Владимир Каролев: Сегашната стратегия ограничава цената на цигарените фабрики

Управляващ съдружник в "Българска консултантска компания"

Владимир Каролев: Сегашната стратегия ограничава цената на цигарените фабрики

© Велко Ангелов



Консорциум между "Балканска консултантска компания", адвокатско дружество "Събев и съдружници" и "Евро финанс" още през 2006 г. беше избран за консултант за преструктурирането и приватизацията на 11 от дружествата на "Булгартабак холдинг". Преди месец през борсата бяха продадени цигарените фабрики в Стара Загора и Пловдив. Тези в София и Благоевград все още са държавни. Приетата през 2003 г. стратегия за преструктуриране не позволява те да бъдат продадени заедно, през борсата и на други компании освен на доказали се международни производители на цигари. За предложенията на консултантите за промяна в стратегията с цел по-ефективна продажба разговаряме с управляващия съдружник в "Балканска консултантска компания" Владимир Каролев.


Докъде стигна преструктурирането на "Булгартабак холдинг?


- Към днешна дата холдингът не е достатъчно изчистен, за да може да се продаде успешно. Все още в него влизат цигарените фабрики в Благоевград и в София, тютюнопреработващото дружество в Плевен и още няколко тютюневи и бивши цигарени фабрики в процедура на несъстоятелност и ликвидация. Ако досега преструктурирането беше приключило и в момента "Булгартабак" представляваше само централната сграда и двете централни цигарени фабрики, тогава можеше да се продаде по Закона за приватизацията. При сегашното състояние обаче е нужно още минимум половин - една година да се приключи преструктурирането. През това време цената на ходлинга ще падне още повече, защото тя се определя преди всичко от стойността на двете цигарени фабрики. Възможностите ни са лимитирани.




Какви са те?


- Приетата през 2003 г. стратегия, валидна и до днес, е неподходяща и ограничава както нас, консултантите, така и принципала, Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). Това е все едно да се опитваш да продаваш чиста вода на някой жаден и от време на време да му сипваш замърсители - масло, олио, петрол. Няма кой да я купи или ако стане, ще е на много ниска цена.


Какви проблеми създава стратегията?


- Тя изисква инвеститорите да бъдат само стратегически, не позволява участието на финансови. Стратегически обаче може и да не дойдат. Преди няколко дни директор от "Филип Морис" каза, че "Булгартабак" не ги интересува, макар че това може и да е блъф. След последната консолидация в сектора в момента има четири големи играча в света - "Филип Морис интернешънъл", "Бритиш американ табако" (БАТ), "Джапан табако интернешънъл" и "Алтадис - Импириъл табако". Всички останали са дребни производители, които надали ще имат интерес към "Булгартабак", по-скоро самите те в близко бъдеще ще бъдат погълнати от някой от "голямата четворка". Всеки от четворката може да продава в България без мита от заводите си в ЕС, повечето имат и модерни фабрики в съседни страни. "Филип Морис" например имат фабрики в Румъния, Сърбия и Гърция. Тоест интересът на стратегическите инвеститори към "Булгартабак" по-скоро би бил свързан със запазването на позиции и не биха били много агресивни, защото за тях е по-важно да купят пазарен дял, който спокойно могат да захранват от фабриките си в региона.


Ако се даде възможност да участват и финансови инвестори, това би довело до конкурентно напрежение при продажбата. В Турция например наскоро се продаде "Текел". БАТ купи компанията, но се наложи няколко пъти да си актуализира цената точно защото участва и един инвестиционен фонд и до последния момент не се знаеше кой ще даде по-висока оферта.


Финансовите инвеститори обикновено купуват актив, стабилизират го, развиват го, правят го по-конкурентен и накрая или го листват на фондовата борса, или го продават на стратегически инвеститор. Според мен ще има интерес от финансови играчи, съдейки по продажбата на "Текел".


Защо тогава се избягва допускането на финансови инвеститори?


- Някои политици се страхуват, макар според мен да е невъзможно, че мафиоти ще купят "Булгартабак". Първо, европейските структури ще започнат да задават въпроси откъде определени хора в България имат милиони за участие в приватизационни процедури. А и мафиоти надали биха участвали в прозрачен процес за приватизация в страна от ЕС.


А какви са другите пречки за продажбата?


