ЕС пак въведе мито при внос на пшеница от Източна Европа

Европейският съюз (ЕС) неочаквано повиши митата за внос на зърно в сряда, като оправда мярката си с необходимостта от сезонна промяна в начина на изчисление на тарифите. Решението на Брюксел дойде само няколко дни след като земеделското лоби COPA/COGECA призова Европейската комисия незабавно да наложи допълнителни импортни мита, за да ограничи притока на зърно от Централна и Източна Европа. Представителите на земеделския сектор в ЕС излязоха с аргумента, че големите обеми на вноса от Централна и Източна Европа са причина за спада в цените на зърното в ЕС. Те твърдят, че тази година се очаква по-добра вътрешна реколта, поради което вносът трябва да бъде ограничен.

На фона на тези настроения Брюксел повиши митата за внос на ечемик, ръж и сорго от нула до 23.38 евро за тон, а тарифата за внос на пшеница със средно качество - от нула до 5.17 евро за тон. Митата за внос на нискокачествена пшеница и царевица останаха непроменени, съответно на 10.32 евро за тон и 43.91 евро за тон. Според анализаторите това ще повиши цените на зърното в краткосрочен план, но ще създаде проблеми на европейските вносители, които ще загубят основна част от бизнеса си.

В края на миналата година Европейската комисия реши да стимулира вноса на зърно от Източна Европа, като премахна допълнителното мито от 10 евро за тон. Според COPA/COGECA обаче мярката е била краткосрочна и е довела до напрежение на пазара. Лобистката организация твърди, че до началото на април в ЕС са влезли над 6.5 млн. тона пшеница, като този обем може да достигне 8-9 милиона тона до края на годината. В същото време между 1998 и 2000 г. ЕС е внасял около 2.5 милиона тона годишно.


Според експерти мярката се налага заради ниските цени на пшеницата в Украйна и Русия, като достига равнища от 75-80 долара за тон. По този начин се смъква цената на пшеницата във всички страни-производители от Черноморския регион. От друга страна, очакванията са реколтата от тази година да е много по-голяма. Това ще доведе до по-ниски изкупни цени, които ще подбият пазара на страните от общността без наличието на подобно защитно мито.

Мярката ще се отрази и на България, защото през миналата година страната е изнесла значителни количества за Испания и Португалия, смятат търговците. Основните зърнени пазари на България обаче са Турция и страните от Близкия изток.

Според търговците мелниците вече не изкупуват зърно, защото складовете им са препълнени с нереализирани брашна. Сега предстоят да се продадат количествата по складови записи, които не са повече от 60 хиляди тона.

Следващата година ще се окаже тежка за зърнопроизводителите поради свръхпроизводство. Очакванията са тазгодишната реколта да е над 4 милиона тона при 3.9 милиона тона през 2001 г. Стартовата цена няма да е повече от 150 лева за тон, което няма да покрие производствените разходи на стопаните, смятат от Асоциацията на търговците на зърно.

От друга страна, Украйна и Русия също очакват рекордни добиви, което ще смъкне цените до 70 долара за тон. При това положение на българските производители едва ли ще може да им се плаща повече от 55 долара за тон. Очаквам масови фалити на зърнопроизводители, а може и по цялата верига зърно-брашно-хляб, заяви Радослав Козаров, председател на асоциацията.

Официалните данни сочат, че излишъкът на зърно в момента у нас е 300-400 хиляди тона.

Цената на пшеницата на Софийска стокова борса е 165-170 лева за тон, съобщи изпълнителният директор на борсата Христо Миленков. В сравнение със същия период на миналата година това е понижение от 20%. Причината за това е, че има прекалено голямо предлагане и почти никакво търсене, обясниха от борсата.

-------------------------------------------

Реколтата от хлебно зърно в страната през 2001 г. е била 3.9 милиона тона. При средно вътрешно потребление от 110 хиляди тона на месец за последните 10 месеца в страната са консумирани 1.1 милиона тона зърно. Около 400 хиляди тона пшеница са били необходими са засяване на площите, над 500 хиляди тона са изнесени, а един милион тона са заделени за изхранването на животните. Сметката показва, че излишъкът в страната трябва да е около 900 хиляди тона. Според данните на търговците обаче по силозите и зърнохранилищата няма повече от 400 хиляди тона. По този начин сметката на земеделското министерство за произведеното зърно излиза, че не е вярна.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK