Манол Пейков

Спомен за Жени Божилова

Спомен за Жени Божилова

Всички, без изключение, бяха очаровани от Жени. Мъдростта й и пространните й познания, съчетани с благост и финес, бяха неустоими. Тя умееше да посъветва всекиго -- и да го разкритикува без да го уязви. Оттам и усещането за пълнота, което оставаше след срещите с Жени.

/ Манол Пейков 14
Защо спечели Пловдив

Защо спечели Пловдив

Процесът на кандидатстване за Европейска столица на културата 2019 се превърна в повод да преразгледаме стила си на работа и човешкия си капацитет в областта на културата, и – най-важното! – да спрем да гледаме на културата като на развлечение и да видим културата като възможност. 

/ Манол Пейков 34
Футболът като филмов сценарий

Футболът като филмов сценарий

На вратата трябва да застане някой от полевите играчи. Подобно нещо в професионалния футбол се случва твърде рядко, веднъж на няколко години. В мач от такова значение (и то в толкова важен момент!) това н и к о г а не се е случвало.

/ Манол Пейков 48
За уважението и унижението, или защо гледам футбол

За уважението и унижението, или защо гледам футбол

Снощи германците (към чийто футбол - приятелите ми знаят - никога не съм изпитвал особена симпатия) играха като истински джентълмени. Накрая прегърнаха загубилите и потърсиха погледите им, за да ги подкрепят и окуражат.

/ Манол Пейков 66
Роза от Дамаск или калашници

Роза от Дамаск или калашници

Проблемът на тази държава е, че твърде малко сме страдали - от три поколения насам нито голяма война ни е забърсвала, нито природно бедствие някакво. И все се оплакваме колко сме зле - понеже сме изгубили реална представа какво означава да си зле.

/ Манол Пейков 109
Крясъкът на човеците пред лицето на собствената им съдба

Крясъкът на човеците пред лицето на собствената им съдба

Иска ми се държавните ни мъже да разберат, че думите достойнство и порядъчност не са кухи епитети от някакъв вехт роман. Защото липсата на ценности е бумеранг, който лети надалеч, но винаги се връща при теб.

/ Манол Пейков 144
Да направим това, което е нужно - на улицата, докато си отидат

Да направим това, което е нужно - на улицата, докато си отидат

Нужното е да излезем на улицата, за да им кажем какво мислим за тях. Всеки божи ден. Докато постигнем възможното: да ги накараме да си отидат. Пък тогава, току-виж, сме постигнали и невъзможното: някой прекрасен ден да издигнем на власт управление, което да служи на народа си.

/ Манол Пейков 168