- Друго, което връзва ръцете на "Булгартабак" по сегашната стратегия, е, че тя изисква цигарените фабрики да се продават поотделно и при това заедно с марките. Няма смисъл от две фабрики. Производството на цигари трябва да се окрупни на едно място, за да може компанията да е конкурентна на фирмите в ЕС. Последните години станахме свидетели не само на консолидация между големите играчи, но и на концентрация на производството в по-малко фабрики с по-големи обеми. В момента, ако някой строи фабрики, те ще са с капацитет от поне 25-30 млрд. къса годишно. Цялото производство на "Булгартабак" заедно с износа е около 15-17 млрд. къса, т.е. двете фабрики заедно не са толкова ефективни, колкото една нова. Следователно е по-добре и ще се постигне по-голяма цена, ако двете бъдат продадени на един инвеститор. Това обаче не може да стане с настоящата стратегия.


Стратегията не позволява да се продадат и марките преди приватизацията на холдинга. Двете цигарени фабрики и холдингът са публични дружества и според Закона за публичното предлагане на ценни книжа са свързани лица. Това означава, че всеки миноритарен акционер може да оспори плановете на дружествата да купят на определената цена марките. Затова по-добрият вариант е да се промени стратегията и да не се изисква задължително дружествата да се продават отделно, само на стратегически инвеститори и само с марките си.


Говорите и за възможност стратегията изцяло да се отмени...


- Да това е третата възможност. За нея обаче някои юристи твърдят, че целият холдинг трябва автоматично да мине в процедура на приватизация, което означава спиране на продажбата на дъщерните дружества. Според други юристи е възможно надзорният съвет на Агенцията за приватизация да упълномощи холдинга да продава дъщерните дружества. Според мен обаче самата възможност да се стигне до правни проблеми и спорове не е добра. Все още може да има хора, които не искат да се приватизират холдинга и неговите дружества. Не трябва да се дават правни основания да се атакува продажбата на тези фабрики.


Тогава защо въобще се предлага подобен вариант за отмяна на стратегията?


- Защото един консултант трябва да анализира всички възможности, а този, който взима решението, е принципалът на холдинга.


Четвъртата алтернатива е да не се прави нищо, а просто да се обединят двете дружества - София и Благоевград, в едно. Това също е възможно. Моето мнение е, че дори в средносрочен план няма място за две фабрики и не случайно самото ръководство на "Булгартабак" предлага, ако двете дружества не се продадат, те да се слеят, за да може да се оптимизира производството. Според нас най-добрата възможност е промяна на стратегията и продажба на двете цигарени дружства в София и Благоевград още тази есен, но всичко е въпрос на политическо решение.


Кога ще има яснота около стратегията?


- Предложените варианти би следвало да се обсъдат от Министерството на икономиката и енергетиката. В зависимост от решението са възможни няколко стъпки. Преди десетина дни имахме среща с ръководството на холдинга и то ни увери, че до 15 август дъщерните дружества ще съберат необходимата първична документация, за да може до края на септември да подготвим информационните меморандуми и оценките на цигарените фабрики в София и Благоевград. Надявам се, че в рамките на този месец министерството ще реши кой вариант да приеме. Според мен те ще избират между запазване на сегашната стратегия и промяната й, а не отмяна. Последното би означавало ново дълго отлагане на процеса, избор на нови консултанти, което ще отнеме 3-4 месеца. Ако се мине към този вариант, може да забравим за продажбата на фабриките в рамките на този мандат и тази година. А колкото повече се чака, толкова по-ниска става цената на фабриките.


Доколкото акцизната структура оказва влияние върху продажбата на дружествата? Наскоро "Филип Морис" изтъкна подобен аргумент на въпроса дали се интересуват от покупката им.


- Тук малко се получава ситуацията "кокошката или яйцето". В цял свят с малки изключения акцизът, който се плаща, е комбинация от два компонента. Единият е върху нетната цена на производител, а втория е на пакет цигари без значение от цената. Компаниите, които искат да налагат скъпите марки, предпочитат по-голямата част от акциза да се сформира от втория компонент, т.е. на кутия, а по-малката част да зависи от цената на тази кутия. Това автоматично довежда до свиване на разликата между най-евтините и най-скъпите марки. Други компании като "Импириъл табако" обаче, чиято стратегия е да държат на местните марки, няма да имат проблем със сегашната структура на акциза.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK