"Изведнъж виждаме как имиджът на суровия самодържец, нулирал времето и конституционните си мандати, взе да се пропуква. Така Путин влезе в ролята на Александър Лукашенко" – анализ на Тони Николов
170 години от рождението на Захарий Стоянов.
Усещането е, че, ако не си отиде, наистина назряват размирици.
Най-лошото е, че завещахме на днешните млади модела "Доган-Пеевски", който продължава да контролира властта и съдебната система.
Всички политически сили дължат отговори на избирателите как и защо се стигна дотук.
Опусът му вкара тежък автогол на ГЕРБ и предвещава нов срив на България в класациите по медийна свобода.
"Версията на Путин" е специфично пренаписване на историята – без нюанси и без въпросителни. Подчинено на една-единствена гледна точка.
Докато у нас разиграваме някаква вулгаризирана версия на "Чичовци" с дрон, антирасистките протести в света прераснаха в истинска "културна война".
"Най-важното в творбата е временният ѝ характер. Никой не притежава творбата. Свободата е враг на притежанието. Никой не бива да прави пари от това. Нашият живот е това, което си отива, но съществува някъде там", казва творецът.
Хепънингът на пряката демокрация", случващ се в "джипа" на Бойко Борисов, навярно е "виртуален отговор" на случващото се във фейсбука на обвиняемия Васил Божков.
Интересно как във време на пандемия други неща, които често се размиват "на повърхността" или затлачват политическия живот, днес получават мълниеносна развръзка.
Ако нещо стопля сърцата ни в цялото това бедствие, то е, че се преосмисля отношението към старите хора.
Да не си мислите, че задължителното миене на ръцете с топла вода и сапун е от толкова отдавна?
Големият въпрос е не само какво ще се случи със света и с всички нас през следващите 40 дни. Не по-малко важно е как времето на страдание ще ни промени оттук насетне.
Бележки по полетата на книгата на проф. Никола Долапчиев.
Историческите препратки с днешна дата ми се струват повече от неуместни: нито Румен Радев е Васил Левски, нито Корнелия Нинова е Райна Княгиня, нито Бойко Борисов е Стефан Стамболов
Отдавна не съм имал усещането, че политиката в страната може да е така подвластна на "целенасочен произвол".
Бдителност язовир събира, ревизия вир напълня. Таз година без "Сурва" в Перник, догодина "ледено хоро" в Струма. Сега миш-маш, други ден – маш-миш, да се пукат вразите каква манджа са забъркали българите, щото цял Балкан да загърми.
Проблем на ГЕРБ са партньорите му във властта. Патриоти много, а апетитите им – още повече. Да не говорим за скритото партниране с ДПС (и Пеевски), чиято неутолима алчност рискува да превърне ГЕРБ в оглозган кокал.
Имаме "Борисов, познал отлива", различен от "Борисов на гребена на вълната".
Френският писател Албер Камю си отива от този свят преди 60 години, но смъртта му още дава повод за различни хипотези.
Една "шпионска история", свързана с кино "Влайкова".
Налаганата линия на "разтваряне на БСП" към и сред неясни политически, а често и бизнес общности, доведе до обезличаване и неразпознаваемост на самата партия.
В дни като тези, в които връщаме стрелките на времето назад, всеки има шанса да покани на танц историята. При условие, че е живял онова време, че помни и че има какво да разкаже.
Призовавам ръководството на БНТ да върне записа на този "Референдум" в сайта на телевизията.