"Древните истории могат да се подновяват до безкрай. Лудостта на Дон Кихот е значела едно през XVI век, лудостта на Кишот значи нещо подобно, но различно днес", казва писателят в интервю за "Дневник"
Опит за съставяне на речник на тийнейджърите от майката и преводач от английски език Зорница Христова
Усещаме ли как нормализирахме това футболните агитки да са легална форма за събиране на нацита?
"Дневник" препечатва статус на преводача и издател Зорница Христова в социалната мрежа "Фейсбук".
"Детски Дневник" се обърна към автора на детски книги и преводач Зорница Христова с молба да сподели своите разсъждения за училище. За разлика от традицията в центъра на вниманието да са първолаците, тя поглежда към гимназистите - порасналите ученици, които ще поставят своето ново начало днес.
Космосът не е ничий. Представата, че той "принадлежи" на някоя държава, напомня за онзи виц за луната, която съветските космонавти боядисали в червено, американските астронавти написали отгоре "Кока-кола", а македонците погледнали нагоре и въздъхнали "Луно, луно, земьо македонска..."
Бъдещето е това, за което се готвиш. Ние обичаме да си го представяме безоблачно, като хепиенд на една малко протяжна история за еволюцията и прогреса. Като лятото на растежа.
Автор на текста, публикуван като статус в социалната мрежа "Фейсбук", е преводачът Зорница Христова. Заглавието е на редакцията.
Ако министерството на образованието иска учебниците да бъдат по-добри, трябва да си свърши по-добре настоящите си задължения, а не да поема нови.
"Дневник" публикува текста на Зорница Христова от блога й ".Точица" с незначителни съкращения.
"Дневник" публикува текста на Зорница Христова от блога й ".Точица".
Единственото смислено разделение е граждани/мафия.
"Дневник" препубликува текста на Зорница Христова от личния й блог Точица.
Дали малките любители на праисторията знаят, че в центъра на София има мамут? Е, по-точно казано, братовчед на мамута. Дейнотериумът в палеонтологическия музей на Софийския университет не само е огромен и прекрасно запазен (да де, скелетът му), но и има извънредно интересна история.
Тексът е препубликуван от блога на Зорница Христова "Точица"
Мъчно ми е, че преименуването (насила на турците - бел.ред.) не беше скандал за никого от българите, които познавам. Мъчно ми е, като знам колко малко им трябваше на познатите ми, за да почнат да мразят турците ей така. Мъчно ми е, като знам колко страшно можеше да стане. И на всички да им се струва естествено. Реториката от тогавашните ни учебници още се възпроизвежда. А с нея и всички инстинкти на омразата
Зорница Христова ни изпрати своя история с митницата от този месец. Публикуваме я, за да напомним, че въпреки някои промени, които бяха направени, след като в началото на януари 2010 г. "Дневник" пусна писмото "Евала бе, митница" на Еленко Еленков, все още има какво да се реформира.