Сега важното е накъде върви Европа, дали това ни устройва, и ако ни устройва, какво да направим за да сме част от този път, а да не отидем в "Европа на втора скорост" или някаква друга алтернатива.
2018-а ще се превърне в класика в световната политическа история.
Безспорно в последните две години САЩ се реполитизираха.
Наблюдавам Нинова, за да видя дали лявото в България за първи път от много време, ще бъде адекватно на историческия момент. Наблюдавам Радев, защото въпреки че е малко непохватен, засега много иска да бъде полезен. Следя Патриотите, защото от тях зависи дали българското alt right ще бъде опасно или полезно.
"Европредседателство" е думата на годината. Не защото европредседателството е толкова значимо международно събитие, а защото е перфектен пример за политическите и административни дефицити в страната.
Какъв ще е новият кабинет на Меркел? Вероятно коалиция между партията на Меркел, либералите и "Зелените".
Какво представлява процедурата по импийчмънт и как би завършила тя.
Перспективата е сегашното управление да влезе в популистки режим до следващите парламентарни избори. А те могат да бъдат както след четири, така и след две или три години. Следователно няма време за късни конгреси, работа със структурите и дълги разговори за кой е десен и кой не е.
Сега е моментът да разгледаме управленската програма и състава на правителството и да видим какво можем да очакваме.
Последното политическо десетилетие в България обаче ни дава предостатъчен материал, за да видим какви грешки бяха допуснати от "традиционната десница" и какво може и трябва да се прави оттук нататък.
Тръмп прави опит да се покаже като по-силен международен лидер от предшественика си Барак Обама
Политическата логика говори за очакване на нов недовършен мандат на бившия и бъдещ премиер. Най-добрият вариант би бил при съставянето на правителството то да има ясен хоризонт до след българското председателство на ЕС.
Най-чистият вариант за правителство би бил при даден ясен мандат за работа до края на българското председателство на ЕС. И след това - ново преброяване на обществените настроения.
Христо Иванов и Радан Кънев носят отговорността за това да убедят последователите си, че на предстоящите парламентарни избори трябва да се явят заедно. Елементарният анализ показва, че ако политическото пространство, което двете формации заемат, бъде разделено отново, има значителна опасност то да остане без парламентарно представителство.
Образът на Борисов вече се изхаби. Човекът-партия не е това, което беше. Въпреки това зад него остава партията ГЕРБ
В последните седмици на 2016 трескаво се заговори за нови политически проекти. От една страна заради идващите предсрочни парламентарни избори. От друга, защото има реална нужда и търсене на ново представителство.
Светът се оказа в състояние на перманентна криза. А ние тук бяхме свикнали кризите да си ги правим сами.
Сълзите в ефир, майчинското говорене и популистките обещания са безспорно част от демокрацията. Но част от демокрацията е и информираността.
След изборите в САЩ изведнъж, точно между двата тура у нас, се оказа, че всъщност никога не е имало по-голямо значение кой ще е следващият президент.
След референдума и първия тур на президентските избори системата се оказа в състояние на пълен хаос. Моментът е подходящ да видим причините да се стигне до това състояние и да си припомним, че когато има хаос, следва пренареждане. А пренареждането понякога води до кратък исторически прозорец за свършване на нещо полезно.
На Референдум 2016 не се гласува за или против Слави Трифонов. Гласува се за трите отделни въпроса, свързани с политическите правила на страната.
След статиите за въпросите на предстоящия референдум за задължително гласуване и за мажоритарен избор на депутати политологът Петър Щурм Константинов разглежда питането за партийната субсидия
Вече разгледахме първия въпрос от предстоящия референдум и тъжното състояние на фасадност и имитативност на демокрацията ни. Вторият въпрос на Референдум 2016 пита: "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?" и ни напомня за мрежата от имитации, в която живеем.
"Дневник" ще публикува серия статии на политолога Петър Щурм Константинов за въпросите на референдума на 6 ноември. Темите са: какво означава изборите да са мажоритарни, да се гласува задължително и каква да е партийната субсидия
Реакцията на световните пазари и световното обществено мнение ясно показаха, че пътят на европейските страни е общ и за момента не съществува алтернатива на Европейския съюз. ЕС, обаче, се нуждае от сериозна реформа и събуждане от бюрократичния си сън.
Няма нищо лошо в България, а и в повечето други европейски страни, да има парламентарно представени партии с патриотична или националистическа идеология. Ако тези партии отговарят на няколко други критерии, те могат да бъдат повече полезни, отколкото вредни.
Големите традиционни партии, в европейските държави обикновено представлявани от една дясна народна и една лява социалистическа, а в САЩ от Републиканците и Демократите, са в перманентна криза, която отваря пространството на разнообразни нови, или добре забравени, стари идеологии да набират сила и да изненадват на избори.
Има нещо много странно в това, че съвременните държавни зрелостни изпити са вече от близо десет години и всеки път се повтаря един и същи драматичен сценарий. Основната новина на деня не е дали излизащите от гимназията са подготвени и конкурентни за най-добрите висши училища в България, Европа и света, а това дали от министерството са изтекли отговорите на изпитните въпроси и дали е имало преписвания.
Ако приемем, че останалите във властта партии правят обективен рационален анализ, то вероятно някъде скоро след президентските избори, коалицията ще се е разпаднала напълно. Друг е въпросът, че ако останалите във властта партии бяха рационални, вече щяха да са усетили, че е време за нови избори.
С промените в устава ДСБ цели да каже (предимно на себе си, но и на по-широката общественост), че освен капсулация и колаборация съществува и трети път – път на агрегиране на обществени интереси чрез широко включване, който да позволи на партията да функционира и вътре, и извън различни управленски формати.