Асен ДРУМЕВ: Земеделието се нуждае не само от европейски субсидии

Проекти ще се приемат и след 27 февруари, казва изпълнителният директор на фонд "Земеделие"

Асен Друмев

© Георги Кожухаров

Асен Друмев



Парламентът прие последните промени в Закона за подпомагане наземеделските производители, с които се регламентира дейността набъдещата разплащателна агенция. Тя ще отпуска директните субсидии нафермерите по схемата на Европейския съюз за обща селскостопанскаполитика, ще подпомага изостаналите селски райони чрез финансиране отевропейските фондове и националния бюджет. Агенцията ще продължи даизпълнява и функциите на национален фонд за субсидиране на отрасъла понационални програми, каквито и сега извършва фонд "Земеделие". Фондътще продължи да действа и като агенция САПАРД, за да контролираодобрените проекти. Поне 5-6 години след влизането на страната в ЕСфермерите и преработвателите, които са получили субсидии попредприсъединителната програма, ще се отчитат пред държавната агенция.Изпълнителният директор на фонд "Земеделие" Асен Друмев представя какточно ще се извършва подпомагането в този важен за икономиката сектор -селското стопанство.



Преди да се приематпромените в Закона за подпомагане на земеделските производители,най-разгорещени бяха споровете по избора на изпълнителния директор наагенцията. Защо се появиха опасения за политическа обвързаност, следкато неговите правомощия не са неограничени?




- Причината е вогромните отговорности пред управителните органи на фонд "Земеделие",който след присъединяването на страната в ЕС на практика ще има тройнафункция - едновременно ще подпомага стопаните по националните програми,които действат и в момента, ще продължи да контролира изпълнението напроектите по програма САПАРД. А след като бъде акредитирана от ЕС каторазплащателна агенция, ще започне да плаща директните субсидии зафермерите и допълнителните средства за селските райони. Държавнатаагенция ще разпределя огромен ресурс, затова и в управителния съвет щеучастват освен представители на земеделското министерство, също иексперти от пет други ведомства - на финансите, икономиката,регионалното развитие, околната среда и труда и социалните грижи.Самият изпълнителен директор ще бъде предложен от земеделския министъри едва след одобрението на министър-председателя ще бъде избиран отуправителния съвет на фонда. По този начин ще се пресекат всякаквисъмнения за политическа обвързаност на шефа на агенцията.


Споредфинансовото министерство агросубсидиите ще надхвърлят значителнозаложените в разходната част на бюджета средства и това може да увеличиинфлацията. Дали ще успеете да защитите исканите средства за отрасъла?


-Прякото отражение върху бюджета е по-особено само през първата годинаот присъединяването, тъй като преките плащания ще се отпуснат отнационалния бюджет. Евросъюзът ги възстановява на втората година, следкато фермерите са използвали парите. Според договореното с ЕС тезисредства заедно със съфинансирането за селските райони и субсидиите запазарна подкрепа на производителите тези средства ще достигнат около500 млн. лв. Знаете, че като нова страна членка първата година ЕС ще ниотпусне 25% от сумата, която получават фермерите на старите страничленки. Едва на десетата година от присъединяването ни, т.е. през 2016г., ще се изравним по субсидии. Ако искаме българското земеделие дабъде конкурентно на европейското, трябва да осигурим и националнисубсидии. Това е въпрос на политическо решение и според нас е важностраната да отстоява запазването на държавните помощи за земеделие. Аконационалните програми продължат да действат, за нас като държава евъпрос на обсъждане какви средства да бъдат заделени в бюджета. Веднъжсе влиза в Европейския съюз и е важно решението да се вземе наполитическо ниво. Другите страни членки, които влязоха през 2004 г.,бяха поставени пред същите условия, но те намериха начин да осигурятплащанията и да запазят националните си програми. Въпросът опира достратегически анализи, затова се надявам да се стигне до правилнияизход.


Какви инвестиционни заеми ще бъдат отпуснати от фонд "Земеделие" през тази година?


-Предвидили сме 190 млн. лв., или с 10 млн. лв. повече от миналатагодина. Най-силен е интересът към техника и в областта нарастениевъдството за нови лозя и градини. След затварянето на програмаСАПАРД хората разчитат на кредити за трактори и комбайни само от фонд"Земеделие". Около 40 млн. лв. ще се заделят за техника. Предвиждаме ипрограми за биологично и екоземеделие. Нашата цел е да подтикнеминтереса на производителите към тези програми.



