България настоява пред Световната търговска организация (СТО) да има плавно намаляване на вносните мита за селскостопански стоки, заяви за "Дневник" Диана Найденова, директор на "Външноикономическа и търговска политика" в Министерството на икономиката. Според нея около това становище са обединени т.нар. група Г-10, в която влизат Япония, Швейцария, Южна Корея, България, Тайван, Израел, Исландия, Мавриций, Норвегия и Лихтенщайн. Групата не подкрепя въвеждането на таван на митата за всички стоки, предвид наличието на чувствителни за страните продукти. Освен това се предлага и намаляване на вътрешната подкрепа, а също така понижение и премахване на експортните субсидии. Чувствителните агростоки за България са млечните продукти, месо (пилешко, свинско и агнешко), пресни плодове и зеленчуци, обясни Найденова. Тя каза, че чрез задържането на по-високи мита се цели да бъде защитено българското производство от субсидирания внос.
Предложенията на Г-10 са насочени към изработването на такава рамка в СТО, която да осигурява справедливи и балансирани резултати за страни от либерализацията на търговията със селскостопански стоки. На 10 и 11 юли в Париж ще се проведе поредното заседание на специалната сесия на Комитета по селското стопанство на СТО, на което ще се направи опит за постигане на договореност в преговорите. Те се водят в три основни насоки - намаления на митата на агростоките, на вътрешната подкрепа за производството и понижение или евентуално премахване на експортните субсидии за селскостопанските продукти.
В настоящия момент преговорите все още са на етапа на договаряне на т.нар. модалности (условията за водене на преговорите), които трябваше да бъдат съгласувани между страните и приети на конференцията в Канкун през миналата година. Намеренията са до началото на август тази година да се договорят рамките на условията за водене на преговори в трите области, в която да залегнат основните параметри за намаленията, но без конкретни проценти и други числа. Те ще се съгласуват след това и ще бъдат приети допълнително.
През последната година в рамките на преговорите по селското стопанство се обособиха редица групи страни, които изразяват общи виждания по преговорите в една или няколко области. За радикална либерализация се обявяват износителки на селскостопански стоки от т.нар. група Кернс (Австралия, Нова Зеландия, Канада и др.). Страните от така нар. група Г-21, представляваща по-напредналите развиващи се страни, също настояват за радикална либерализация, но на достъпа до пазарите на развитите страни, без да са готови самите те да поемат по-големи ангажименти. В тази група влизат Аржентина, Бразилия, Мексико, ЮАР, Китай, Индия, Пакистан, Тайланд, Филипини и др.
ЕС, към който преди всичко са отправени исканията за премахване на експортните субсидии, вече изразява готовност за преговори в тази посока, но в рамките на преходен период. Съюзът поставя условието да има еднакво третиране на всички форми на експортна конкуренция като експортно кредитиране, хранителни помощи и предприятия за държавна търговия, вътрешната подкрепа и нетърговските аспекти на селското стопанство. САЩ също са за съществена либерализация, като изразяват готовност най-широко прилаганите от тях форми на експортни субсидии - експортните кредити и гаранции да бъдат подложени на ограниченията, валидни за останалите видове помощи. Чувствителни за САЩ въпроси са субсидиите за производителите на памук и предоставянето на хранителни помощи на нуждаещи се страни.
