БТК може и да се раздели с Телефонната палата

Компанията губи абонати на фиксирани услуги

БТК няма нужда от толкова голяма сграда в центъра на София, каквато е знаковата сграда на Телефонната палата, заяви в четвъртък по време на неформална среща с журналисти главният изпълнителен директор на компанията Мартин Щауб. Палатата е един от общо 700-те имота, собственост на телекома, които се оценяват на малко над 360 млн. лв. Според Щауб ще трябва внимателно да се прецени какви биха били разходите за преместването на техническите съоръжения и опразването на сградата, за да се види струва ли си продажбата й.


През юни акционерите на БТК решиха да бъде създадена дъщерна компания на телекома - "БТК Имоти", в която да бъдат прехвърлени всичките й имоти. Компанията е насрочила за 30 ноември извънредно общо събрание на акционерите, които да одобрят внасянето на непарична вноска от 36.78 млн. лв. в капитала на новосформираното дружество. Пак на него трябва да бъде одобрено прехвърлянето на част от имотите, които ще формират участието в капитала. В него няма да вземе участие мажоритарният собственик "Вива Венчърс", тъй като със своите 65% той упражнява непряк контрол върху "БТК Имоти". Така в събранието ще бъдат представени само 35% от акционерите. Един от основните мотиви за обособяването на недвижимата собственост на телекома в отделно дружество е фактът, че голяма част от тях не са свързани с основната дейност на телекома. Оценката на имотите е изготвена от "Явлена", като броят им е 705 и само в София те са за над 120 млн. лв.


БТК отдавна няма монопол на пазара на фиксирани гласови услуги и губи 60% от международния трафик през фиксираната си мрежа, намаляват и междуселищните обаждания, заяви още Щауб. В същото време Комисията за регулиране на съобщенията продължава да ни третира като монополист и регулира 90 на сто от услугите ни, допълни той.




Искаме да има регулация и на пазара на мобилни услуги, защото сега цените за терминиране към мрежите на мобилните оператори са високи и за крайните клиенти на практика са забранителни, т.е. те не искат да звънят към GSM абонати, заяви директорът по регулациите в БТК и "Вивател" Павел Велчев. Държавата трябва да се намеси, защото липсата на регулация смачква не само пазара на БТК, но и на останалите 22 алтернативни оператора.


По данни на телекома въпреки силния интерес към офертите му за ADSL достъп компанията държи едва 11% от пазара на широколентови услуги. Най-голям дял имат градските интернет мрежи (55%), които предлагат съдържание с неуредени авторски права, следвани от кабелните телевизии (24%).


Всяка година телекомът губи десетки милиони левове от предлагането на пакети за социално слаби и инвалиди, без да бъде компенсиран за това. В момента 30 на сто от абонатите й попадат в тази категория. Затова от телекома се надяват новият закон за електронните съобщения да не допусне разширяване на обхвата на универсалната услуга и да разпише възможности тя да се предоставя не само по фиксираната мрежа, но и чрез безжични технологии, което би намалило загубите на компанията.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK