Набелязани са много умни и належащи приоритети, политики, мерки. Но това са думи: "разширяване", "въвеждане", "създаване", "оптимизиране", "подобряване", "усъвършенстване", "прилагане", "подкрепа", "осигуряване" и други
Дали да не се помисли за процедура, донякъде напомняща на обществена поръчка - инициира се конкуренция за постигане на най-високо качество. А ако се поставят и финансови изисквания – "коя болница/отделение ще предложи най-ниска цена", приликата става по-пълна.
Класифицирането на пациентите, поискали спешна помощ, според тежестта на състоянието е относително нов подход. В редица държави са въвели системи първо с две, после с три, с четири, а най-съвременната е с пет равнища на спешност. Последната се използва в САЩ, Канада, Австралия, експериментира се в Обединеното кралство, Германия, Холандия, Тайван и др.
Здравната статистика упорито мълчи за основните фондове (сгради, машини и съоръжения) в системата. Ако само за ориентация решим, че става въпрос за около 100 общински болници и допуснем, че всяка от тях има фондове минимум за 2 млн лв., значи при приватизация може да се очаква прилив на условно 200 млн лева пресни пари. А от по-големите? Май си струва поне да се замислим.
Време е и у нас да започне дискусия по темата "за какво приоритетно да се изразходват винаги ограничените ни публични пари за "здраве". Решението, предложено от екипа на министър Москов, за разделяне на пакета от клинични пътеки на две части е само отправна точка за тази дискусия.
Беше само допреди няколко месеца. Всеки, който пишеше по темата "здравеопазване", твърдеше, че в него трябва реформа.
Световната здравна организация препоръчва, ако реформата е прекалено сложна за детайлно предварително програмиране, да се започне с груб проект и да се правят постепенни адаптации, като се запазва цялостната визия за крайната цел.
В здравната система има объркано кълбо от проблеми: икономически, организационни, етични, медицински, правни и прочие
От милиони години в гените ни - или някъде по-дълбоко, е вкоренен инстинктът да се грижим за храната си: непрекъснато да я търсим и като я намерим, да ядем до пресищане, защото утре може и да не намерим. И дори да скрием евентуалния остатък за следващите гладни дни: някога опушен над огнището, днес – в хладилника.
Моделът "Сингапур" или персонална отговорност за здравето - коментарът е на проф. Божимир Давидов - доктор на медицинските науки
Балансът "предварително заявени намерения – решения, декларирани в програмата" не е особено окуражителен. Може би публичното обсъждане на програмата ще подскаже още редица насоки за усъвършенстването й.
Основната идея е да се разглеждат отделните здравни системи: "Спешна помощ", общопрактикуващи лекари, болнична и пр. в тяхната взаимовръзка и взаимодействие. И в рамките на общ икономически модел. В такъв модел вложенията в една система се очаква да доведат до промени в параметрите на другата – с някакви медицински и икономически резултати.
Новият здравен министър д-р Москов постави на дневен ред въпроса за прекратяване на статута на болниците като търговски дружества. И така на практика постави началото на нова здравна реформа.
Или за стратегията на здравната реформа – издание второ
Следва самонатрапващият се въпрос – дали една стратегия, придружена със съответна "пътна карта", не би могла да интегрира усилията на водещите политически сили? И да покаже, че здравето и системата за неговото опазване са наистина "зона, свободна от политика" – или "бяла зона"?
Крайно радикален подход е генералното преформулиране на статута на семейните лекари /СЛ/. Те могат да се разглеждат като елементи на Голямата национална система "Първична помощ", ръководена от министерството и само заплащана от Касата. Въпрос на дискусии е определянето на степента на автономност на лекаря. При този подход очевидно статутът на едноличен търговец на СЛ ще трябва да се замени с някакъв друг.
В "ерата" на пазарната икономика подобен въпрос звучи провокативно или дори направо глупаво. Но нека все пак да го задам, за да предложа за дискусия възможен отговор.
Равенство в медицинското обслужване и неравенство в неговото заплащане – това е един от световните проблеми.
Три и половина години (и повече) експерти и "експерти" ни казваха колко дефекти има здравната ни система. Сега имат време за предизборно надпреварване с идеи накъде да продължи реформата в нея. Днес идеите са или поне трябва да са много по-отговорни – зад тях застават политически партии с ангажимента да ги реализират.
Партии използват тежките проблеми на здравната система и се упражняват в популизъм. А генералните решения очевидно гравитират около предефиниране на цялата нормативна база – конституция, закони, наредби и правилници.
Да се състави пътна карта на основните проблеми в здравната система – с ориентировъчни срокове за решаване до 2020 г., да се създаде фонд "Наука", или "Финансиране на търсене на решения в здравната система" - това са част от мерките за подобряване на здравната система.
Става въпрос за по-точно отчитане на близо един и половина милиарда лева – или според една публикация – за "проследяване на пътя на парите ни": от джоба ни до лекарите, на които сме поверили здравето си. И колкото по-точно ги отчитаме, толкова по-малко каналчета за отклоняването им от този "път" ще има.
Здравната система е скъпа социална институция, работеща с много наши пари. И като създаваме ред, ограничаваме неправомерни получатели и спираме вредни практики, осигуряваме повече пари за нея - и именно така действаме социално.
Малко са здравните системи в света, които се радват на силно обществено одобрение. Всички те са подложени на натиск – от няколко посоки: непрекъснатата поява на все по-нови и ефективни, но по-скъпи медицински технологии; стареенето на населението, увеличаващо драстично броя на потенциалните пациенти; икономическата криза – ограничаваща възможността (никога не съществуваща) да се излекуват всички нуждаещи се пациенти. Здравни администратори и политици по света търсят изходи. Търсят се и в България.