Сирия, 27 ноември. На няколко километра от турско-сирийската граница по пътя за Алепо разрушени танкове на сирийската армия посрещат осмелилите се да влязат в смятаното за едно от най-опасните места в света в момента. Няколко минути са достатъчни на човек, за да разбере, че тук се води жестока война, а думата сигурност не съществува. Аз заедно с шведския фотограф Олоф Ярлбро и испанския фотограф Пау пътуваме към град Алепо на задните седалки на очукан джип, шофиран от боец от Свободната сирийска армия (ССА) на име Юсеф. Юсеф - дребен на ръст мъж на 25 години с гъста брада, тъмни очила, широка усмивка и пистолет, затъкнат в елека близо до ръчна граната - се шегуваше, че е по-добър от Шумахер в шофирането покрай дупки от бомби и криволичещи улички. Той е учил бизнес администрация в лондонския университет в Алепо, но когато започнала войната, се е присъединил към ССА, както и много други негови съученици.
Четете утре как фоторепортерът на "Дневник" стигна до един от лагерите на бунтовниците и прекара 6 дни с тях.
Бел. ред. - Последната снимка в галерията съдържа сцена на смърт. Моля, преценете дали да я видите.
Смята се, че загиналите в Сирия са над 40 000 досега, а бежанците - почти половин милион. От средата на лятото силите на сирийския президент Башар ал Асад и бунтовниците се борят за контрола над Алепо, но засега нито една от страните може да вземе превес.
Когато наближихме Алепо, най-големият сирийски град по население и важен търговски център, видяхме дим, който се издигашe от един от кварталите. Юсеф каза, че не може да ни закара дотам, защото не е сигурно за нас в момента. Има много случаи на отвлечени журналисти, някои квартали са контролирани изцяло от ССА, но има и много престъпни банди, за които отвлечени чужденци са златна мина. С дръпнати пердета на джипа и усилие да се предвижваме колкото е възможно по-незабележимо се отправихме към училище, което се използва като база на "катиба". Думата означава "бригада" или "батальон" и е наименованието на единица от ССА. От покрива на училището се виждаше част от Алепо. Там научихме за един от кошмарите в града - "каннас" - снайперистите на сирийската армия. Приведени и тичайки, се скрихме зад постройка на покрива на училището.
Внезапно се появи момче с маска и калашник в ръка и започна да крещи "Аллах акбар", застана, позирайки гордо, до нас и ни направи знак с ръка да го снимаме. Вечерта разбрах от Юсеф, че този 17-годишен младеж е получил специална мисия от лидера си да отиде в друго населено място и да убие с пистолет със заглушител ирански пилот, който по информация на пленен сирийски войник в момента живее там. До края на престоя ни в Алепо нямаше информация дали е изпълнил мисията си успешно...
Докато отивахме към таен апартамент (без прозорци и електричество, но според Юсеф - безопасно място), където живееше един италиански журналист, видях какво причинява войната в този град...
На следващата сутрин отидохме отново до училището, където живееха около 50 бойци на ССА. Там беше едно от малкото места в града, където можеше да се хване някакъв интернет, но нямахме късмет - всички комуникации в Сирия бяха прекъснати. Влязохме в една от стаите, където един от бойците промиваше раната на уцелен от снайперист, негов другар. Други бойци от ССА влизаха и излизаха, всеки идваше и ни поздравяваше със "салам алейкум" и ни стискаше ръката. Те бяха щастливи, че журналисти са дошли в Алепо, защото нямаше информация да има други чужди репортери в региона, контролиран от ССА по това време. Седнахме на килимите в стаята да пием чай с току-що прибралите се от битка бунтовници. Никой не говореше английски, но със знаци и мимики ни разказаха за битката. Започнаха да се смеят и да повтарят "шабиха". Това е думата, с която са наричани въоръжените групировки, които се бият на страната на режима в Дамаск. В стаята бе доведен слаб мъж, който едвам стъпваше на краката си, а ръцете му трепереха. Това очевидно беше плененият сирийски войник, издал информацията за местоположението на иранския пилот. Те казаха, че са подарили живота му в замяна на тази информация. Сложиха пробита от снайперистки куршум каска на главата му и ни направиха знак да го снимаме. За тях той беше ценен трофей...
В старата част на Алепо битките продължаваха. Преди войната красивата архитектура на сградите е привличала много чуждестранни туристи, но сега всичко беше в руини.
Това е често срещана гледка. Бойците от ССА събират покъщнина от необитаемите вече сгради и я използват, докато си почиват на фронтовата линия.
На някои места гранатите се изстрелват с нещо като голяма прашка - за да прехвърлят стената.
В стария град на Алепо е сравнително спокойно...
Но някои от улиците са "покривани" от снайперисти на Асад.
