Дневник
Какви бяха свободните работни места през 2018 г.
"Дневник" публикува анализа на Института за пазарна икономика.
Явор Алексиев
Светват ли червени лампички и в домакинските бюджети
"Дневник" публикува анализа на Института за пазарна икономика.
Камъчета пред каруцата на новия Закон за хората с увреждания
"Дневник" публикува анализа на Института за пазарна икономика.
Не били квоти, а компоти
Коментарът е от бюлетина на Института за пазарна икономика /ИПИ/.
Защо ръстът на неравенството не е задължително лоша новина
Публикуваме анализа на Института за пазарна икономика.
Нужда от чуждестранни работници има, опасност от дъмпинг - не
"Дневник" публикува анализа на Института за пазарна икономика.
Българите дават все по-малко за храна и все повече за данъци
Анализът е на Института за пазарна икономика, заглавието е променено от редакцията.
Детските надбавки = мизерия за всички + 5 лв.
Публикуваме анализа на Института за пазарна икономика.
Има ли ясен курс в социалното подпомагане
Публикуваме анализа на Института за пазарна икономика.
Миграцията към столицата е равносилна на тази към чужбина
Анализът е на Института за пазарна икономика.
Заетите се увеличават или само така изглежда
Анализът е на Института за пазарна икономика.
Докъде стигнаха реформите на Калфин
"Дневник" препечатва анализа от Седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.
Колко струва градският транспорт в София и в други европейски столици
Към момента единствената столица, в която цената на един билет за градския транспорт е по-ниска от тази в София, е Братислава, показва съпоставка на "Инфограф".
Забавя ли се възстановяването на пазара на труда?
Публикуваме анализа на Института за пазарна икономика.
Хората с увреждания като инструмент за печелене на обществени поръчки
От началото на 2015 г. се наблюдава висока активност на регистриране на т.нар. "специализирани предприятия". В преобладаващата част от случаите не става дума за "нови", а за обикновени фирми, които искат да се сдобият със статут на "специализирани", за да печелят обществени поръчки.
Илюзия ли е покачващата се заетост?
Поне на този етап повишаващата се заетост е следствие не от възстановяване на работни места, а от изпреварващото намаляване на броя на хората в активна възраст.
Детски залъгалки
Публикуваме статията на Явор Алексиев от последния бюлетин на Института за пазарна икономика.
Петролни неволи
Докато на запад, обаче, бизнесът и гражданите могат да се похвалят със своеобразен буфер на поносимост към временни колебания в цените на горивата (заради по-високото равнище на доходите), то в България такъв буфер на практика отсъства. Всяко увеличение на цените ще засегне бизнеса, най-вече износителите и преработвателната промишленост. Ако в отговор на покачването на цените потребителите свият търсенето, може да се очаква съкращаване на работни места и свиване на дейността на много предприятия в очакване на по-добри времена. Поскъпването на петрола няма да помогне и на бюджета, даже по-скоро ще навреди, ако печалбите на фирмите се свият, заетостта (и съответно – облагането на труда) намалее, а потреблението на горива и други продукти се свие.
Непосилната лекота на законите
След година и половина системно наблюдение и анализ на тенденциите в развитието на българския правен ред основното заключение на третото издание на "Юридически барометър" (гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България) е, че той се характеризира с висока степен на изменчивост и не може да бъде определен като достатъчно стабилен и предвидим.
С по-високи осигурителни прагове към негативни ефекти
Повишаваме минималната работна заплата, вдигаме осигурителните прагове и започваме да глобяваме работниците наред с работодателите. Всичко това с цел "изсветляване" на икономиката и повишаване на заетостта посредством използването на "правилните лостове". Дали наистина ще се получи?