – и тази единна същина е икономическа. И беше ясно изплакана и изкрещяна навсякъде в първите дни – с неприемането на сметките за ток. Но какво се случи? – Никой, освен самите протестиращи, не повярва, че именно това е същностното и сериозното в протеста.