България иска да задържи високи вносните мита за агростоки

България настоява пред Световната търговска организация (СТО) да има плавно намаляване на вносните мита за селскостопански стоки, заяви за "Дневник" Диана Найденова, директор на "Външноикономическа и търговска политика" в Министерството на икономиката. Според нея около това становище са обединени т.нар. група Г-10, в която влизат Япония, Швейцария, Южна Корея, България, Тайван, Израел, Исландия, Мавриций, Норвегия и Лихтенщайн. Групата не подкрепя въвеждането на таван на митата за всички стоки, предвид наличието на чувствителни за страните продукти. Освен това се предлага и намаляване на вътрешната подкрепа, а също така понижение и премахване на експортните субсидии. Чувствителните агростоки за България са млечните продукти, месо (пилешко, свинско и агнешко), пресни плодове и зеленчуци, обясни Найденова. Тя каза, че чрез задържането на по-високи мита се цели да бъде защитено българското производство от субсидирания внос.

Предложенията на Г-10 са насочени към изработването на такава рамка в СТО, която да осигурява справедливи и балансирани резултати за страни от либерализацията на търговията със селскостопански стоки. На 10 и 11 юли в Париж ще се проведе поредното заседание на специалната сесия на Комитета по селското стопанство на СТО, на което ще се направи опит за постигане на договореност в преговорите. Те се водят в три основни насоки - намаления на митата на агростоките, на вътрешната подкрепа за производството и понижение или евентуално премахване на експортните субсидии за селскостопанските продукти.

В настоящия момент преговорите все още са на етапа на договаряне на т.нар. модалности (условията за водене на преговорите), които трябваше да бъдат съгласувани между страните и приети на конференцията в Канкун през миналата година. Намеренията са до началото на август тази година да се договорят рамките на условията за водене на преговори в трите области, в която да залегнат основните параметри за намаленията, но без конкретни проценти и други числа. Те ще се съгласуват след това и ще бъдат приети допълнително.


През последната година в рамките на преговорите по селското стопанство се обособиха редица групи страни, които изразяват общи виждания по преговорите в една или няколко области. За радикална либерализация се обявяват износителки на селскостопански стоки от т.нар. група Кернс (Австралия, Нова Зеландия, Канада и др.). Страните от така нар. група Г-21, представляваща по-напредналите развиващи се страни, също настояват за радикална либерализация, но на достъпа до пазарите на развитите страни, без да са готови самите те да поемат по-големи ангажименти. В тази група влизат Аржентина, Бразилия, Мексико, ЮАР, Китай, Индия, Пакистан, Тайланд, Филипини и др.

ЕС, към който преди всичко са отправени исканията за премахване на експортните субсидии, вече изразява готовност за преговори в тази посока, но в рамките на преходен период. Съюзът поставя условието да има еднакво третиране на всички форми на експортна конкуренция като експортно кредитиране, хранителни помощи и предприятия за държавна търговия, вътрешната подкрепа и нетърговските аспекти на селското стопанство. САЩ също са за съществена либерализация, като изразяват готовност най-широко прилаганите от тях форми на експортни субсидии - експортните кредити и гаранции да бъдат подложени на ограниченията, валидни за останалите видове помощи. Чувствителни за САЩ въпроси са субсидиите за производителите на памук и предоставянето на хранителни помощи на нуждаещи се страни.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK