"Дневник" публикува целия текст на Георги Господинов за изложбата "(почти) Картини" в галерия "Сариев", която се откри на 6 септември и представя осем непоказвани досега платна на художника, рисувани в периода, когато той е студент в Националната художествена академия в специалност "Стенопис".
Радикални в изгарянето, сякаш имаме друг живот, този е чернова, а онова, което сме подпалили - нищо. Малки нещастни нерони
Бъдещето на Европа не е икономическа формула, нито само политическа договорка. Изгубването на смисъла, острият дефицит на бъдеще, меланхолията на Европа, приливът на имигрантска тъга или събуждащият се отново национализъм – това са предизвикателства, които искат промяна на стари ментални нагласи.
"Дневник" препубликува от портал "Култура" една от статиите в сборника "Любовта при социализма. Образци, образи, табута" (съставителство и редакция Даниела Колева, Център за академични изследвания и изд. "Рива", 2015 г.,)
Специалното издание на романа събира някои от най-любопитните корици от чуждестранните издания, нов предговор от автора и текст, в който литературоведът Бойко Пенчев търси успеха на тази "щастлива книга". Днес, 16 декември, от 18.30 ч. в столичния Дом на архитекта на ул. "Кракра" 11 "Естествен роман" и Георги Господинов канят читателите си на специална среща. С любезното съгласие на автора "Дневник" публикува предговора към книгата, в която Георги Господинов разказва за написването на романа.
Ако трябва да избирам между 3 и 10 ноември, аз лично бих избрал първата дата. Защото поне имаше осмеляване. Нищожно, гледано от днешна дата, но пропукващо собствените ни сковани от несвобода тела. Тези колко там метра от градинката зад ЦДНА до Народното събрание трябваше да бъдат извървени. Не бих заменил това късо и тихо шествие дори за първия свободен митинг на 18 ноември.
Едва ли има по-подходящ текст, с който да започнем поредицата на "Дневник" - "Удоволствието от четенето" и да продължим една тема-кауза за медиата ни от години.
В началото на юни 1923 г. един 19-годишен ямболски младеж получава плик, адресиран просто Kiril Krastev, Jambol, Bulgaria. Тогава това било достатъчно. Писмото започва с "Mes chers amis futuristes" ("Мои драги приятели футуристи") и накрая е подписано от Филипо Томазо Маринети.
Писателят Георги Господинов отново припомни съвета си "Подари книга за Коледа" и защо.
Странни донкихотовци, наивници, както ги нарекоха, тръгнали срещу истински великани… Скоро щяха да се сблъскат с истинските щитове, шлемове, палки, белезници, ключове. Нестройната пехота на четящите срещу добре смазаната машина на полицията.
Препубликуваме текста на писателя Георги Господинов от сборника "Невидимите кризи".
Разказ от новата книга на Георги Господинов "И всичко стана луна", която излиза на 7 август.
Дано този протест има силите да се съхрани такъв, какъвто започна. С родителите, които носят децата на рамене си, със спокойния гняв, с усмивките. С предчувствието за общност най-сетне.
Видях бащи с деца на раменете си. И майки с деца. И всички те бяха красиви и смислени. Децата особено.
Този вестник не продаде страниците си на никоя власт, групировка или бизнес. Не се обвърза със съмнителни извънлитературни каузи. Затова хартията му е евтина, печатът черно-бял, хонорарите за автори ниски, а редакторите са се отказали от своите. Знаем, че това не е пазарно поведение. Но вярваме, че дори днес някои неща са отвъд пазара. И си заслужават усилието.
Скъпи ..., Оставям многоточие, защото не знам нито името ти, нито пощенския ти адрес, какъвто всъщност нямаш. Какво ли би се получило, ако адресирам плика до Бездомника от градинката зад Руската църква, третата пейка.
Един вулкан с непроизносимо име къкри някъде в Европа. И целият континент го слуша. Това само по себе си е знаменателно. Почти цялото ми знание за вулкани се изчерпва с едно име – Попокатепетъл. Няма по-подходящо име за вулкан.
Добре, но какво всъщност празнуваме на 10 ноември? Ако някой сега тръгне да събира лични истории с един-единствен въпрос "Къде бяхте по време на историческия 10 ноември", отговорите ще се въртят около това: "Напих се с едни приятели веднага като разбрах" или "Тъкмо се прибирам в къщи, пускам телевизора и..." и т.н. Впрочем някои медии вече зададоха подобен въпрос и отговорите бяха все в този всекидневно-битов ключ
Дневник