Ако евентуално ново правителство има истински ангажимент към придвижване на приемането на еврото, то трябва да представи солидно обоснована средносрочна фискална рамка с ниски дефицити.
В преговорите за създаване на правителство не виждаме фокус върху антиинфлационни политики.
Шизофренната позиция на правителството – то едновременно се бори с високи и ниски цени на една и съща категория стоки.
Уникалните обстоятелства, които неочаквано помогнаха на българската икономика да счупи много рекорди през миналата година, няма да се повторят.
Традиционно се сравняваме с Румъния и изводите не са в наша полза
Трябва да сложим край на данъчния популизъм с преференциални ставки на ДДС.
Вместо пропадане – като че ли една от най-добрите години в новата ни стопанска история.
Трябва да опитваме да разрешаваме вътрешните структурни проблеми, вместо да се чудим как за една година да нагласим числата.
Частният сектор, който работи на отворени и конкурентни пазари, се адаптира изключително успешно след пандемия, война и енергиен шок.
Може ли България да остане нещо като "остров" на ниските лихви по ипотеките, подхранвайки още покупки на жилища и строителство?
Очевидно е, че бюджетен дефицит от 10 млрд. лева и повече всяка година ще създаде огромна нужда от финансиране.
Постигането на справедливостта не е естествено състояние, а съвместно усилие, в което всички участват.
След началото на войната цената на руския суров петрол се стабилизира и после спада значително, докато цените на горивата, които плащат българските потребители, остава значително "отгоре".
Голяма част от влошаването на фискалната рамка няма да е обмислено и насочено към постигане на най-належащите цели.
Идеята за временна солидарна вноска върху свръхпечалбите на енергийните компании е, меко казано, скандална.
Като начало – да се премахнат безобразно популистките данъчни преференции, които още в разгара на пандемията и през още три парламента бяха гласувани.
Лихвите по кредитите за потребление, автомобили, жилища и т.н. скоро ще започнат да отразяват новите реалности.
Гражданите не могат да добият представа дали поддръжката на гробищата, озеленяването на парковете, организирането на сватбите или изхранването на учениците се извършват ефективно.
Повече от десетилетие централните банки се опитваха да убедят, че цената на парите е нула.
Комбинираното въздействие на всички вече започнали тенденции, както и поведението на ЕЦБ дават основание да очакваме по-ниска инфлация още в идните месеци до зимата.
След като вотът на недоверие мина, почти истеричните заплахи с фалит на държавата, дългови спирали и какво ли още не се изпариха яко дим.
Какво ще стане, ако няма мнозинство зад актуализацията? Поне три неща, които можем да оценим позитивно.
Вместо влизането в капана на перманентни държавни помощи е нужна структурна промяна.
Европа и България от месеци плащат многократно по-високи цени на "Газпром" - далеч преди да започне дебатът с начина на плащане и спирането на кранчето от руснаците.
Запазване и увеличаване на покупателната сила на доходите на домакинствата – това е прагматичен, но и честен подход
Едновременно имаме висока инфлация, ниска безработица и почти пълна заетост, ниски външни инвестиции и инвестиции изобщо.
Накратко – "пицата" е доста по-голяма, но повечето парчета няма да достигнат до най-гладните.
Може ли България да има друга рамка - без дефицит и нарастване на дълга, с ниски данъци, насърчаващи растежа, и с по-ефективни разходи чрез реформи?
Най-лесните нови инвеститори са всъщност вече съществуващите успешни бизнеси.