Дитмар ХОП, основател на технологичния концерн Ес Ей Пи (SAP): Следващата голяма вълна са науките за живота

Дитмар ХОП

© Дневник

Дитмар ХОП



През 1972 г. Дитмар Хоп заедно с четирима партньори основава технологичната компания Ес Ей Пи (SAP), която днес е четвъртият производител на софтуер в света. Хоп застава начело на УС през 1988 г. и управлява концерна десет години. През 1995 г. той прехвърля 28 млн. акции (или 8.9% от компанията) от дела си в компанията на фондация, носеща неговото име. Хоп, който през 2005 г. се оттегли от всичките си функции в Ес Ей Пи, днес инвестира в пивоварни, спортни клубове и редица биотехнологични фирми. Със своите 200 млн. евро инвестиции той е най-големият едноличен инвеститор в биотехнологичния бранш в Германия.


Вие основахте Ес Ей Пи преди повече от 30 години. Промени ли се из основи средата за младите фирми в Германия оттогава?


- През 70-те години светът не изглеждаше много по-различен от днес. Но въпреки това нови индустриални компании тогава почти нямаше. На основаването на софтуерна фирма ние по-скоро гледахме с насмешка, защото едва ли някой по това време всъщност е знаел какво е софтуер. Намерението да се затвърдиш в пазар, в който тогава властваха международни концерни като Ай Би Ем (IBM) и "Сименс" (Siemens), се смяташе почти за лудост.




Никога ли не ви обзе съмнението?


- Рискът за нас като основатели на Ес Ей Пи беше премерен. Дори и проектът да се беше провалил, с нашите знания и умения по всяко време щяхме да получим някаква работа. Финансовият риск беше предвидим и заради това, че и бездруго не бяхме получили кредити - просто не се и опитахме да вземем. А и понятието "рисков инвеститор" по това време бе също непозната дума.


Днес ги има и двете. Подобри ли се, следователно, ситуацията за прохождащите предприемачи?


- Без съмнение днес има по-добър климат за основателите на компании. Нещата се промениха и защото сега на малките и пъргави фирми се гледа с по-голямо доверие. Никой, влагащ парите си в млада компания, не очаква, че всяко ново начинание ще бъде успешно. Но все пак има множество добри идеи, които си струва да бъдат преследвани.


В колко компании участвате към момента?


- В момента се разделям с редица стари участия. Пивоварните са разпродадени. Останаха серия недвижими имоти и земи, като например терена на пивоварната "Хенингер" (Henninger) във Франкфурт. В областта на рисковия капитал се концентрирам върху биотехнологиите. В този сектор притежавам дялове от близо 15 предприятия.


Как избрахте този бранш?


- Всъщност пръст в това имаше и случайността. Преди две години компанията "Хайделберг фарма" (Heidelberg Pharma), основана през 1999 г., обяви фалит. Отдавна ми бяха разказвали, че тази компания притежава огромен потенциал, прекрасни идеи и добри продукти. Търсеше се решение и аз се ангажирах в нея с 25 млн. евро.


Но само това не ви направи най-големият едноличен инвеститор в биотехнологичния бранш в Германия, какъвто междувременно станахте?


- Тази първа стъпка после се разви много. Темата "Биотехнологии и медицина" силно ме вдъхновява. Фридрих фон Болен, основател на биотехнологичната компания "Лайън-Байосайънс" (Lion-Bioscience), и адвокатът ми Кристоф Хетих като експерти в областта систематично ме консултират при инвестирането в отрасъла.


Вие отлично познавате софтуерните фирми, защо инвестирате в биотехнологиите?



- Това не е отговаря напълно на истината. Аз притежавам дялове и от една софтуерна компания - "Интер компонент уеър" (Inter Component Ware), която създава електронни здравни досиета.



Въпреки това се фокусирате върху компании, които се занимават с борбата срещу рака и лекуването на инсулт?


- Твърдо съм убеден, че след информационните технологии следващата голяма вълна ще бъдат т.нар. науки за живота (life sciences). Най-новото ми участие "Аксарон" (Axaron), бивша дъщерна компания на BASF, изследва например ензим, който не само спира последствията в мозъка при инсулт, но и може отново да възстанови засегнатите области. Такъв патент при успех би струвал много.


Надявате ли се някоя от компаниите, в които участвате, отново да израсне в гигант като Ес Ей Пи, която един ден да дава работа на хиляди служители?


- Не мога да си представя, че малка биотехнологична компания в Германия ще се превърне в голям играч в бранша. Целта на тези компании е да развиват продукти до известно ниво, а после да ги продават на големите фармацевтични концерни. Но такива вече няма в Германия.


А как стои въпросът с "Байер"?


- "Байер" (Bayer) или "Бьорингер Ингелхайм" (Boehringer Ingelheim) са може би единствените германски компании, които отново могат да имат световно значение. Защото на другите въобще не се доверявам, просто им липсват финансовите средства.


На какво се дължи това според вас?


- Основно се дължи на факта, че в течение на години политиката систематично разрушаваше изследователските фармацевтични компании чрез все нови и нови изисквания. За най-тежкия удар срещу германския фармацевтичен бранш е отговорен Йошка Фишер, който като министър на екологията на Хесен принуди "Хьохст" (Hoechst) да се откаже да развива нови лекарства в Германия.