От 6 до 26 февруари възстановихте приемането на проекти по програма САПАРД. Успяха ли кандидатите да се вместят в указания срок?


-Този срок беше поставен само за блокираните проекти по първа, втора итрета мярка на програма САПАРД. Освен за обновяване на ферми ипреработвателни предприятия по тях се подпомагат проекти за новинасаждения, пазари на производители и тържища. За останалите мерки нямаограничителни срокове. Така например ние никога не сме спирали горскатамярка, по която могат да кандидатстват и общините. Те обаче непроявяват интерес към залесяването, а към горските пътища. Евросъюзътне разрешава горските пътища да минават през частни, а само презобщински гори, затова няма проекти и парите са неусвоени. До 26 щеприемаме проектите за блокираните мерки, по които имаше готови проекти,и на фирмите им остава само да актуализират някои документи. Общиятресурс по финансовото споразумение за 2004 г. е 200 млн. лв. европейскои бюджетно съфинансиране.


По решение на Еврокомисията запреработвателите има заделени два подбюджета от общия ресурс. От 200-темилиона 50 млн. лв. ще бъдат само за изграждане на пазари напроизводителите. Кланиците пък ще разчитат на 25 млн. лв., които немогат да се усвояват от други преработватели, а само от тях. Останалатасума от 125 млн. лв. е предназначена за преработвателите, но и тук имаусловие - мандрите и месопреработвателите ще са с предимство предвинопроизводителите и консервните предприятия. Ако техните проектизапълнят ресурса от 125 млн. лв., това означава, че другите отраслиняма да бъдат подпомогнати. Могат да кандидатстват само предприятиявтора категория по критериите на Националната ветеринарномедицинскаслужба. Кандидатите на два пъти ще доказват пред нас, че с проектите сище изпълняват европейските изисквания за качество - един път, преди данаправят инвестицията, и втори път, след завършване на обектите. Товаще се доказва с документ от ветеринарната служба.


Какви средства ще има за животновъдните ферми, които изостават най-много?


-Европейската комисия правилно е преценила, че млечното животновъдствосе нуждае от инвестиции, затова и приоритетите се насочват точно в тезиобласти. По първа мярка за животновъдните ферми има специален подбюджетот 71 млн. лв., от които 31 млн. лв. са само за млечното направление.Това означава, че тези 31 милиона могат да се дават само за обновлениена стопанства, където се отглеждат крави, биволи или дребен рогатдобитък. Останалите 40 млн. лв. ще се дават отново за животновъдство,но предимно за ферми за угояване, които произвеждат месо за пазара. Втози бюджет ще има и средства за трайни насаждения. Целта е да сеосигури производството на суровини - месо и мляко за преработвателниясектор.



Кога ще се изпълнят общинските проекти за вътрешна и междуселищна инфраструктура?


-Европейската комисия не е подписала финансовото споразумение за 2005 г.След ратификацията му имаме уверение, че ще можем да договорим авансовосредствата, които ще дойдат с подписването на финансово споразумение2006. Тогава ще сключим договори с общините за техните проекти, коитоса при нас и са обработени. Ще искаме да ни дадат право да договарямесредства за целия остатък от програмата за 7-годишния период. Целта едо края на годината да сключим договорите за оставащия ресурс. Ниетрябва да имаме законово дефинирани средства, които можем дадоговаряме. Проектите на общините надхвърлят значително определения попрограмата лимит - за вътрешноселска инфраструктура на общинитесвободните средства са 83 млн. лв., а за междуселищна инфраструкутра -почти 54 млн. лв.


През 2004 г. бяха анулирани и много проекти за алтернативен туризъм. Какви са новите условия към кандидатите?


-Тогава отпаднаха 200 проекта за селски туризъм, защото Европейскиятсъюз постави нови изисквания. Отпаднаха районите с развит туризъм,които не са изостанали и нямат нужда от подпомагане. Сега ще се приематпроекти само за изостаналите селски райони, където трябва да се развиваалтернативно земеделие. Целта е да се стимулира връщането на хората втези райони. По мярката за алтернативните дейности трябва да бъдатдоговорени 111 млн. лв. За тези проекти тепърва ще започнем да приемамепроекти. Едва след като пуснем общинските проекти със споразумението за2005 г., ще можем да отворим третата мярка за алтернативните проекти.На този етап Брюксел още не е акредитирал мярката за екоземеделие, покоято също се очаква значителен ресурс.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK