Очаквания за цената на труда



Реалната производителност растеше средно между 3 и 4 процента годишно след 2003 г. Измерен в материални стоки, трудът в България ставаше по-производителен и съответно реално по-скъп. Този ръст беше различен за различните сегменти на пазара на труда. Нещо повече, средното възнаграждението на труда не следваше точно тази динамика.


Производителността традиционно измерваме като добавена стойност на едни зает в неаграрния бизнес. Създаването на нова заетост е в ръцете на частния сектор и той трябва да се справи с това, което му предлага пазарът на труда. Дори най-големите привърженици на мита за "евтината и квалифицирана работна ръка" трябва да признаят, че от гледна точка на търсенето пазарът на позициите за "специалисти" е относително малък дял.


За работата на едно производство има значение какво ще е управлението и какви ще са специалистите. В повечето случаи мениджърски и специализиран персонал могат да бъдат намерени на правилната цена, дори ако се наложи да бъдат "внесени". Но има значение и какви хора предлага пазарът за позиции, които изискват ниска квалификация. Тези хора трудно могат да внесени при сегашното регулиране на пазара на труда. Търсенето на труд трябва да срещне местното предлагане.




Има два типа масови работни позиции, които традиционно ни вълнуват, когато правим оценки на пазара на труда:


*позиции, които изискват нискоквалифициран труд, и


*позиции, които изискват средни умения и качества.


Това изключва от оценката "тесните специалисти", както и административно-мениджърския персонал (включително адвокати, счетоводители, офис мениджъри и др. под.)


Предлагаме анализ и прогноза основно в две отношения: Кои работни позиции са най-бързо повлияни от инвестициите, заради които расте средната производителност? И как се различава цената на труда за различните позиции сред най-големите български градове?


Най-динамично расте производителността на нискоквалифицираните позиции. Инвестициите в основен капитал относително бързо подобряват производителността на базовите позиции (които изискват нискоквалифициран труд). При средните позиции заплатите нарастват по-бавно. Трябва да се има предвид, че това е осреднена оценка. Възможно е да има конкретни позиции, които тепърва ще имат силна динамика на заплатите. Още по-вероятно е в някои градове, в които заплащането на средните позиции изостава значително от София, заплатите да растат по-бързо.


В последния ни доклад Biggest Cities Review потвърждаваме, че София предлага най-скъпия труд за базови, както и за средни позиции. Разликите изглеждат по-значителни в цените на труда за средни позиции. Това означава, че дистрибутор или касиер във Варна получава чувствително по-малко, отколкото в София, докато заплатите на строителните работници са изравнени.


София е класически пример за намалено предлагане на определен тип труд вследствие на търсенето от страна на държавните органи. Това често се пропуска в анализите на пазара на труда. Обикновено се счита, че държавната администрация предлага позиции изключително за "специалисти". Но преглед на произволен набор от позиции ще ви покаже, че администрацията "краде" от частния сектор основно кадри за средни позиции.


Продавач-консултант в магазин за техника не задължително ще е нужно да има диплома. Ще са и необходими базови умения като комуникативност, адаптивност и някакво владеене на английски, както и определен набор от качества (възраст, външен вид и др.) Ако случайно тя има диплома по "маркетинг", това няма да промени шансовете й да заеме средната позиция във фирмата за техника.


Но това, което ще стане, е, че дипломата ще й позволи работа на "средна" позиция в администрацията (например деловодство). И тъй като значима част от предлагането на труд за средни позиции притежава "формална степен на специалисти", този ресурс е основното, за което трябва да се конкурират държавният и частният сектор.


Вероятно този казус стои на дневен ред и извън София. Но администрацията в град като Стара Загора, където цената на труда за средни позиции е около 20% по-ниска, не може да се сравни с централния държавен апарат в столицата. Все пак там търсенето на труд за такива позиции ще срещне адекватно предлагане. Миграцията на хората с дипломи към София едва ли е застрашила възможностите на пазара да осигури този ресурс на частните работодатели.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK