
Евтината храна е скъпа
Може ли храната ни пак да е продукт на слънцето вместо на петролната индустрия
Може ли храната ни пак да е продукт на слънцето вместо на петролната индустрия
Доводите, че правата са привилегии, а прайдът - демонстрация на сексуалност са просто поредната манипулация, на която сме жертва, защото някой, някъде в държавата има свой дневен ред.
Образите, внушенията и самата същност на кампанията срещу контрабандни цигари са грешни на всички възможни нива и абсолютен цинизъм спрямо гражданите на държавата, независимо дали купуват или не контрабандни стоки
Тезата, че ако Патриотичният Фронт не е партньор, във властта директно влиза ДПС е добро оправдание за всички компромиси и за съжаление едва ли някой в момента има работещо решение на този проблем. И все пак, давайки своя кредит на доверие, сме имали очакването, че нормалността и реформизмът ще бъдат това, което ще оформя облика и поведението на това управление и ще постави в някакви рамки дори неприемливите патртньори
Често се питам – заслужаваше ли си? Трябваше ли всеки път да тръгвам с нова надежда и всеки път на всяка стъпка напред, да правя една назад? Да, вярвам, че трябваше.
За Хелоуин, Деня на народните будители и "войните" между празниците. Какво и къде се чупи?
"Дневник" препечатва текста на Магдалина Генова от блога Нервната акула.
Препубликуваме текста на Магдалина Генова от блога "Нервната акула". Акцентите са на "Дневник".
Този текст може спокойно да се казва "Проблемът с КТБ", "Проблемът с банките", "Проблемът със здравеопазването", "Проблемът с бедствията", "Проблемът с националната сигурност", "Проблемът с управлението" и всякакъв друг проблем, но истината е, че всички тези проблеми са част от общата картина, в която проблемите раждат нови проблеми, а те от своя страна задълбочават кризата и няма кой да ги реши.
Относителната тежест на влиянието на Ванга се увеличава с намаляването на влиянието на науката и образованието върху обществото - един от 20-те изводи.
И като че ли вече няма задръжки и всичко, което се случва се търкаля като лавина, а по нея се полепват гадост след гадост. И тя заплашва да ни смачка, като убие и у нас всичко човешко. Да ни откаже да мислим, да искаме, да гласуваме и който оцелее – просто да се маха, за да остане само аморфната маса от болните сънища на политинженерите.
А на другия въпрос – "За кого?" – мога само да перифразирам Теди Москов -българският избирател може сам избере, достатъчно е умен.
В тази чудна страна всичко било наопаки. Но не като в Огледалния свят и Страната на лъжците, а по един особено приказен начин, който често карал наблюдателите от съседните девет планини да се чудят дали не е време да пратят Абсурдистан в небитието със специален приказно-неутронен змей, или поне да я преместят в епоса за Иванушка Глупака.
"Атака" е само един от симптомите, а не болестта, и същата риторика и действия се наблюдават и в почти всички останали партии, които дори уж да принадлежат към някое "европейско политическо семейство", всъщност са антиевропейски по своята същност.
Този случай, макар и не продиктуван от ксенофобски, хомофобски, националистически или други подбуди, е част от серията изключително тежки престъпления, извършени от началото на ескалиращата истерия "с бежанците" и е поредното доказателството, че спасение няма за никого, веднъж след като духът е изпуснат от бутилката, а отговорните за сигурността на гражданите се занимават с всичко друго, само не и с отговорностите си по конституция, закон, длъжностна характеристика и базов морал.
Днес избиха отново с огромна сила симптомите на болното ни общество и се чудя, дали това не е предсмъртна агония, или все пак можем, с много упорство и труд да обърнем нещата.
Прагът на толерантност към лошото, неработещото, несанкционираното, арогантното, фалшивото се повишава малко по малко всяка година, защото винаги ни се представя една алтернатива, която изглежда по-зле. Никога такава, която изглежда по-добре (говоря за медии, шамани и бивши политици, които заглушават всеки опит за разум). Когато стандартът е лош, и качеството е лошо. И не "някой винаги решава вместо нас", просто стандартите ни са ниски.
Мисля си, че днес е неделя – ден, в който дори Господ е седнал да си почине, и че не искам да чета за листи, за хора, за обещания, които чета вече десет години и от чиято наглост се задъхвам, за да не повърна.
Препубликуваме текста от Блога на нервната акула - Магдалина Генова, публикуван днес по повод полагането на клетва от новия главен прокурор, случайно съвпаднало с днешната 16-та годишнина от събитията на 10 януари 1997 г.