Умирай трудно в офиса

Умирай трудно в офиса


Последните два пъти, когато поисках повече работа, нещата не се развиха по ноти. В първия случай получих удължение на консултантския договор с месец, но не и интересни и нови задачи. Във втория ми повериха нов, но така оплетен проект, че компанията явно не възлагаше надежди да гради реноме с това начинание. Такъв е изводът - в лицето те хвалят за проявената инициатива, но като затвориш вратата, дочуваш как отдъхват с облекчение все едно си най-големият натрапник и само преди месец не са пропилели доста време да те "селектират" в конкурентен процес. И тъй като не е добре човек да се препъва в един и същ камък повече от два пъти, вече не правя подобни грешки. По-добре да не питаш за допълнително работа, ако се съмняваш, че мениджърът може да ти я даде. Историята е на мой познат, но досущ прилича на разказаните от Дейвид Болковър в книгата "Живите мъртъвци: Потресаващата истина за живота на работното място". На български книгата излезе със заглавие "Офисният живот".


Те са стряскащите 20% от работещите в големите корпорации - "живите мъртъвци", които прекарват средно по два часа на ден, пътувайки до работното място само за да се озоват в офиса, където не свършват нищо. Или в най-добрия случай им се пада около два часа труд - по един преди обед и един следобед. "Живите мъртъвци" вече не зяпат през прозореца, защото имат компютри: достатъчно е да втренчат поглед в монитора и да се правят, че вършат нещо, което оправдава заплатата. Другата група "зомбита" е активна: тези колеги сноват по коридорите със забързана походка и купчини папки, участват в безсмислени дискусии и протяжни срещи само за да изглеждат заети, и говорят с познатите си по телефона с така сериозен тон, сякаш увещават ВИП клиент. Но и с тях резултатът е същият - пропиляване на ценен човешки потенциал, пропуснати ползи за бизнеса и солена сметка за милиони долари за заплати и поддържане на работни места.


Раждането на зомбитата




Мързелът не е изконната причина за зомбитата в офиса. Те са деца на тромавостта на големите бюрокрации и некадърните мениджъри. Премълчаването на проблема също удължава техния живот. В интерес на медиите и бизнес консултантите - за да продават съдържание, реклама или услуги, е да тръбят за стреса, претоварването и непрестанното търсене на баланс между професионален и личен живот, маскирайки истината за неефективността на работното място, твърди Болковър.


В интерес на производителността и печалбите пък частният сектор няма избор, освен да поддържа митологията на меритокрацията - идеята, че всеки може да се изкачи по корпоративната стълба и да атакува висини, където качествата и уменията биват подобаващо възнаградени. Горчивата истина обаче е, че интересните работни места са като игла в купа сено, сравнено с желанията, амбициите и способностите на настоящите труженици и излизащите от университета. "Предизвикателните работни места не стават непременно повече само защото реално повече хора могат да се стремят към тях."


Да бъдеш "роб по желание" означава наистина да обичаш безкрайно работата си и да виждаш смисъл да се бъхтиш по 12 часа на ден. Но не всички от нас са такива. И тъй като не всеки се ражда работохолик и не всеки има шанса да си попадне на мястото, преди да е сменил поне пет работни места, съществуват реалните предпоставки хората, които не са звезди, но пък биха могли да си вършат съвестно работата, да останат немотивирани и незабелязани в голямата корпорация. Те прихващат бързо разпространяващи се болести като безцелност, демотивация и отегчение, докато изгубят и последните капки ентусиазъм и се присъединят към армията на "живите мъртъвци".


Книгите по бизнес мениджмънт също осигуряват питателна среда за зомбитата, смята Болковър. Повечето четива поучават как да се държиш в офиса, с кого да обядваш или на какво да обръщаш внимание, насаждайки увереността, че успехът е функция от протекциите, лустрото и политиканстването, а не от здравото бачкане.


Безполезност на видовете


Пасивните и активните зомбита са еднакви в ниската ефективност, но се различават по кресливостта в офиса и вкуса към интригантството. Пасивните зомбита не хранят кой зае какви амбиции за кариера и предпочитат да не се перчат. Те безпроблемно позволяват системата да им отнеме индивидуалността, тъй като и без това очевидно нямат нужда от нея, за да се катерят по корпоративната стълба. Понякога пасивното зомби се е превърнало в това, което е, защото интригантството не му е по сърце и предпочита да мълчи, вместо да лицемерничи. Вместо да преследват кариера, пасивните зомбита избират бягството - те стават все по-разочаровани, цинични, маргинални и естествено непотребни за успеха на организацията.


