Досието "Сабина", тъкмо поради интелектуалната значимост на Юлия Кръстева, предполага тъкмо по-задълбочен прочит на времето на комунизма. Версия, която при всички случаи не бива да е само "в черно и бяло". Ала няма как и да е "сива памет" за това време, в която да се размиват всички факти и обстоятелства.
...ние благо-дарим не само заради стореното ни конкретно добро, а и в памет за цялото благо, което получаваме или сме получили. Защото всичко живо е молитва. Даже дърветата, листата, голямата върба в градинката и стръкчетата трева са един вид молитва.
Агонията на една диктатура – освен с всичко друго, освен с конвулсиите на репресията – се съпровожда и от едно почти физиологично усещане за страх, просмукващо се в обществото. Заради насилието, вградено в режима. Заради добре смазаната машина на репресивния апарат...
Националното "снишаване" е равносилно на предателство към предците ни и към всички, наистина оставили костите си заради днешната българска свобода.
Сега разбирате ли защо депутатът Гуньо Гъсков ще е пръв, най-отпред на шипченските тържества? Не за да рецитира "Опълченците на Шипка", има си хас. Да не съм се чалнал нещо. Там ще съм, защото руснаците са хора с размах, не си знаят парите и изобщо не са пинтии като европейците, дето и приказката им не можеш разбра. Ще дойде и руският патриарх, голям човек ви казвам, с чутовен размах...
Димитър Пешев, осъден от т.нар. Народен съд: "Един елементарен правов ред е нужен за управлението, както въздухът е нужен за живота. Честта на България и на нейния народ е не само въпрос на чувство – тя е преди всичко елемент на политика. Тя е политически капитал от най-голяма стойност и затова никому не е позволено да го разпилява без оправдание, което би се споделило от целия народ."
На поклонението пред тялото му в църквата "Св. св. Кирил и Методий" в Байлово видях сълзи в очите на много различни хора. Особено смайващо бе да се види как притихнали тийнейджъри с бунтарски прически се покланят пред него. Явно и те осъзнаваха, че нещо от нашия свят си отива, че не става дума само за някаква съвременна приказка.
Страшно е, когато "нормалното" и "ненормалното" разменят местата си.
Когато един програмен директор започне да "свежда" какви въпроси да бъдат задавани на дадени гости в предаване за култура, още повече в обществена телевизия като БНТ, това вече не е редакционна политика. Това е намеса, прерастваща в цензура.
Има ли свободата на словото рожден ден? И да, и не, в зависимост от обществените нагласи и от това дали обществото е в постлетаргичната дрямка на мълчанието, или пък се пробужда, наранено от несправедливостта.
Правилно е българската политика да се наблюдава в "негатив": какво най-вече притеснява Бойко Борисов, кое е нещото, срещу което основно гласува ДПС или докарва до бяс медиите на Делян Пеевски. Сборният отговор ни дава и профила на политическите фигури, които би трябвало да наблюдаваме с оглед на обществения интерес.
Тони Николов: Реших да преповторя една шеговита анкета, проведена не от друг, ами от самия Димчо Дебелянов преди около сто и пет години. Има я в събраните му съчинения, без някой да ѝ обръща специално внимание. А пък тя е показателна за нашенските политически нрави.
"Дневник" публикува фейлетона на Тони Николов от портал "Култура".
Думата на годината може би е "манипулация" (или пост-манипулация) – с оглед на популистките прения по изборите и редица околосъдебни и политически практики напоследък. Има голям шанс тя да е и думата на 2018 г., смята Тони Николов
Или за някои национални особености през погледа на Антон Страшимиров
...софийските павета са фини прахови частици от цялата ни спорна и в същото време безспорна борба за по-различен живот, без която бихме били само добичета под тоталитарен хомот. Да не говорим, че политическо събитие, неслучило се върху тези павета, просто не го е имало, то не е исторически факт.
Писмото на Македонската православна църква до Св. Синод на Българската православна църква освен всичко друго е и възможност да се види общото минало под значително по-широк ъгъл. Да се допълни "политическият разказ" за кръвта, пролята във войните, с "другия разказ" – за делото на Екзархията в приемството ѝ с Охридската архиепископия. Ала най-вече то издърпва българо-македонските работи все повече към настоящето. Към стъпките, които трябва да се извървят помежду ни, преди да се обърнем към другите.
България безусловно не е във фокуса на днешната руска политика. Тя е една от онези страни, за които у нас няма яснота, казва руският политолог.
...най-масовата партия в България е голямата партия на статуквото, която в повечето случаи не гласува, но нейният ропот се усеща все по-ясно. И (при липсата на промяна или алтернатива) някой ден той ще види бял свят.
...изсумтява кир Някой си. Аз за какво съм ви турил край червената фудулка, бе? Само да се ветреете там като прани гащи ли? Дал съм ви списък, съгласуван "с когото трябва". Първо, второ, трето, десето А после кон пи, кон пя Тъй ще им пуснем кепенците и на драскачите. Да са си правили "икономия". А от останалите ще паднат бая пари.
Съхранила се е и една телеграма на Ленин от август 1918 г.: "Необходимо е да се проведе безпощаден масов терор против кулаците, поповете и белогвардейците. Съмнителните да се затворят в концлагер извън града".
Пак за досиетата! – ще трябва да кажем, повторим и потретим (перифразирайки дотук едно есе на Георги Марков); явно се налага да говорим за това, докато и глухите чуят, а най-невнятните го проумеят.
Ветеринарните лекари в България обичат животните. И това е белег за цивилизованост. С болка следва да се запитаме дали и хуманните лекари (така се казваше някога) обичат пациентите си? Когато отговорът е "да", това се нарича човечност.
Следващите редове обаче са размисъл за това как българското ни безредие се вписва в глобалната световна парадигма на хаоса, която е повече от стряскаща. И то поради редица причини.
В опит да рестартира или провокира "европейския дух" младият "френски управник" тръгна на своята източноевропейска обиколка, давайки си сметка, че част от идеите му тук неизбежно ще се натъкнат на съпротива.
Гадаене по утайките: в такъв политико-медиен свят си живеем ние. Свят грубо вулгарен, примитивен и нека да признаем – доста архаично-езически. Свят на безскрупулна алчност, лишен от каквито и да е задръжки.
Встъпителният доклад на Македонския литературен кръжок е поверен на Никола Йонков Вапцаров. И тъкмо този доклад, неговата тема, както и тезите в него, бяха дълги години сред най-строго пазените тайни в НРБ по обясними идеологически причини.
Към суджуците и локумите се добавя и вкусът на развалена туршия. Основоположения в българската "гастрополитика", маркери на света, в който, уви, живеем.
Дневник