Още Аристотел го е казал: онзи, който живее извън общността, може да бъде "единствено звяр или бог"; но той не е човек. Не съм виждал човек, смятащ, че не дължи нищо никому, да се превръща в бог. Зверове обаче – на всяка крачка.
Днес сме в разгара на след-след-прехода: опит за преформулиране на България като "нормална бандитска диктатура от азиатски тип".
Към днешна дата на мястото на правото имаме произвол на властта - т.е. реален, околичествяем израз на диктатура.
Студената война на властта срещу собствения й народ току-що стана гореща. Няма народът обаче да се окаже опечен на този огън.
Колкото по-примитивно е едно общество, толкова повече хората в него се чувстват безпомощни.
Да потърсим отговор на въпроса, преди да сме овесили бялото знаме пред напиращите привърженици на Hate and War.
Ориентирането по карта е залиняващо умение, но без него не може. Защото например неумението за боравене с кадастрална карта може в близко бъдеще да доведе до това Силистар да стане Слънчев бряг.
Организирайте фестивали, помагайте на фестивали, ходете на фестивали. Инак ви чакаме на 24 август, петък, на площада на село Миндя, до паметника на Майка България.
"Българинът" формира женствено общество, дълбоко в себе си не обича да се подчинява и се страхува, че ако заявява открито своя "битов османлък", ще изглежда провинциален и ще стане за смях.
Преглеждах медиите за скандала с изтребването на кози и овце в Странджа. Няколко изречения изскочиха от потока и светнаха като неонови надписи:
Репортаж от събитието на Евгений Дайнов.
Тази статия се занимава с друг проблем: в сегашната държавно-политическа конструкция обикновените хора нямат представители.
Има мечти, които в реалността пораждат кошмари. Атомните са такива. Не са се променили.Та, викам да помечтаем, този път за нещо друго. За свобода от подобни мечти например.
След като цялата държава прави избор в посока на Евразия, единствено народът може да отстоява вече направения избор в посоката на онази модерна цивилизация, която накратко наричаме Европа.
Забелязали ли сте, че министерствата, натоварени с опазване и стопанисване на природата, й обявяват война два пъти годишно: зимна кампания и пролетна такава.
Драмата "Гинка-Теменужка" изглежда като извадена от някой сатирично-фантазиен роман на братята Стругацки, развиващ се в затънтено провинциално градче, намиращо се неизвестно къде.
Да повярваш на пропаганда – т.е. на словесни конструкции, които нямат нищо общо с реалността, а целят единствено запазването на нечия власт – е глупаво занимание. Защото по този начин доброволно се "разкачаш" от действителността. И, разбира се, започваш да се губиш из нея.
Рано или късно светът на думите, с който Борисов замества света на фактите, все пак ще се сгромоляса. Не можеш да лъжеш всички хора, за всичко и през всичкото време. Засега обаче Борисов продължава да печели, тъй като успява да вкара достатъчно хора в своя свят на думите, където той е господарят. Ще се спъне едва тогава, когато срещу него застане някой господар на фактите.
Очаквам плавно преливане на гласове от ГЕРБ към "Обединени патриоти", както и плавно възстановяване на поне част от традиционната сила на ДПС.
"Председателството", членувано - думата на годината според политолога проф. Дайнов.
"Гражданите за европейско развитие на България" би трябвало, приемаме, да са за европейско развитие на България. "Европейско" включва като минимум: спазване на правила, под които си се подписал, упражнявайки свободната си воля; неприкосновеност на частната собственост, подкрепа за свободата на медиите...
Краденето от държавата поражда лъжещата държава; а лъжещата държава ражда голата сила като единствен регулатор на отношенията.
Държавата удря виден и мощен бизнес, за да накара останалите да дават каквото им се поиска...Произволът, тръгнал веднъж, може само да разширява своя обхват, докато не започнат да треперят всички...
Има очевидна причина, поради която управляващата групировка гърми по зелените от всички цеви. Тази причина е вкоренена в основното противоречие, което разтърсва всички управляващи от десетина години насам.
Хейтът осъжда и даващите, и получаващите хейт на обществена и политическа импотентност. По-лошо: в края на тази импотентност лежи съглашателството.
Остава да видим дали ще има българско председателство на ЕС без правителство, но в присъствието на Путин на родна територия. Защо не?
В България няма да има добра бизнес среда, но ще има бедност; и хората ще отказват да се закрепостяват към някой, който се отнася с тях като с роби и не им плаща – така ще е, докато изедниците продължават да описват себе си като някакви благодетели, атакувани отвсякъде от някакви си граждани, които им се мотаят из краката с някакви си референдуми.
Освен легитимна реакция на нарушения обществен договор, референдумът в Трън се оказа и легитимно упражнение по пряка демокрация.
Остава на политиците да схванат, че всяка тяхна казана дума пред публика – това е ангажимент за провеждането на определена политика. Това е тестът дали моментът на вразумяване ще се окаже тенденция, или просто мимолетно просветление, последвано от обичайното затъмнение.
Добре е, че българите се опънаха както на опитите за дърпане обратно към текезесарството, така и – за тръгване в посоката на махленски нацизъм. Лошото е, че правейки това, оставиха истинските си политици вън от властта, вкарвайки в парламента само олигархичните корпорации.
Дневник