Дневник
Малус Бонус
...днешната ситуация не е неописуема: едни всяват паника, други гузно мълчат в опит да заметат проблемите, а пък мнозинството безучастно гледа сеира (си) и се чуди какво ли още ще му се стовари върху главата.
Тони Николов
Срамът на думите
Час по-скоро е редно Бойко Борисов да начене "реконструкция". В противен случай го чака скорошна "деконструкция", а нас – нови избори.
Сянката над "музея Яворов"
Тази сянка – на нерешения казус с музея на поета на ул. "Раковски" 136 – тегне отдавна над българската култура, още от времето на НРБ.
"Болестта на лопатата"
"Сила чрез радост" днес, слава Богу, няма. Ала "сломено доверие" у нас има на поразия, даже за износ. И това е проблемът.
Борисов и трите кратунки
Днешна България все повече се превръща в "ситуационна демокрация", пише Тони Николов в анализ за портал "Култура".
Кратка пиеса за едно патриотарство
Ние патриоти ли сме, или сме лукови глави? Да идем да им покажем кон боб яде ли! Скъпо ще ни платят! Концесии без нас, а?
Поруганият гроб на Стамболов
Странно е, когато омразата се съвместява с немарата. Което не отменя питането: как помним? Или защо забравяме.
Национализацията на 12 юли
Голяма част от струпаните книги в окончателно конфискуваните книгоиздателства отиват направо за претопяване. Съставят се и се отпечатват "списъци на забранената литература" и "списъци на вредната литература".
Пак ли Георги Димитров
Не съм убеден, че публичните спиритически сеанси по викането на духа на Георги Димитров ще са от особена полза за БСП.
Размисли по българската периферия
Изобщо част от Запада ли сме, или сме изначално на Изток: Западът на Изтока или Изтокът на Запада и така до безкрайност; дебат, който се води от памтивека. Само със смяна на центъра, в чиято периферия пребиваваме.
Московски мираж
Кремъл вижда налагане на своите условия: ново придърпване на България и впримчване в непосилни за нашите мащаби ядрени проекти с държавна гаранция. Разрастване на руското влияние и изкупуване на България. Парче по парче.
По пътя на буквите
Наченем ли да пишем, сякаш два гласа заговорват в нас: единият диктува, нарежда и увещава, докато другият слуша, колебае се, ала в крайна сметка той е този, който прави избор и надделява. Единият е настойчив и властен, другият – отстъпчив, но решаващ.
Нелегалният и патриархът
Става дума за "сюжет", който от 50-те години заживява "собствен живот" в четиритомната ДС разработка "Топола", водена срещу Константин Марков Константинов (патриарх Кирил Български).
"Буревестникът" и социализмът (втора част)
Максим Горки е наистина трагичната фигура на епохата; именно той е огледалото на болшевишкия социализъм.
Досието "Юлия Кръстева", или "сивата памет" за комунизма
Досието "Сабина", тъкмо поради интелектуалната значимост на Юлия Кръстева, предполага тъкмо по-задълбочен прочит на времето на комунизма. Версия, която при всички случаи не бива да е само "в черно и бяло". Ала няма как и да е "сива памет" за това време, в която да се размиват всички факти и обстоятелства.
Благо-дарение
...ние благо-дарим не само заради стореното ни конкретно добро, а и в памет за цялото благо, което получаваме или сме получили. Защото всичко живо е молитва. Даже дърветата, листата, голямата върба в градинката и стръкчетата трева са един вид молитва.
Случаят "Варсано", или отпорът на сковаващия страх
Агонията на една диктатура – освен с всичко друго, освен с конвулсиите на репресията – се съпровожда и от едно почти физиологично усещане за страх, просмукващо се в обществото. Заради насилието, вградено в режима. Заради добре смазаната машина на репресивния апарат...
Руското "огорчение" и българското "снишаване"
Националното "снишаване" е равносилно на предателство към предците ни и към всички, наистина оставили костите си заради днешната българска свобода.
Гуньо Гъсков на Шипка (В памет на Райко Алексиев)
Сега разбирате ли защо депутатът Гуньо Гъсков ще е пръв, най-отпред на шипченските тържества? Не за да рецитира "Опълченците на Шипка", има си хас. Да не съм се чалнал нещо. Там ще съм, защото руснаците са хора с размах, не си знаят парите и изобщо не са пинтии като европейците, дето и приказката им не можеш разбра. Ще дойде и руският патриарх, голям човек ви казвам, с чутовен размах...
Два разказа за "необходимото и неизбежно правосъдие"
Димитър Пешев, осъден от т.нар. Народен съд: "Един елементарен правов ред е нужен за управлението, както въздухът е нужен за живота. Честта на България и на нейния народ е не само въпрос на чувство – тя е преди всичко елемент на политика. Тя е политически капитал от най-голяма стойност и затова никому не е позволено да го разпилява без оправдание, което би се споделило от целия народ."
Дядо Добри и добротата
На поклонението пред тялото му в църквата "Св. св. Кирил и Методий" в Байлово видях сълзи в очите на много различни хора. Особено смайващо бе да се види как притихнали тийнейджъри с бунтарски прически се покланят пред него. Явно и те осъзнаваха, че нещо от нашия свят си отива, че не става дума само за някаква съвременна приказка.
Конвулсивното общество и насилието
Страшно е, когато "нормалното" и "ненормалното" разменят местата си.
Цензура и култура
Когато един програмен директор започне да "свежда" какви въпроси да бъдат задавани на дадени гости в предаване за култура, още повече в обществена телевизия като БНТ, това вече не е редакционна политика. Това е намеса, прерастваща в цензура.
"Аз обвинявам!" (Примерът на Зола, 120 години по-късно)
Има ли свободата на словото рожден ден? И да, и не, в зависимост от обществените нагласи и от това дали обществото е в постлетаргичната дрямка на мълчанието, или пък се пробужда, наранено от несправедливостта.
2018 - брюкселско време до юни и буреносни облаци наесен
Правилно е българската политика да се наблюдава в "негатив": какво най-вече притеснява Бойко Борисов, кое е нещото, срещу което основно гласува ДПС или докарва до бяс медиите на Делян Пеевски. Сборният отговор ни дава и профила на политическите фигури, които би трябвало да наблюдаваме с оглед на обществения интерес.
Новата "анкета на Шантеклер" (Шарж по Дебелянов)
Тони Николов: Реших да преповторя една шеговита анкета, проведена не от друг, ами от самия Димчо Дебелянов преди около сто и пет години. Има я в събраните му съчинения, без някой да ѝ обръща специално внимание. А пък тя е показателна за нашенските политически нрави.