Пекарните за хляб са едно от най-опасните места в града. Обикновено има опашки от много хора и това ги прави мишена за бомбардировки. Хората там стават ужасно нервни, като видят журналисти, защото ги е страх, че по снимките може да се разбере къде е фурната. Стигнахме до една от тях и поискахме да направим снимки на хората, които чакат за хляб. Със спуснати завеси на джипа и стараейки се да не бъдем забелязани, направихме няколко снимки през прозореца на колата, но в един момент един мъж се затича към нас и извади пистолет. Юсеф започна да крещи на мъжа, който се опита да отвори вратата на джипа, но ние му попречихме, запалихме мотора и с пълна газ се опитахме да се измъкнем, но той продължи да тича след нас и извади граната. Спряхме джипа на няколко стотинметра от пекарната и Юсеф отново започна да му крещи нещо. Малко по-късно мъжът бе арестуван от ССА.
Намерихме друга пекарна, в която успяхме да влезем.
Хлябът се продава на килограм, който струва 20 щатски цента.
След няколко минути в пекарната нахлу старец с калашник и започна да крещи "Аллах акбар"... Юсеф нервено започна да вика, че трябва да се махаме.
Срещнахме се и с високопоставен лидер на около 50 бойци на ССА. Първото нещо, което той прави, е да ни се похвали с новия си сребрист калашник.
Бойците на ССА често се снабдяват с оръжие от убитите войници на Асад или го купуват от черния пазар, където също войници на Асад продават оръжието си на бунтовниците за около 1700 - 1800 щатски долара за калашник. По думите на Юсеф всичките оръжия идват от Русия.
Често на фронтовата линия войници на Асад разменят 10 патрона за калашник срещу 1кг хляб.
На всяка улица, по която преминаваме, имаше постове на ССА. Разрухата в града беше ужасяваща, на всеки час се чуваха мощни експлозии от падащите снаряди.
Барикада на ССА...
Целият град е бомбардиран.
Някои от пилотите на Асад са бомбардирали гробищата, за да не засегнат цивилни квартали в Алепо.
Още от 16-годишна възраст младежи се присъединяват към редиците на бунтовниците. След 40-дневно обучение в тренировъчни лагери те имат право да воюват наравно с другите бойци.
В квартала Амрие видяхме група бунтовници, които казаха, че отиват навътре, за да помагат в битката, която се води там.
Минути по-късно търсехме укритие измежду изоставените къщи в квартала.
Когато намерят подходящо място, бунтовниците пробиват дупки в стените и заемат позиции за стрелба.
Петък в мюсюлманския свят е ден за молитва. В джамия близо до фронтовата линия хората се молеха смирено, а отвън се чуваха експлозии и стрелба.
В петък обикновено в града има и протестни шествия. Те са много опасни, защото се събират повече хора на едно място и винаги са мишена за бомбите на Асад. В града има много ислямисти от групировката "Джабхат ан Нусра" (фронтът на победата), която е смятана за близка с "Ал Кайда". Те имат известни противоречия със ССА, но воюват заедно с тях. Знакът с два вдигнати пръста означава едновременно война и мир, но знакът с един вдигнат пръст значи "до смърт". Юсеф ни каза, че често тези ислямисти влизат в битка само за да умрат в нея, защото вярват, че така ще отидат в рая. Стивън, който беше един от фотографите с нас, ми разказа историята на друг фотограф, който срещнал в граничното градче Килис в Турция. Той страдал от сериозен посттравматичен стрес, защото докато бил на фронтовата линия, видял как бунтовниците, с които бил там, изгубили позиция. Танкове на Асад се приближавали към укритието им, но когато той поискал да избягат, за да се спасят, разбрал, че хората, с които е там, нямат такова намерение и искат да останат, за да умрат.
На четвъртия ден отново се върнахме в Амрие, където битката продължаваше.
Вече разпознавах по звука с какво оръжие стрелят войниците на Асад.
Отвсякъде се чуваха изстрели и взривове, а един от бунтовниците се приближи до нас с думите "Добре дошли в Алепо".
С викове "Аллах акбар" бунтовниците откриват огън по войниците на Асад.
Бунтовниците внезапно започнаха да тичат и да търсят укритие в близките сгради. Не разбирахме виковете на арабски, но явно бяха изгубили позиции и армията на Асад ни обграждаше.
След секунди артирелийски снаряд удари отсрещна сграда. Усетихме силната удaрна вълна и се хвърлихме в близък вход. Докато снимах ударената сграда, войник с РПГ на гърба тичаше към друго укритие. В този момент усетих втори удaр и прикрих лицето си с ръце, за да се предпазя от летящите камъни и шрапнели.
Бяхме в много лоша ситуация. Трябваше да се изтеглим от площада. Започнахме да бягаме, но се натъкнахме на улици, покривани от снайперисти на Асад. Чувството да чуваш стрелбата от вражески снайперисти и куршумите да удрят навеса или земята близо до теб е ужасно.
Тичайки с пълна сила, се добрахме до сграда с гръб към бомбардирания площад. След минути и тази сграда бе ударена от снаряд. Земята под краката ни се разтресе и видяхме как отломки валят на улицата пред входа. Усетихме повторен удар. Последва затишие, бунтовниците бяха овладели площада. Трябваше да пресичаме един по един улица, покривана от снайперист, за да се върнем там.
Бунтовник стреля по хеликоптер, който кръжи над площада в квартал Амрие.
На няколко километра от фронтовата линия се намира и един от пазарите в града, където животът продължава. Хората идваха при нас и единствената дума, която разбирахме, е Thank you, thank you. Усмихнати са, въпреки че през няколко минути се чуват гърмежи от снаряди.
В града има чести кражби на бензин от колите. Това принуждава хората да зареждат само по няколко литра. Бензинът се продава на улицата, като се сипва директно от варели с чайник. Цената му за литър е малко над 1 долар.
Получихме разрешение да снимаме в един от секретните цехове за гранати. Те се правят на ръка, като се пълнят с пирони и тротил. Средно на ден се произвеждат по 250 гранати. Запознах се с един от тримата инженери, които работят в цеха (на снимката не е той - бел. авт.) . Преди войната е работил за чужди компании и е разработвал машини за текстил, поддържал е висок стандарт на живот. Имал е дори предложение за работа в Германия, но режимът не му позволил да замине. Основал е центрове за надарени ученици, в които ги обучавал как да мислят креативно. Режимът ги закрил, а той бил наказан. Каза ми, че режимът не иска да има умни и образовани хора в Сирия, защото са по трудни за контролиране. Нужни са им само работници. Когато войната започнала, Асад го хвърлил в затвора заедно с двамата му сина, които също са инженери и сега работят в цеха. В продължение на два месеца е държан в подземен затвор, където са го измъчвали с ток. Опитали са се да го привлекат на тяхна страна с обещание, че ще го направят министър, но той отказал. Успял да избяга. След като 30 негови роднини и приятели били убити, решил с уменията си да помага на бунтовниците. Направил е нововъведения в производството на напалм за унищожаване на танкове, като е увеличил 4 пъти времето на горене и температурата. Подобрил е и ръчните гранати - експлодират не с таймер, а при допир с твърда повърхност. Изобретил е проста установка за изстрелване на гранати, която работи със сгъстен въздух и така не издава шум, няма пламък при изстрелването на гранатите. Успял е да опрости до толкова това РПГ със сгъстен въздух, че сега само слага частите в кутия с инструкции и бунтовниците могат да го сглобят на фронтовата линия. Разказва, че групировката "Хамас" е закупила няколко от тези гранатомети.
Каза, че иска да забрави за войната и отново да прави машини за текстил. Иска децата по улицата да не говорят само за смърт и за оръжия. (По стените на училището все още висяха рисунките на децата, които са учили там.)
Бунтовници се обучават за снайперисти в изоставено училище.
Често вечер се отбивахме в една от базите на бунтовниците, защото понякога имаха електричество и можехме да презаредим батериите си. Някои от тях играеха на стар телевизор на електронна игра.
Друг път се събирахме около огън запален във фоайето на училището и се опитвахме да си говорим с няколкото думи, които те знаеха на английски и ние на арабски. Говорехме за предстоящата битка в Дамаск и кога ще отидат там; за футбол - някои бяха чували за Бербатов; за филми и за кеч; разказваха ни кой как е бил ранен. Живеех заедно с Юсеф и още трима фотографи в малка стая без прозорци и електричество. Вечер, когато се прибирахме, Юсеф ни разказваше за ужасните неща, които е видял на фронта, и как по неговите думи Аллах го е спасил на два пъти. Заради войната много жени остават без съпрузи. Докато се придвижвахме из града, той често спираше колата и даваше пари на такива жени. Казваше, че не иска те да отидат в контролираната от Асад част на града или да станат проститутки. Въпреки че си има годеница, Юсеф иска да се ожени за една вдовица, за да й помага. Често се шегуваше с мен, защото знаеше, че не съм женен, и ми обещаваше четири жени, ако остана в Сирия.
В базата беше и синът на един от бунтовниците. Момченцето отказваше да си играе с пушката, която баща му му подаваше. Когато детето заспа, той остави оръжието си до главата му.
СЛЕДВАЩАТА СНИМКА показва сцена на смърт. МОЛЯ, преценете дали да я видите или да прескочите надолу.
Пред болницата в Алепо гледката беше ужасяваща. Камиони с трупове на цивилни хора чакаха близките да разпознаят своите роднини сред жертвите. В момента пред болницата е забранено да се снима, така че успях да направя само един кадър.
