"Ако пандемията под някаква форма продължи неопределено, в по-селските общества, каквото е българското, полу-урбанизирано, страхът ще властва, може би заедно с ГЕРБ и ДПС" – Стефан Попов за очакванията си през новата година
"Цяла България се насели внезапно с аматьори счетоводители, които сутрин и вечер усвояват данните от епидемичната статистика. В "Чумата" на Камю един герой казва нещо в този смисъл - чумата се свежда до счетоводство. Тази фантастика ни заля и се превърна в основно занимание. Което показва колко неподготвен е човек за посрещане на бедствия и високи рискове" – проф. Стефан Попов за отиващата си година.
Както в Иран над конституцията стои Коранът, така над българската конституция стои идеята за Велико народно събрание, което блокира конституционния процес
Вчера Христо Иванов с една лодка отива на плажа и с това невинно действие показва пред цялата страна какво всъщност става зад завесата, казва политологът Стефан Попов.
Мислителите в ГЕРБ са съчинили налудната теза, че няма да има "извънредно положение" генерално, а ще има извънредно положение, разпръскано в Закона за здравето.
България живее в "извънредно положение", но на езика на правото този израз не означава нищо.
ГЕРБ са си на власт и избирателят не бърза да ги сменя. БСП се държи като етническа партия с малцинствен електорат. Те ценят повече ритуалите си на Бузлуджа.
Политически страната живее трайно в нетрайни конюнктури. Това може и да не е толкова зле, колкото ни изглежда, защото има и по-зле. Ако ориентациите на националисти и БСП против ЕС надделеят, това може да е необратимо, т.е. трайно влошаване.
Урокът от 2018 г. - дано го научи избирателят. Тези, които е избрал, нямат вкус към учене, те нямат и дългосрочна перспектива.
Бойко Борисов е в брачни отношения с избирателя си. Това е една нездрава и все пак доста здрава връзка... Когато публичната сфера е колонизирана и целесъобразно разстроена, гражданският живот се разпилява. Хората забягват в частните си пространства и подменят автентичната публичност с трапезни изпълнения, вицове, псувни, вайкане; а това е краят, в който сме живели преди 1990-та.
Думи като пост-, хипер-, мета-, супер- прикриват действителността като й придават по-цивилизован вид. Мен ми идват наум думите на Гичо от "Възвишение": "Българе, българе. Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голямата грешка в живота", смята философът Стефан Попов.
Признаването на Йерусалим щеше и трябваше да стане в някакъв момент, в обозримо бъдеще. Безкрайното отлагане е травеститна политика, лицемерие. Но начинът, по който Тръмп го направи, показа парадокс в самата фраза "Америка на първо място".
Избирателят може, при това напълно легитимно, да се държи пределно неразумно. Той може дори да подивее, да се върне в някакво свое примитивно минало, нямащо общо с разума, необходим за управление на общите дела. Демокрацията носи по принцип този риск. В нея няма предпазна мярка срещу всеобщо полудяване.
Причината Тръмп да стане обект на сценарийни техники е тъкмо шоковата неопределеност, която избирането му внесе в американския, а и световния политически пейзаж.
Внушенията, че Ким Чен Ун желае да нападне съседите си, а и Щатите, по аналогия с Хитлер от 1940 или Саддам Хюсеин през 1991 година, са неоснователни. Ако никой не иска ядрен конфликт, единствената причина той да се реализира е екстремно изостряне на параноидната чувствителност на Ким Чен Ун
Северна Корея е изправена срещу света в една пределно хазартна поза.
Свидетели сме на рядко в историята изплуване на Конгреса и активизацията му като инициатор и изпълнител на основни политики. Конституционна държава не може да се управлява от Конвент като френския по време на Революцията. Това е друг тип хаос. Но в ситуация на защита на конституционния ред това, макар временно, е по-добрата възможност.
След последната визита на Тръмп става ясно: ще бъде не само търпян, но и ухажван и хвален. Но за сериозни политически проекти ще се наблюдават съотношенията в Сената. Има ли шансове подобна организация на комуникациите със супер сила, каквато е САЩ?
Все по-трудно става да се коментира Тръмп като президент. Каквото и да решиш да анализираш в политиките му, той те е изпреварил с поредна Туитър тирада, която няма как да бъде подмината.
За седмица директният въпрос "Кой е Тръмп, самият Тръмп?" и подобни на него изместиха изцяло въпросите за приоритетните политики. Това само по себе си е победа за противниците на президента.
Голямата група европейски съюзници на САЩ се срещнаха вкупом с един човек, на когото никога и по никакъв начин няма да имат доверие. Равновесието от двете страни на Атлантика е нарушено по необратим начин.
Най-близката историческа аналогия е поведението на Ричард Никсън по повод аферата Уотъргейт.
Засега "експериментът Тръмп", който САЩ си позволиха да направят с политическата си система, действа като мащабен стрес-тест за институциите.
Остават открити най-съществените въпроси: Преди всичко ударът срещу базата "Ал Шейрат" ще бъде ли вписан в по-обширна стратегическа рамка за прекъсване на гражданската война в Сирия, облекчаване на хуманитарната криза, решение на проблема с Асад и т. н.? Докъде ще се простре такава стратегия, ако най-сетне започне да се разработва?
Как тълкуват изборните резултати? "Дневник" потърси мнението на политолози и социолози. Отговорите на Стефан Попов - доктор по философия и изпълнителен директор на "РискМонитор".
Най-важната засега външнополитическа среща на новия президент на САЩ ще остане в историята като уникална с асиметрии.
За онези, които се надяват Тръмп да не довърши мандата си, остава надеждата за комбинация между трите фактора: сриване на общата популярност, дистанциране и инициатива на републиканците, разкрития за незаконна дейност. Дотогава Тръмп ще вилнее и безумства, както си иска.