Кои браншове тогава остават, ако мислим за създаване на нови работни места?


- Изборът е много стеснен. Може би в соларната техника, но това е чиста спекулация.



А какво става със софтуерния бранш?


- Пред амбициите в софтуерния бранш според мен има значително повече ограничения. Вече има Ес Ей Пи, "Майкрософт" (Microsoft) също. Ако в Германия възникне още една корпорация от ранга на Ес Ей Пи, би било чиста случайност. За да бъда искрен, ще кажа, че не виждам подобна възможност.


Следователно не давате надежда за нови работни места във високите технологии в Германия?


- Може би трябва да инвестираме няколко милиарда в развиването на водородни двигатели за автомобилите. Би било прекрасно да зареждаш по моретата на света.


Това не би ли било твърде концептуално?


- Нека сме честни: всички технологии, в които Германия беше водеща страна, бяха спънати от политиката. Нашето предимство наистина беше задушено. Някога бяхме аптеката на света и изтървахме включването във фармацевтичния бранш, бяхме с едни гърди напред и в генните изследвания, но и това пропиляхме. Друг пример е ядрената енергетика...


... която по волята на демократично избраното мнозинство политически вече не може да се прокара?


- Американският президент Джордж У. Буш в едно твърдение има право: трябва да разширяваме ролята на ядрената енергетика, за да опазваме околната среда. Просто не разбирам истерията по темата атомна енергетика в Германия. В същото време светът все по-силно се замърсява от тецовете на въглища. Ако можехме безпрепятствено да продължим изследванията в атомната енергетика, днес много проблеми щяха да бъдат решени.


Не се ли постигна много с премахването на враждебния климат към технологиите в обществото?



- Не. И най-вече от страна на политиката нищо не се случи, за да се сложи край на абсурдната култура на завист към успешните хора в Германия.


Не е ли по-скоро проблем на лошия имидж на компаниите?


- За мен всичко е свързано. В САЩ редица изследвания се финансират от фондации. В Германия обаче има много предприемачи, които се боят да основат фондация, защото тогава би станало ясно, че са състоятелни. Вместо това германците предпочитат да са богати зад кулисите.


Какво би трябвало политиката да стори по друг начин?



- Например да не се говори за "данък върху богатите". Не става дума за самия данък сам по себе си. Ако федералният канцлер каже, че за решаването на проблемите се нуждаем от 10% по-високи данъци за тези, които печелят над 500 хил. евро годишно, бих я аплодирал. Но израза "данък върху богатите" смятам за дискриминиращ.



Няма ли и грешки от страна на предприемачите?


- В Германия без съмнение беше време, когато предприемачите изглеждаха другояче. По-рано мнозина предприемачи носеха един вид загриженост за персонала и фирмата. Но тази традиция се промени в полза на краткосрочното трупане на печалби. Навиците в икономиката станаха други. Ето ви един пример - голям германски застраховател закрива хиляди работни места въпреки много добрите печалби.


Не прекалиха ли компаниите с мисленето си за краткосрочни печалби?


- Ако дългосрочните планове и стратегии се жертват заради краткосрочните добри резултати в тримесечието, то нещо върви погрешно. Не би било грешка резултатите за тримесечието да не се смятат за толкова важни.


Как точно проследявате все още бизнеса на Ес Ей Пи?


- По-рано естествено бях много близо до бизнеса и продуктите, сега не толкова. Но продължавам да съм в течение за важните развития. В крайна сметка се нуждая от дивидентите за работата на моята фондация, на която прехвърлих основната част от дела си в Ес Ей Пи.


Какво точно прави вашата фондация?


- Фондацията "Дитмар Хоп" подкрепя проекти в медицината, образованието, грижата за възрастните хора и спорта най-вече в региона между Рейн и Некар.


Защо е регионалното ограничение?


- Дължа много на родината си и нейните хора и с фондацията искам да им върна нещо.

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 0165
    *****

    "През 1972 г. Дитмар Хоп заедно с четирима партньори основава технологичната компания Ес Ей Пи (SAP), която днес е четвъртият производител на софтуер в света."

    По света има само 4 софтуерни производители? Явно не. Значи по брой служители? По приходи или по какво друго са на 4-то място?

  2. 2 Профил на Expert
    *****

    Za vsichki bulgari, koito mozhe da se chudyt kakva e tazi kompania, zastoto niama drugi statii v Dnevnik.bg za neia (btw, tova si e greshka na rodnata zhurnalistika, kogato ne pishe statii za takiva firmi i vuobste lipsata na kakvito i da bilo korporativni news za chuzhdi i mestni software-ni kompanii)

    InterComponentWare AG e vodesta nemska firma v oblastta na telemedicinata. Kompaniata sustesvuva ot 8 godini i za neprosvetenite ot 6 godini ima predstavitelstvo v Sofia, Bulgaria. Tuk se osustestviava osnovnata ravoina deinost na firmata, kato kompaniata se iavaiva rabotodatel na blizo 50 visokokfalificirani software-ni razrabotchitci v Sofia. Osven tova, firmata sponsorira mnogo subitia v oblastta na e-health i susto taka, zaema chelno miasto v listata na NSI za korekten i primeren dunakoplatez!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK