Предлага се премахване на имотния праг за лихвоточките

Държавата няма стратегия за компенсаторните инструменти

Управляващата коалиция остава с много малко време, за да реши какво ще се прави с компенсаторните инструменти. Това заяви Валентин Христов, председател на сдружението на притежателите им, по време на среща със собственици на тези инструменти и на притежатели на лихвоточки, проведена в сряда. Представители на държавни институции нямаше, което от сдружението обясниха с липсата на заинтересуваност от тяхна страна и с нежеланието на държавата да реши проблема с непаричните платежни средства и с лихвоточките, преобразувани по Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове.


Двата вида инструменти по същността си са различни, тъй като едните са резултат от реституцията на отнето след 1944 г. имущество, а лихвоточките са образувани от влоговете, които гражданите са правили за жилища преди 1989 г. Тъй като много от отнетото имущество не може да бъде върнато, на собствениците са дадени различни видове компенсаторни инструменти. Проблемът при тях е, че през 1996 г. България подписва резолюция 1096 на ПАСЕ, според която е желателно до приемането на страната ни в Европейският съюз реституцията да е завършила, а компенсаторките са вид реституция. Досега няма решение какво ще се прави с тях, предложенията са различни - да се използват за плащане на лихви и част от главницата по ЗУНК, да се преобразуват в ДЦК и други. До момента използването им е в приватизацията с непарични платежни средства.


Според Слав Славов от Центъра за интердисциплинарни изследвания по-широкото използване на лихвоточките за строеж на жилищни кооперации може да спре или поне да намали спекулативното поскъпване на имоти. Тъй като за строежа на такова жилище кооперацията от собственици на лихвоточки получава от съответната община парцела с право на строеж на цената на държавна такса, която е много по-ниска от пазарните стойности, цената на готовото жилище се намалява с 10 до 15%, коментира Слав Славов. По наблюдения на екипа му в София строежите с използване на лихвоточки са много по-често явление и се срещат много по-малко пречки, отколкото в другите общини. В момента за осребряване на една лихвоточка се дават 4 ст., което не е променяно от четири години. Слав Славов заяви, че е нужно при оценката на тези стойности да се има предвид инфлацията на различните етапи от строителството. Изпълнителната власт е готова да даде най-много 6-8 ст., смята той. Валентин Христов обаче заяви, че плащането трябва да е на цена 18-20 ст. Той добави, че ще потърси начин за внасяне на промени в нормативните актове, с които да отпадне изискването лихвоточки да се използват от граждани с граница на имотното състояние до 15 хил. лв. Точна цифра колко са собствениците на лихвоточки и компенсаторни инструменти не може да се даде, тъй като при едните има спорове между наследниците, а при другите не се знае колко ще предявят правото си да се възползват от притежаваните лихвоточки. Затова не може да се даде и официална статистика колко са лихвоточките, а издаването на компенсаторни инструменти продължава и в момента.





Общ брой КИ, регистрирани досега в Централния депозитар 1.759 млрд.


Използвани досега КИ 1.152 млрд.


Активни в момента КИ 607 128 000


Поименни бонове 355 млн.


Компенсаторни записи 154 млн.


Жилищни записи 48.8 млн.


Лихвоточки 12 млрд.


според информация на депутата от Коалиция за България - Захари Георгиев

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK