
Пролетта дойде и държавата пак обяви война - на природата и на нас самите
Забелязали ли сте, че министерствата, натоварени с опазване и стопанисване на природата, й обявяват война два пъти годишно: зимна кампания и пролетна такава.
Забелязали ли сте, че министерствата, натоварени с опазване и стопанисване на природата, й обявяват война два пъти годишно: зимна кампания и пролетна такава.
Драмата "Гинка-Теменужка" изглежда като извадена от някой сатирично-фантазиен роман на братята Стругацки, развиващ се в затънтено провинциално градче, намиращо се неизвестно къде.
Да повярваш на пропаганда – т.е. на словесни конструкции, които нямат нищо общо с реалността, а целят единствено запазването на нечия власт – е глупаво занимание. Защото по този начин доброволно се "разкачаш" от действителността. И, разбира се, започваш да се губиш из нея.
Рано или късно светът на думите, с който Борисов замества света на фактите, все пак ще се сгромоляса. Не можеш да лъжеш всички хора, за всичко и през всичкото време. Засега обаче Борисов продължава да печели, тъй като успява да вкара достатъчно хора в своя свят на думите, където той е господарят. Ще се спъне едва тогава, когато срещу него застане някой господар на фактите.
Очаквам плавно преливане на гласове от ГЕРБ към "Обединени патриоти", както и плавно възстановяване на поне част от традиционната сила на ДПС.
"Председателството", членувано - думата на годината според политолога проф. Дайнов.
"Гражданите за европейско развитие на България" би трябвало, приемаме, да са за европейско развитие на България. "Европейско" включва като минимум: спазване на правила, под които си се подписал, упражнявайки свободната си воля; неприкосновеност на частната собственост, подкрепа за свободата на медиите...
Краденето от държавата поражда лъжещата държава; а лъжещата държава ражда голата сила като единствен регулатор на отношенията.
Държавата удря виден и мощен бизнес, за да накара останалите да дават каквото им се поиска...Произволът, тръгнал веднъж, може само да разширява своя обхват, докато не започнат да треперят всички...
Има очевидна причина, поради която управляващата групировка гърми по зелените от всички цеви. Тази причина е вкоренена в основното противоречие, което разтърсва всички управляващи от десетина години насам.
Хейтът осъжда и даващите, и получаващите хейт на обществена и политическа импотентност. По-лошо: в края на тази импотентност лежи съглашателството.
Остава да видим дали ще има българско председателство на ЕС без правителство, но в присъствието на Путин на родна територия. Защо не?
В България няма да има добра бизнес среда, но ще има бедност; и хората ще отказват да се закрепостяват към някой, който се отнася с тях като с роби и не им плаща – така ще е, докато изедниците продължават да описват себе си като някакви благодетели, атакувани отвсякъде от някакви си граждани, които им се мотаят из краката с някакви си референдуми.
Освен легитимна реакция на нарушения обществен договор, референдумът в Трън се оказа и легитимно упражнение по пряка демокрация.
Остава на политиците да схванат, че всяка тяхна казана дума пред публика – това е ангажимент за провеждането на определена политика. Това е тестът дали моментът на вразумяване ще се окаже тенденция, или просто мимолетно просветление, последвано от обичайното затъмнение.
Добре е, че българите се опънаха както на опитите за дърпане обратно към текезесарството, така и – за тръгване в посоката на махленски нацизъм. Лошото е, че правейки това, оставиха истинските си политици вън от властта, вкарвайки в парламента само олигархичните корпорации.
Тъй като будните граждани не са представени в парламента, единственият им инструмент срещу олигархията остава – улицата. Всяка наглост на парламентарната олигархия може да се натъкне на протест и така – на собствения си край.
Всички диктатори, макар изпечени лъжци, не лъжат за основното. Когато кажат, че някого ще разсипят – те ще го направят, рано или късно.
Фашистките формации ще се наредят, най-вероятно, след "Воля", превръщайки Марешки, а не партиите от ОП, в "балансьор" на мястото на ДПС.
Пропадането на всяко човешко същество в тресавището на сталинизма/нацизма е само по себе си достойно за съжаление и е легитимен повод за тъга. Но за обществото всичко гореописано е добра новина.
Нито един от екзистенциалните проблеми – както български, така и световни – не може да бъде решен, ако го анализираме през призмата на "ляво-дясно". Напротив: ако подхождаме към всичко по този антикварен начин, не само не решаваме никакъв проблем; но неминуемо изпадаме в ситуацията злостно да се изпокараме помежду си.
Създава се вакуум, който носи опасност за реда и за мира. Светът, в който живеем – и от който американците и англичаните си тръгват – е светът, създаден от Америка и Британия. Те направиха да има международно право, права на човека, развитие, справедливост и мир. Авторите на този свят го изоставят пред лицето на хора, които имат съвсем други ценности и намерения.
Каква 2017 г. си пожелавате? - Оксфорд да обяви нова дума на годината: "back-to-truth".
Какви са важните събития през 2016 г., какво си струва да се запомни от нея, кои личности заслужават внимание - с такива въпроси "Дневник" се обърна към политолози и социолози
Та: всяко заиграване с всеки радикализъм води само до едно. До още радикализъм, носен от все по-екстремни хора, които са все по-далеч от нормите на цивилизованото общо-живеене. Крайният резултат може да бъде само един – пропадане на цивилизацията и война на всеки срещу всеки: българи срещу бежанци, християни срещу мюсюлмани...
Докато медийните маши тракат по темата "соросоиди клатят държавата", а Борисов блее за "агнешки главички", в страната върви съвсем реален преврат. Властта се взима от главния прокурор. Сам воинът обаче, дори да е главен прокурор, не е воин. Винаги трябва и войска. Тази войска е онази партия, от която няма обвинени – ДПС.
Знам, че в журналистиката добрите новини не са новини. В случая обаче иде реч за политика – т.е. за бъдещето на "общото нещо" (res publica). А тук добрите новини, след толкова време диващина, са: а/ истински добри и б/ истински важни новини.
И се надигна глухо недоволство – и то точно в онзи хинтерланд на "народа", който само месеци по-рано произвеждаше епоса "Борисов – народен герой"... А самият Борисов, главатарят на всичко това, се превърна в своя карикатура. Вместо да се гордеят чрез него, хората започнаха да негодуват, че той ги излага.
От столетия е ясно, че бруталното говорене произвежда брутално действие. Затова цивилизованите страни полагат огромни и непрестанни усилия за това, хората да общуват възпитано, уважително и добронамерено.
Слабостта на силния се надушва безпогрешно; и затова онова, което следва да очакваме на изборите, е хората да пробват доколко слаб е станал ГЕРБ, като гласуват за всеки, който не се казва Цецка Цачева.