Архивът и музеят на Щази в Берлин

Архивът с досиетата и всички документи на тайните служби се намира в съседната сграда, непосредствено до музея. След падането на Берлинската стена и последвалото обединение на ФРГ и ГДР германският парламент одобрява закон за документите на Щази. В следствие на това е създадена Службата, която и до днес отговаря за досиетата. Първоначално тя е наричана службата "Гаук" на името на първия й председател, дисидента Йоахим Гаук, който днес е федерален президент на Германия. Сега институцията се оглавява от Роланд Ян. Интервю с Ян четете тук.

По силата на закона за досиетата всеки може да поиска достъп до документите на Щази - граждани - не само германци, но и чужденци, медии, университети, публични институции. Процедурите обаче са различни. След подаването на едно гражданско запитване например минават около шест седмици, докато стане ядно, дали въобще съществуват досиета за някое лице. В случай, че такива са налице, гражданинът трябва да чака около две години, за да получи достъп до тях.

Подготвянето на самите документи изисква време, защото голяма част от информацията в тях трябва да бъде анонимизирана, преди да достигне до лицето, отправило запитване. Така например гражданинът или институцията получават информация само за лицето, за което са поискали. Ако има трети лица, споменавани в документите, те не фигурират с истинските си имета. В случай, че подалият заявление иска да разбере и тяхната самоличност, той трябва да отправи ново запитване и цялата процедура да започне отначало.

В ГДР функционирането на апаратът на Щази е било изключително сложно. Във всеки отдел информацията и преди всичко имената на хората - агенти и жертви - са били кодирани по различен начин. Това се е дължало на постоянните подозрения, че в самото Министерство на държавната сигурност може има шпиони. Осъществявал се е непрекъснат взаимен контрол, никой не се доверявал на никого.

Днешната Служба за досиетата на Щази има основната задача едновременно да гарантира прозрачност и защита на данни. Затова процедурата по получаване на достъп е изключително сложна. Въпреки това, от създаването си преди повече от 20 години службата продължава да получава заявления за предоставяне на достъп до досиета.

От 1991 г. до края на 2012 г. запитванията са общо 6 793 201. През последните две години – съответно 80 611 и 88 231, дори се отчита повишение на интереса към досиетата.

Над 70% от всички граждански запитвания са били отправени във клоновете на службата извън Берлин. Институцията има филиали само в бившите провинции на ГДР, но и германци, живяли във ФРГ, могат да поискат достъп до досиета.

Броят на заетите в службата е намалял - от 2397 през 2003 г. до 1708 през 2012 г. Под ръководството на Роланд Ян беше взето решение, че хора, работили в системата на Щази, няма да имат право да работят в днешната институция, отговорна за досиетата.

До момента са активирани досиета, които могат да се прострат на 111 000 метра дължина. Те са на разположение на гражданите и различните институции. Освен това има около 1.7 милиона снимкови материали (фографии, негативи, диапозитиви) около 27 000 аудиоматериали и 2800 филма и видеоматериали. В архива има близо 43 километра материали като доклади на т.нар. неофициални агенти и протоколи от подслушвания.

Все още не всички налични документи са класифицирани.

През последните месеци на диктатурата на Германската единна социалистическа партия в ГДР, Щази опитва да унищожи голяма част от материалите, с които разполага.

В архива се съхраняват и такива остатъци от документи, въпреки че за тях няма шанс да бъдат възстановени и да разкрият някаква информация.

Някои документи обаче са накъсани на едри парчета и могат да бъдат възстановени. Преди това да започне обаче, голяма част от тях се съхраняват в чували. Подреждането на този пъзел се става и дигитално, което до голяма степен ускорява и улеснява работата на служителите.