Бдителност язовир събира, ревизия вир напълня. Таз година без "Сурва" в Перник, догодина "ледено хоро" в Струма. Сега миш-маш, други ден – маш-миш, да се пукат вразите каква манджа са забъркали българите, щото цял Балкан да загърми.
Проблем на ГЕРБ са партньорите му във властта. Патриоти много, а апетитите им – още повече. Да не говорим за скритото партниране с ДПС (и Пеевски), чиято неутолима алчност рискува да превърне ГЕРБ в оглозган кокал.
Имаме "Борисов, познал отлива", различен от "Борисов на гребена на вълната".
Френският писател Албер Камю си отива от този свят преди 60 години, но смъртта му още дава повод за различни хипотези.
Една "шпионска история", свързана с кино "Влайкова".
Налаганата линия на "разтваряне на БСП" към и сред неясни политически, а често и бизнес общности, доведе до обезличаване и неразпознаваемост на самата партия.
В дни като тези, в които връщаме стрелките на времето назад, всеки има шанса да покани на танц историята. При условие, че е живял онова време, че помни и че има какво да разкаже.
Призовавам ръководството на БНТ да върне записа на този "Референдум" в сайта на телевизията.
Защото самият този паметник – образец на тоталитарното изкуство – е вече непонятен по замисъла си, както за своите противници, така и за най-ревностните му защитници.
Зад шпионския скандал замириса на всевъзможни избори, на руски енергийни проекти и на пари.
Защо руското посолство в София да направи изложба от архивни документи за Съединението и отзивите в Руската империя?
Ненавистта към демокрациите най-добре сплотява доскорошните идеологически врагове. Като нацизмът и комунизмът започват да намират все повече допирни точки.
Пактът Молотов-Рибентроп ясно показва как в тоталитарните режими политиката винаги взема връх над идеологията.
Спорим за оценки на тоталитарната система, която "твърдеше, че защитава Човека, но принасяше в жертва хора"– "за нас "враговете на народа" не са човешки същества".
Какво би се случило, ако зад "голямата политика" на водещи политически сили или на държавния глава, избирателите изведнъж прозрат "втората политика"
Има една особеност на европейските избори: те са национални избори с непредизвестен край. В което е тяхната слабост, но и тяхната сила
Докато батареите в двата щаба задочно кръстосват огъня си, водачите на съответните ядра – Варлаамът и Селямсъзката – запотени и разядосани, седят в центъра на агитките си, кръвожадно въртейки очи.
Трагедията с "Нотр Дам" сякаш отрезви милиони хора. Показа им колко уязвим е нашият свят.
Историята, която инструментализираният от марксистко-ленинската доктрина разум преобръща надолу с главата, се обръща срещу самата себе си. Тя едновременно е тиранична и абсурдна; всяка възможна дискусия се изражда в пропаганда. Такава е логиката на комунистическата система. Такова е и наследството на Сталин, което днешните идеолози на Путин се опитват да пришият върху не по-малко спорното наследство на Руската империя.
2013 г. бе последната "голяма българска политическа година" – поне с оглед на гражданската енергия. Сега такова нещо не се забелязва. Затова и политиката се прави под знака на нещо, което заемайки един израз от есе на писателя Георги Марков, ще определя като траен "политически фалш".
Нали българската столица бе обявена от ЮНЕСКО за творчески град на киното в периода 2017-2027 г.?
Дневник