"Дневник" препечатва от портал "Култура" интервюто с носителката на наградата "Сребърна камера" на Canon Веселина Николаева, чийто фотопроект "Градина", сниман в столична ромска махала в Орландовци, ще бъде представен тази неделя на "Фотофабрика". Изложбата ще бъде открита на 18 септември от 18 ч. в галерия "Малките 5" на ул. "Хан Крум" 3 в столицата в присъствието на авторката.
Пред "Дневник" тя разказва повече около създаването на новия си роман "Безподобните".
Добрата приключенска литература не е привилегия само за децата. Така, както мечтите за дълги пътешествия и откриването на непознати земи не остават само в детството
Докато навън все още има 30 см сняг, тази приказка все е актуална. Още повече когато познатата история за Снежната кралица на Ханс Кристиан Андерсен върви в комплект с пъстрите рисунки са направени от децата в ателие "Прегърни ме".
Александър Секулов е автор на поезия, проза и драматургия. Има книги със стихове, сборници с есета и фрагменти - "Майсторът и камъните" и "Високите каменни хълмове". През последните години романите му – изящни и написани с усет към детайла - "Колекционер на любовни изречения" и "Малката светица и портокалите", го превърнаха в автор със собствена читателска аудитория. Новата му книга - "Господ слиза в Атина", е изключително овладяна европейска проза, в която трудно ще се разпознае, че авторът е българин.
Явно историята си избира градове, през които да говори на хората. Атина е такъв град. Нека да не забравяме, че докато млади момчета хвърлят коктейли "Молотов", техните мраморни бащи ги гледат от Партенона. И не съм сигурен, че осъждат това, което виждат.
"Има хора, които се крият, за да крадат, убиват, изневеряват, обичат, за да изпитват наслада. Аз трябваше да се крия, за да пиша. Едва на двайсет години, и вече бях попаднала под влиянието - под властта – на малко по-възрастен от мен мъж, който искаше да направлява живота ми, и започна зле."
"Ние с Коко - Крикор Азарян отблизо" е много лична и много откровена книга, в която нещата са назовани с истинските им имена. Книга, в която има и много любов, и много болка. Като изповед.
След романите "Рицарят, дяволът, смъртта" и "Тя е тук" писателката Елена Алексиева съвсем наскоро издаде новата си книга "Нобелистът", определяна като криминален роман за националните и личните комплекси, които стоят зад факта, че България е една от страните, които все още нямат Нобелов лауреат за литература
В черната комедия "Любов и пари" на британския драматург от ирландски произход Денис Кели има както моменти, които са много лирични, така и толкова груб език, че на някой по-чувствителен да му настръхнат косите.
Писателят Деян Енев разказва за новата си книга "Българчето от Аляска", разказите в нея и литературата като цяло
"Откъде идват коледните гирлянди?", "Бефана" и "Супа от камъчета" са приказки-притчи, които могат да се четат не само по Коледа. Тези три малки книжки събират на едно място приказки от Франция, Италия и Украйна, а общото в тях не е толкова коледната тема, колкото идеята, че човек трябва да бъде малко по-добър по всяко време на годината.
Здравка Евтимова е автор на десетина романa и сборници с разкази на български език, а само през последните години излязоха над седем нейни книги с разкази във Великобритания, САЩ, Холандия, Канада, Израел, някои от които имат по две издания. Специализирала е художествен превод в Сейнт Луис, САЩ; редактор е на българската секция на списание Muse Apprentice Guild в Сан Диего, САЩ и е редактор за България на британското списание, специализирано за кратка проза Literature of the Avanteguard.
Задъхана проза, в която няма време за паузи – така изглежда писането на португалката Дулсе Мария Кардозо.
Сборникът "Зелени разкази" съдържа 15 истории, в които има много природа. Така, както авторите я разбират – от гледната точка на възрастния човек, който наблюдава с тъга как светът бавно се променя заради алчността на хората, до момиче, което страда заради разрушеното убежище на няколко необикновени бръмбара.
В пиесата "Синята стая" британският драматург и писател Дейвид Хеър седи далеч от политическите теми, но пише смело за секса.
"Бонбониерата" на Яница Радева е тъничка книжка – само стотина страници, но изпипана до последния детайл – от всяко изречение вътре до стилната корица.
Седем-осемгодишният хлапак Никола е наблюдателен, откровен, понякога си пада малко побойник, но като цяло е добро дете, което може да разсмее и възрастните.
Ясно защо хипи поколението изчита на един дъх "Пътешествие из Ориента" на романтика Жерар дьо Нервал. Заради свободата да поемаш по пътя, заради срещата с различни култури и толерантността към другите, но и заради признания като това: "Все още не си ме попитал къде отивам. Да не мислиш, че знам?..."
"Карнавал. Ком" е чудесен спектакъл, но е толкова силен, че публиката няма време да се разсейва.
Не подценявайте книгите с разкази, казва Ерик-Еманюел Шмит.
Столичният куклен театър отбелязва 65-годишнината си със спектакъла "Малките плодчета" на Съни Сънински.
Томас Бернхард е един от най-интересните съвременни австрийски автори, който досега беше превеждат на български изключително рядко. "Събрани пиеси" е тритомно издание, което представя на момента Бернхард в съвсем различна светлина.
Двадесет години след написването на тази книга Алън Милн - авторът на "Мечо Пух", посяга към нея. Той е толкова впечатлен от "Шумът на върбите", че през 1929 г. прави първата й драматизация и успява да популяризира позабравеното издание.
"Зюддойче цайтунг" нарича този текст "смущаващо жесток и силен". Не случайно акцентът е поставен на "жесток".
Героите на шведската писателка Астрид Линдгрен не могат да бъдат давани за пример на послушните деца – те често нарушават правилата, случва се да хитруват, но пък са толкова истински. Карлсон, който живее на покрива, не прави изключение
Тази книга излиза за първи път през 1986 г., година преди Херта Мюлер да напусне окончателно Румъния и да замине в посока Берлин
"Надморската височина на любовта" е първата прозаична книга на Йорданка Белева, но както казва писателят Деян Енев, "тези тринайсет разказа биха могли да бъдат солта на поне три белетристични книги"
Кое е най-голямото изпитание за един бохем? Да се лиши от добра компания? Да няма повод за празнуване? Да свърши виното? Да избухне чумна епидемия?
Дневник