Чумата на апатията при кариериста е добре замаскирана, но неговата активност всъщност е спекулиране с прозрачността на системата. Тя е игра на политика, прикриване на бездействието и създаване на коалиции и имидж, които го превръщат най-вероятния кандидат за повишение. Така че не се учудвайте, ако шефът ви е некадърен, защото издигането в служебната йерархия невинаги отразява професионалните способности, а по-скоро уменията да се прави политика.


Активните зомбита лесно ще разпознаете и по корпоративния жаргон, който нищо не казва. Този език не само прикрива истината, но осигурява и най-благодатната среда за нищоправенето. Дали да го използвате - изберете сами.


Второто пришествие


Търсенето на таланти е модерно. А модерното общество и големите корпорации в традиционния им вид стават все по-несъвместими. Нима си заслужава да "ловиш" способни хора само за да ги превърнеш за два месеца или година в зомбита?


"Монолитната корпоративна структура може да дава вид, че се упражнява контрол, но не може да контролира хиляди отегчени хора, които само си взимат заплатата и влагат цялото си въображение в това да не правят нищо", смята Болковър. Едно от решенията е увеличаване на мотивацията чрез децентрализация на властта и качествени мениджъри на средно ниво. Търсете и отглеждайте мениджъра на средно ниво, защото той е виаграта на корпоративния свят - единственият, който може да накара служителите да обичат компанията и да работят всеотдайно.


Естествено това е достатъчно предизвикателно начинание, ако се вземе предвид препоръката на Болковър, че този мениджър не само трябва да притежава бляскави умения за работа с хора, но и да се съгласи неговото заплащане да е пряко обвързано с резултатите, които постига ръководеният екип. Според Болковър преминаването към много по-малки и автономни екипи и революционна промяна в управлението на човешките ресурси откриват единствените възможности динозаврите да се променят. И в крайна сметка да имат повече полза от хората, на които плащат.


Но да се върнем към талантите, на които всяка организация възлага надежди за разтърсващи открития и удвояване на печалбите. Нека никой не забравя, че при подходящи стимули и реформи на работното място може да се окаже, че много от талантите дремят именно в армията на "живите мъртъвци", смята Болковър. Така ползите са безспорни - служителят получава интересна работа, а компанията си спестява скъпото внасяне на таланти отвън.


Утрешният ден


Идва ли краят на корпоративния монолит и "живите мъртъвци"? Нека не се лъжем: зомбита в офиса винаги ще има, но въпросът е броят им да бъде драстично снижен. Те често са полезният резерв от работна сила при големите корпорации. Сравнено с тях малките компании, които са по-иновативни и динамични, имат икономически заложена нетърпимост към мъртвите души с нулев принос към успеха.


Според Болковър оттук нататък бъдещето е на реформите, добрия мениджмънт и предприемчивите. Индивидуалните очаквания на новото поколение ще продължават да растат в едно общество, което все повече цени бързината, промяната и усещането за жизненост и смисъл. Реформирайки се, корпорациите ще съживят част от мъртвите души, а друга част ще изтласкат на улицата. Най-нетърпеливите и често най-талантливите сами ще направят крачката навън към по-смислени и може би по-доходни начинания, скъсвайки със скуката и очакването на следващата заплата.


"Животът ще стане по-суров за мнозина. Но по-суров не означава непременно по-лош", казва Болковър. Ползите за обществото, както и за всички нас, ще са огромни. Особено ако приемем, че се стремим към по-динамичен, по-енергичен и не така скучен свят. Както един познат каза: "В живота понякога има толкова скука, че е убийствено, ако трябва да го правиш и на работното място."
Статията е написана по българския превод на "Офисният живот", 2007.


The Living Dead: Switched Off, Zoned Out - The Shocking Truth About Office Life. David Bolchover. 2005


Авторът на рубриката е консултант по международно развитие, мнения може да изпращате на rtiholova1@yahoo.com"rtiholova1@yahoo.com

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на селянин
    *****
    Любопитно

    ам Румянче да съм та бил по главата,че ходиш се мъчиш у Уошингтън.Я си стой тука и продавай камби на женския пазар,чиста работа...

  2. 2 Профил на Rumito
    *****
    Неутрално

    Е, как може само толкова малко хора да са ми прочели статията - толкова съм умна и интересна.

  3. 3 Профил на Die hard in the office
    *****
    Весело

    Rumi,prochetoh i az statiyata -it's OK.Edin priyatelski savet ot men- instead to ask for extra job and spend long hours in your office,have more physical activities and emotional events so that you would be able to prevent the obesity and.depriving of individuality.Bye ,see you.

  4. 4 Профил на Working class hero
    *****
    Весело

    Това е реалността в офиса, абсолютно точно описана. Перфектна статия, ще си купя и книгата. Поздрави на авторката. Наистина добра работа!!!

    Номер 3 - доста плоски съвети даваш, за да използващ подобна конкретика ( чак определяш какви са и проблемите точно!) би трябвало да имаш лични впечатления от авторката, а може би имаш парапсихични способности и виждаш в бъдещето? Ако е така вместо да се измъчваш с английския, език явно непознат за тебе, кажи колко ще свършат Латвия и Дания и още 2 мача (по избор), да им сложа 500 Евро! Просто ей така си се плъзгаш по повърхността и редиш клише след клише, но това си е типично за повечето хора, които обичат да дават съвети, а и нали знаеш какво казват за безплатните съвеи - да си ги завреш...

  5. 5 Профил на съгласен
    *****
    Неутрално

    Аз пък съм съгласен. Нали го виждам всеки ден - млади прави хора, направо като че ли описани в статията - скатавка, амбиция за интригантски кариеризъм, вместо конструктивност, псевдо-работа и пълна изолация и липса на интерес, да не казвам пък за елементарен опит за истински професионализъм... Хайде пък ощипаните 1, 2, 3, 4 сигурно работите в перфектния свят на съвършените колеги, подчинени или шефове.

  6. 6 Профил на Re: Rumito - от Старче БеПеСарче
    *****
    Неутрално

    Румяна, благодаря за хубавия текст който просто потвърждава изводите от собствените ми житейски наблюдения и съответно корекциите които съм направил в живота си. Отвратен от няколко години работа в корпорация много подобна на описаните в текста ви (в Ню Йорк) реших за себе си, че е по-добре да бъда на свободна практика (фрий-ланс) с произхождащите от това несигурности в заплащане, работа и т. н. Нито за секунда не съм съжалил. То докато работех във въпросната корпорация имаше моменти когато просто исках да смъкна цялата тая бутафория от лицето си, да потърся АК-47 с десетина пълнителя и да реша бързо своя си и на много други проблеми. Слава Богу измъкнах се навреме и не се стигна до толкова радикални решения. То бива-бива, ама имаше и моменти в които се питаш до каква степен е възможно да проституираш с душата, че и с тялото си - сковано в задължителен костюм и вратовръзка. Заради "пей-чека" който тъй или иначе няма как да те напарви богат а само да можеш да си платиш наема, дневните разходи и може би две седмици в годината някъде, България примерно. Не си заслужава, животът е кратък да бъде пропиляван за театър и маски. Сега съм далеч по-спокоен и балансиран, единствено понякога ми е трдуно да сдържам презрението си към офис зомбитата защото ясно е - това е по-нисша форма на живот. Нисша, но понякога злобна и агресивна.

  7. 7 Профил на Разбивай американската трудова дискриминация!
    *****
    Неутрално

    Браво Руми!
    С разполагането на военни бази в Източна Европа се вземат мерки срещу промяната на икономическото статукво, осуетяват се въстания и гладни бунтове, гарантират се робството, геноцидът, експлоатацията и грабежите. Страхът да не секнат паричните потоци от района принуждава расисткият режим на САЩ да действува като жандарм. В Западна Европа статуквото се охранява от военната сила на 238 американски бази. Тиранията на Америка над демократична Европа задържа и задушава развитието на най-индустриализирания континент в света, чиито прираст вече е 1.2% годишно, при 4.3% растеж в света. Не е вярно контра пропагандното оправдание на банковия комитет на сената на САЩ, че политиката на Централната Европейска Банка за ограничаване на инфлацията причинява ниския темп на растежа в Европа.

    България е поела ангажимент да спазва „Всеобщата декларация по правата на човека” (1948), където в чл. 23, ал.2 ясно е постановено: „ Всеки човек, без каквато и да е дискриминация, има право на равна заплата за равен труд.”Конвенция 100 на МОТ (Международната Организация по Труда), приета на 29 юни 1951 година, изисква равно възнаграждение на мъжете и жените за труд с еднаква стойност. Резолюция 46/121 на Общото събрание от 17 декември 1991 г. и резолюция 1992/11 на Комисията за правата на човека от 18.2.1992 считат, че „крайната бедност лишава хората от възможността практически да осъществяват човешките права, които трябва да се осигуряват без различия в съответствие с чл. 14 на Европейската Конвенция за правата на човека”. Комитетът по ликвидация на расовата дискриминация може да задължи България да приеме трудов закон, който да принуди чуждестранните фирми в у нас да изравнят заплащането на чуждестранните и българските работници и служещи. България е задължена да спазва международното законодателство. В противен случай, поради алчността на чуждите фирми, българският данъкоплатец ще дава огромни суми за социалното осигуряване на трайно пребиваващи, неработещи чужденци, които никога няма да се интегрират в българското общество. Примери, колкото искате – от Германия през Франция до Ирландия.




  8. 8 Профил на Паразитната корпоративна бюрокрация е излишна!
    *****
    Неутрално

    Американската мечта на всеки чужденец, прекрачил в САЩ е да бъде икономически независим, да се замогне. В робовладелска икономика като американската това е мечтата да се стане робовладелец. Такава е и мечтата на българите, прекосили Атлантика. Икономическите им инициативи обаче бързо биват осуетени от репресивната система, която насилствено ги държи в робско положение. Тази система се ръководи от няколко министерства едновременно. САЩ са единствената държава в света, която има две вътрешни министерства – МВР и МСО – Министерство за сигурността на отечеството (Homeland Security). Към тях се прибавят Министерството на отбраната, Министерството на търговията и Министерството по проблемите на ветераните – Department of Veterans Affairs. Последното се грижи за обслужващия персонал на тази система. Ветераните в страната са 26 милиона - огромна паразитна класа. За поддръжката на здравето й министерството притежава 875 клиники и 154 болници. Военната машина за терор струва на американските данъкоплатци една трета от данъчните вноски на всеки американец. САЩ поддържат две огромни паразитни класи – класата на корпоративната бюрокрация и класата на надзирателите. Тяхното съществуване е предопределено от типа на американската икономическа система – робовладелската икономика. Двете класи осигуряват производителността на тази икономика, която без тях би била неефективна. Корпоративната бюрокрация е най-алчната, некомпетентна и некадърна паразитна класа на Америка. Благодарение на нея американската икономика е в упадък. Производството намалява, вносът расте, търговският дефицит постоянно се увеличава. Американците произвеждат два млрд. долара на ден по-малко, отколкото изяждат. Капиталите излизат от страната, за да плащат вноса на стоки, населението прогресивно обеднява. Фалират дори веригите за продажба на високо-технологично американско производство, поради неконкурентостта му дори в САЩ. Radio Shock, например, закриха 700 магазина, след като продажбите им паднаха с 63%. Корпоративната бюрокрация паразитира върху грабежа на ресурси от чужбина. В България тя източва и съсипва компаниите. Христоматиен пример е най-проспериращата американска компания у нас – БТК, която е провъзгласена за най-успешната американска компания в България.
    “Собственик” на БТК е фонд „Адвент 2” (Advent Central and Eastern Europe II Limited Partnership),. Адвент купи от мажоритарния собственик на БТК правото да я управлява (с asset management contract) като заплати по 35 лева за акция вместо реалните 450 лв., което е 12 пъти по-ниска сума от пазарната цена на БТК, възлизаща на 3 712 680 000 лв. Правата са платени с кредит в размер на 123 млн. евро от ЕБВР на 11 юни 2004 година, срещу ипотека на активи на БТК. Заемът към ЕБРВ е изплатен на 5 май 2005, но на 21 юни 2005 г. акционерите вземат решение да го „рефинансират” със заем от 285 млн. евро, за погасяването на когото на 17 януари 2006 г. получават нов кредит от 350 млн. евро като залагат 175% обезпечение. Източването се извършва с финансова грамотност, съдейки по хеджирането на лихвения риск. Освен чрез кредити, Адвент източва БТК като отчита по 34 млн. лева по-ниски печалби за всяко тримесечие, а получава същите приходи, както и преди приватизацията. „Адвент” удвои цената на телефонните разговори, респективно приходите си, но продължи източването като показа неудовлетворителни резултати . През първото шестмесечие на 2005 БТК отчете 20,4% по-ниска печалба (115 868 000 лв.) спрямо същия период на 2004 (145 563 000 лв.). През 2004 година приходите на БТК бяха 1 036 400 000 лева (530 млн. евро), а нетната печалба 253 200 000 лева. БТК декларира увеличение на разходите за заплати, но съкрати служителите си наполовина - от 23 842 през 2003 на 12 500 през 2005, обяви уволнението на още 5000 през 2006. Компанията не изплаща дивиденти, но задържа 209,274 млн. неразпределена печалба.Само за деветте месеца на 2005 БТК харчи 100 млн. лв. за софтуер. Имотите и оборудването й са намалели с 50 млн. само през 2005. В резултат акциите на телекома паднаха на БФБ до 9.5 лв. след сплит 1x35, а пазарната му капитализация се сви до 2,743 млрд. Бяха източени 969 млн. лв. от БТК при гарантирани удвоени приходи. На всичко отгоре правителството финансира телекома с 271 000 лв., отчетени като приходи в шестмесечния баланс за 2005.В корпоративната история на България няма по-скандално доказателство за некадърност и алчност.
    Класата на надзирателите, т.н супервайзъри, са същите надзиратели, които в продължение на хилядолетия са използвали камшик и тояги, с които са карали робите да работят. Днес разлика почти няма, макар, че камшикът е заменен от система за управление на работната сила, наречена мениджмънт на човешките ресурси. САЩ харчат огромни средства за финансиране на репресивната си система. Наскоро финансовият министър Джон Сноу призна, че Америка е във фалит и посяга към пенсионните фондове. Мас-медиите разясняваха на потъналите в дългове американци как да използуват пенсионните си спестявания, за да посрещат ежедневните си нужди. Америка се финансира от държави и централни банки, които купуват държавните й ценни книжа. Основните донори на САЩ са Китай, Япония и Великобритания.

  9. 9 Профил на атанас
    *****
    Любопитно

    Хубава статия. Вярно е това за зомбирането на повечето хора в офиси. Но това се наблюдава навсякъде. Рядко има екипи, в които да се работи много и с хъс.
    Коментарът за робовладелчеството в САЩ е интересен. Много още може да се говори за пръстовите отпечатъци на влизане и т.н. Интересен е и фактът как те карат да ставаш зависим от системата, а оттам и послушен. Поне две години трябва да купуваш почти всичо на кредит, за да добиеш рейтинг и да теглиш за хубава кола или къща. Това са сигурни пари о оскъпяванията, а после как само си свикнал да теглиш кредити... Накрая те е страх да не загубиш работа, защото няма кой да погасява и ставаш част от сивата маса.

  10. 10 Профил на komentarite dotuk pokazvat ,4e ...
    *****
    Любопитно

    ... da si sluzhitel v ofis v Republika Balgariq i v Ruskata Federatsiq e v pati po-dobre t.e. Produktivnostta e na mnogo visoko nivo ,koeto e mnogo hubavo otkritie.Hubava statiq.

  11. 11 Профил на ММ
    *****
    Неутрално

    Във всяко организирано общество огромната част от хората вършат тъпа, нетворческа, сива, и т.н. работа. И за масовия земеделец е така, и за масовия занаятчия,

  12. 12 Профил на Виаграта на корпоративния свят
    *****
    Неутрално

    Да бъдеш "роб по желание" означава наистина да обичаш безкрайно работата си и да виждаш смисъл да се бъхтиш по 12 часа на ден. Но не всички от нас са такива.

    Како, ти имаш нужда от мъж (да те "бъхти"

    Търсете и отглеждайте мениджъра на средно ниво, защото той е виаграта на корпоративния свят

    Како, ти имаш крещяща нужда от мъж

  13. 13 Профил на ММ
    *****
    Неутрално

    Във всяко организирано общество огромната част от хората вършат тъпа, нетворческа, сива, и т.н. работа. И за масовия земеделец е така, и за масовия занаятчия, и за фабричния работник, и за white collar работника. Винаги е било така, винаги ще бъде така.

    Но модерното общество дава възможност за социално движение. Няма рецепти, но който има талант и хъс, намира начини да си намери подходящо място и да не сивее. Който няма талант или хъс или и двете, мрънка по форумите Предложенията да се вдигне задължително жизнения стандарт с харта номер незнамсикой за човешките права са пълна идиотия, естествено.

  14. 14 Профил на Lina
    *****
    Весело

    Страхотна статия - все едно чета за нашия офис и е абсолютно вярно!

  15. 15 Профил на ras16377431
    ras16377431
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    В седемгодишния си трудов стаж поработих в малки, средни и големи фирми (за бг стандарта), а също и на свободна практика. Най-добре ми е в малка фирма, в каквато съм и сега. Добри колеги, всичко между всички е открито, заплащането също е добро, работата е интересна и отговорностите са ясни. В голямата агенция от миналото ми, Огилви, положението напомняше на това в статията, с допълнение на голям брой нахъсани кучки, типични за рекламния бранш. А като фрийлансър съвсем си губех и малкото налични human skills

    gradinko.bg
  16. 16 Профил на constant gardener
    *****
    Весело

    Are there any job opennings in your company for part time gardener?

  17. 17 Профил на Ivan
    *****
    Неутрално

    Точно дремех в офиса и попаднах на подходящата статия! Супер е!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK