Отдавна заем, че трябва да пазим природата от алчността и глупостта. Сега, оказва се, трябва да пазим природата и от закона. Защото за закона: дюните на къмпинг "Смокиня" са нива; гората на къмпинг "Арапя" е урбанизиран терен; а хиляди квадратни метри застроена площ не застрашават плаж за природосъобразен туризъм.
От различни точки на света, включително и в България, се чуват все по-силни гласове атакуващи или поставящи под съмнение човешките права, правовата държава, Европейския съюз и т.н.
Броени часове преди провеждането на референдума в Община Трън, насрочен за 11 юни, градусът на напрежението се покачва до степен, очаквана за национална кауза, и несъответстваща на регионален казус в слабо населена погранична община.
Напълно възможно е утре на метри от вашата къща да се появи открит рудник, обогатителна фабрика или хвостохранилище.
Турбуленцията в политическия живот на страната е очевидна и е най-логично да се предположи, че тя ще доведе до предсрочни избори. В същото време, обаче, голяма част от публично заявените причини за тези сътресения не съответстват по интензитет на произведената реакция.
У нас властта по традиция взима решения в ущърб на природата и затова от десетилетия е в конфликт с тези, които искат да я пазят. Прокурорска проверка, декларация от известни спортисти, куп медийни публикации, това са само част от камъните, струпали се, в кратки срокове, в градинката на природозащитните организации.
Премиерът не спира да ни дава примери за институционална неадекватност. Той не разбира за какво съществуват институциите, опитва се да решава всичко лично и така окончателно лишава институциите от смисъл. Както сам ни каза преди някоколко дни: "Аз съм достъпен - дали е чистачка или съдийка, все тая". Така всеки стига до заключението, че за да получи справедливост не му трябват институции, а телефона на премиера. С което министър-председателят лично ни вади от модерния и ни връща в клановия тип общество.
Твърде дълго не сме се натъквали на никой наистина достоен, но и сякаш от 1943 година насам неусетно загубихме способността си да уважаваме. Ако това би могло да бъде успокоение – в определен смисъл такова е положението и в света. Почти навсякъде липсва лидерът, който събира разпилените и разединени хора и ги превръща в нация.
От въпрос КОЙ вече се превърна в емблема на настояването на гражданите да живеят в свободна, справедлива и правова държава. Затова КОЙ трябва да остане актуален толкова време, колкото е необходимо за постигането на тази цел. Обратното би означавало, че сме се предали.
Сега ни се налага да напрегнем сили и да изградим правила, закони и институции, които да ни защитават. Това решение ще отнеме време, но не е невъзможно. За съвет можем да се обърнем към не една държава, включително и към Румъния, казва Юлия Иванчева.
Или гражданите ще се уморят да заместват институциите и ще освободят властимащите от натиск, което за кратко време ще превърне България в пустиня. Или обществото ще намери в себе си потенциал да замени системно безотговорните си лидери с такива, за които Законът е над всичко. Може би звучи утопично, но не е невъзможно.
Незаменимо с нищо предимство на световноизвестните партии със странни имена и платформи е, че връзката между името и целите им е неразривна. А и за разлика от нашенските примери те залагат на комичното и почти никога не се вземат насериозно.
Онова, което поражда изумление е, колко често политиците лъжат и след това отказват да признаят, че са излъгали.
Ако след няколко дни директорът на Фонда за лечение на деца не бъде сменен, с основание можем да заключим, че дните на министъра са преброени.
На Украйна й предстои да разбере нещо, в което самите ние се убедихме
Изборът, поставен пред нас, е живот на свободни граждани в морално общество или робско съществуване под властта на шайка разбойници.
Изводът е, че надеждите централната власт да упражнява контрол върху местната са напълно илюзорни. Самото правителство дава сигнал към всички етажи на властта – нищо няма да последва, дори да не спазваш собствените си ангажименти. При това положение е чудно, че продължава да има удивени от това, че държавата не спазва задължения, произтичащи от европейските директиви.
Ще станем свидетели на засилващи се антиевропейски настроения в обществото и появата на все по-крайни националистически формации и движения.
Това, което превръща обикновения жител в гражданин, е наличието на кауза. Защото чрез нея запазваме достойнството и самоуважението си, независимо дали пазим природата, защитаваме правата и живота на деца и възрастни в нужда, или се борим за животни, изпаднали в беда.