
България в международните класации през 2020 г.
Основните проблеми в повечето случаи остават едни и същи през годините.
Основните проблеми в повечето случаи остават едни и същи през годините.
И досега тази програма е определяна като най-неефективна в социалното подпомагане. Разширяването ѝ и обхващането на всички деца ще доведе до още по-голямо намаляването на полезността ѝ.
Публикуваме анализа на Института за пазарна икономика.
Публикуваме анализа на Института за пазарна икономика.
След като дълги години висшето образование в България се финансираше "на калпак", България се превърна в една от държавите с най-много университети спрямо населението.
"Дневник" публикува анализа от Седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.
Анализът е от Седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.
Проблемите с реализацията на висшистите отново е в светлината на прожекторите в новия доклад на Сметната палата "Мониторинг на реализацията и миграцията на завършилите висше образование" за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 година. Докладът е изключително критичен и продължава да показва нехайството на държавата по отношението на качеството и приложението на висшето образование в България.
Анализът е от Седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.
Публикуваме анализа на Института за пазарна икономика.
Министерство на образованието обяви започването на обществена поръчка за разработване на инструменти за кариерно ориентиране на учениците, които са застрашени от отпадане от училище. Финансирането ще дойде от Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж", а проектът ще се изпълнява през 2017 година.
Публикуваме анализа на Института за пазарна икономика.
"Дневник" публикува анализа на Калоян Стайков и Зорница Славова от Седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.
Публикуваме анализа от сайта на Института за пазарна икономика.
Вече няколко пъти служебният социален министър Йордан Христосков говореше за вдигане на минималните осигурителни доходи (МОД) и призоваваше работодателите и синдикатите за постигане на споразумения за повишаване им. В крайна сметка 41 от общо 85 икономически дейности подписаха споразумения за увеличаване на МОД от началото на 2015 г., а Йордан Христосков заяви, че административно ще вдигне МОД и за останалите икономически дейности с 4,2%
И двата случая за пореден път показват неспособността на държавата да бъде предприемач и огромните сметки, които данъкоплатците трябва да платят за опитите ѝ. Причината за това е ясна и е изказана прекрасно от нобеловият лауреат Милтън Фрийдмън: "Когато се харчат чужди пари за чужди нужди, не ни е грижа нито колко харчим, нито за какво ги харчим", а именно така харчи държавата.
Тази седмица правителството обяви намерение да отдели група обществени поръчки само за специализирани предприятия, в които работят хора с увреждания. Публикуваме анализ по темата на Зорница Славова от Института за пазарна икономика.
"Дневник" публикува анализа на Зорница Славова от Седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.
Най-ефективната политика хората да решат да имат деца е да усещат, че могат да им дадат по-добър живот. Това означава икономиката да създава работни места, доходите да растат, образованието да е качествено и да не кара родителите да изпращат децата си в чужбина, а системата на здравеопазване да успява да предостави добра услуга. В противен случай се получава настоящата ситуация – всеки, който може, злоупотребява със системата, тя е в дефицит, а често след това същите тези семейства преминават в държавната система на социално подпомагане.
България е на 59-то място по лекота на правене на бизнес сред 183 държави от целия свят, както показва последното издание на Световната банка – Индекс правене на бизнес 2012.
След продължилия около две години дебат за размера на минималната работна заплата (МРЗ) беше решено тя да бъде повишена от 240 до 270 лева от 1 септември тази година. Мнозина отчетоха решението като успех, но и доста започнаха да обмислят как ще се отрази това на интересите им.