Андре Бретон и лудите сюрреалисти
Той е авторът на Първия манифест на сюрреализма, основател на движението и негов теоретик
Пламен Асенов
Ръдиард Киплинг – самотният, неразбран Маугли
Парадокс е, че всички харесват "Книга за джунглата", но не и автора
Иън Флеминг и неговото алтер его - Джеймс Бонд
Понякога разликите между автор и герой трудно се забелязват
Албер Камю, чужденецът на света
Освен към литературата и любовта, той има страст и към политиката
Томас Ман, доктор Фаустус на романа
Писателят смята хомосексуализма за болест, потиска нагона си и го сюблимира в творчество
Марсел Пруст в търсене на намереното време
Семейството му е толкова богато, че може да прави само онова, което иска наистина
Чеслав Милош, непоробеният разум с корени в безкрая на света
"Просто искам да се превърна в дърво, да остарявам с векове и да не наранявам никого", казва поетът
Жан-Пол Сартр – адът за другите
"Макар да не е убил и муха в живота си, знаменитият писател и философ се превръща в политическо чудовище." - очерк от Пламен Асенов
Никос Казандзакис, завинаги разпнат
"Номиниран е за Нобелова награда за литература 9 пъти - но не печели нито веднъж." - очерк от Пламен Асенов
Шерлок Холмс и Конан Дойл. Взаимна дедукция
Очерк от Пламен Асенов
Рилке и ужасните ангели в елегията на мисълта
Очерк за австрийския поет от Пламен Асенов
Селма Лагерльоф - сага за душата на Севера
Тя е първата жена с Нобел за литература.
Франц Кафка и смъртта като познание за живота
Той не се харесва, смята, че всички се ужасяват от грозотата му - очерк от Пламен Асенов
Константинос Кавафис, застанал леко косо към Вселената
"Като поет става известен първо в Александрия, после в Англия, оттам по цяла Европа, а чак накрая и в Гърция" - очерк от Пламен Асенов
Пол Елюар и словесният сюрреализъм
"Дали връзката с комунизма убива таланта му, или пресъхването на таланта го води към плакатната поезия и възхвалата на Сталин" - очерк от Пламен Асенов
Астрид Линдгрен, която накрая си изчисти къщата
През 1944 г. писателката завършва историите за Пипи и изпраща ръкописа на издател с бележка: "Надявам се да не ме предадете на социалните служби".
Алфред Жари, баща на славната наука патафизика
Французинът е предтеча на Театъра на абсурда.
"Достойно ест" да се казваш Одисеас Елитис
Той получава Нобеловата награда за литература през 1979, но това е човешки знак за величие – а самата му поезия е доказателство за безсмъртието му.
Джоузеф Конрад - пътят към сърцето на мрака
Величието на автора на "Ностромо" е въпрос не само на език, а на мислене и визия за света.
Умният глупак Джордж Бърнард Шоу
Той е първият човек и с Нобел за литература, и с "Оскар" за кино, "кръстник" е на театъра на абсурда и всепризнат майстор на парадокса
Толкин, властелинът на вселената "Фентъзи"
Писателят е противник на тоталитарните режими, когато говори за Сталин, нарича го "кръвожаден стар убиец".
Салваторе Куазимодо – певецът на небеса и градини
Когато през 1959 г. поетът получава Нобеловата награда за литература, той искрено смята, че в Италия има хора, които повече я заслужават.
Агата Кристи - загадките на старата дама
Писателката е първата англичанка, която сърфира права на дъска
Антоан дьо Сент-Екзюпери - летящият голям принц
"В него всичко бе свързано - математика, биология, поезия на пространствата, някоя картина от борда на самолета, нещо любопитно в някоя кръчма, обичта към Паскал, фокусите с карти за игра", казва за автора на "Малкият принц" генерал Шасен
Херман Хесе и провинцията на духа
Едно от лекарствата, които писателя взима, за да хармонизира противоречията, е съчетанието на Запада с Изтока
Хосе Ортега-и-Гасет и бунтът срещу масите
Според испанския философ фактът, че животът има край, го прави проблем, но и възможност – да се намери целта.
Зигмунд Фройд и пурата, която "понякога си е просто пура"
Теорията за психоанализата се ражда не като философска система – от визията към практиката, а обратно
Федерико Гарсия Лорка, смъртта на огъня
Не се заблуждавайте от поезията на Лорка, в която се пее за любов между мъж и жена. Това е поетичен плащ.
Алън Милн, който спря часовника на най-подходящия момент
На този свят има два вида хора – едните харесват Мечо Пух, другите го обожават. Единствен, който не е особено доволен от Пух, е писателят на класиката.
Тери Пратчет, чийто дух се прероди в думи
Той беше не просто велик европеец, а най-добрият жив писател на нашето време.