Жадни за власт хора напират за известност - колкото по-голям е скандалът, толкова по-голяма реклама за тях. А ние седим и се възмущаваме, и пак седим. И позволяваме да ни пълнят главите с истински измислици - пише проф. Ивайло Дичев в коментар за "Дойче веле".
Едните искат "Белене", другите - не; едните се радват, че второ етническо малцинство у нас вече са руските виладжии (над 400 000?), другите припомнят опита за преврат в Черна гора, извършен именно от такива виладжии; едните казват, че руският газ е най-евтин, другите твърдят, че е най-скъп...
Македонският референдум се провали. Сега из социалните мрежи някои се подиграват с "глупостта на македонците". Но това не е глупост, а комплекс за свръхценност. Всички на Балканите го имат. Включително България.
Наместо да научи децата с удоволствие да четат и анализират, учителят трябва да мине по задължителни произведения, теми, ключови думи. Наместо да развие интерес към устройството на света и законите, които го движат – задачки за алдехиди и кетони.
Медийното раздухване на всеки пореден ужас подкопава доверието ни в държавата, която обитаваме. А ако не вярваме, че от тази територия става държава, никога няма да излезем на улицата, за да протестираме срещу властта, пише проф. Ивайло Дичев за "Дойче веле".
Имам тъжното усещане, че вече поне десетилетие тече реабилитация на културния геноцид от 1980-те. "Време разделно" е абсурдисткият лозунг на тази страна, избрала да бъде етнос, не нация.
Ако все още има някакво висше образование, то се движи по инерция.
Възстановката е станала ритуал. И вид отдушник на недотам уверената българска идентичност, пише Ивайло Дичев за "Дойче веле".
За "Дойче веле" проф. Ивайло Дичев прочете "Визията" на БСП за България и се почувства сякаш се е върнал във времето на соца.
Негативизмът е не само извинение за това да си седим вкъщи и да избягваме излишни рискове. Той е ритуал за запазване на достойнството на човека, когото го мързи да бъде гражданин.
Появява се сега някой националист и започва да редактира: "Жив е той, жив е, там на Стара планина...".
Виждате паралела - мощна безалтернативна власт, която превръща по-малкия си партньор в културно-масовик.
Най-важното е да се върне уважението към парламента, а пътят към това е обвързването на депутатите с волята на гражданите. Но не чрез придърпването им надолу към някакъв народен стандарт на живот. Ще ги уважаваме не ако са бедни като нас, а когато чувстваме, че те зависят от нас, не ние от тях, че те изразяват волята ни, не ние тяхната.
Ужас, Германия се напълни с чужденци! - възкликват мнозина в България. Но докато същата тази България гордо изчезва, Германия расте и става все по-силна. Интересен контраст, нали?
В последно време в България се забелязва някаква мания за празнични ивенти
Крайно време е ЕС да помисли за европейска мрежа под публичен контрол, която да изгради общо европейско публично пространство, свободно от манипулации.
Искрено се надявам д-р Димитров да се окаже невинен. Призивите за "линч на мангалите" обаче ни връщат в пещерната епоха, пише за "Дойче веле" проф. Ивайло Дичев.
Всички искат да учат езици и математика, а шлосери и хлебари няма - така е днес в България. И затова се обмисля преструктуриране на приема в средните училища. Но дали това ще реши проблема? "Дойче веле" публикува мнението на проф. Ивайло Дичев
Истината е, че днес все по-засилено ни управляват чрез целенасочено масово влудяване, заразяват ни със страхове, истерии и омрази - за "Дойче веле" проф. Ивайло Дичев посочва стряскащи примери.
България е невидима и това е основният ѝ проблем. Какви ли не древности и кирилици мобилизираме, само и само да си придадем реалност, но нещо все не става! Сега обаче това може да се промени, пише Ивайло Дичев за "Дойче веле".
Вероятно ще подкрепим стара Европа, а не егоистите в ЕС. В отплата Брюксел ще си затваря очите за задушаването на свободните медии и липсата на борба с корупцията
Алтернатива на ГЕРБ може да бъде не ясно определена идеология, а друга всеобхватна формация - телевизионна партия като на Трифонов, нещо около президента стил "Звено".
Думата на 2017 г. според културолога проф. Дичев е "недокомплект".
На всички вече е омръзнало да дрънкаме за прозрачност и публичност при назначенията. И си мисля, че по-сериозният въпрос е разделянето (отново!) на партия от държава.
Край на колебанията, отменена е сложната, противоречива същност на човешкия живот, където едно става за сметка на друго. Рай на земята, само още малко жертви и сме там. Но ето ти беда - наместо братство и любов между хората се възцарява завист, битка за връзки, постове, дефицитни стоки.
Защо толкова много каталунци се увлякоха по мечтата за свобода, възпявана в литературата?
Който си има някаква вина, нека си я носи! Ние нямаме нищо общо Та нали и нас са ни клали? Какво ни интересуват евреите и Холокостът, Скравена и "Възродителният процес"? Няма кой да ни попречи да се гордеем! - коментар на Ивайло Дичев за "Дойче веле"
Дневник