Недостатъчната информация е проблем за Гаранционния фонд по "Гражданска"

Забавеното подаване на информация за сключените полици по "Гражданска отговорност" е проблем пред Гаранционния фонд, посочи Николай Сотиров, генерален секретар на фонда, по време на двудневния семинар за задължителната автомобилна застраховка, който се провежда в Пловдив.


Други пречки пред работата по изплащане на обезщетения според Сотиров е неприлагането на санкции при липсата на "Гражданска".


Гаранционния фонд е създаден, за да изплаща обезщетения на пострадалите при пътно-транспортни произшествия, в случаите, когато виновният водач няма сключена задължителната полица.




Според правния началник във фонда Ефко Патриков след предявяване на претенции около 30-40% от тях няма нужда да се изплащат, тъй като се оказва, че в действителност виновният водач има сключена застраховка. За да разбере това, фондът изисква от застрахователните компании копия от полиците.


В случаите, когато български водач участва в пътно-транспортно произшествия на територията на държави от Европейския съюз, доказателствата, пристигащи във фонда са много подробни, придружени с богат снимков материал, каза Николай Сотиров. За произшествия в България доказателствените материали засега не са така пълни.


Вчера стана ясно, че се предвиждат промени в Кодекса за застраховането, с които ще стане възможно отпускането на средства от Гаранционния фонд, които да се използват за покупка на техника. Нейната цел ще бъде контрол и превенция на пътните произшествия.


При инциденти в ЕС обаче много често невинаги към доказателствата е налице и такова за вината на българския водач, както и за сключена от него "Гражданска отговорност", заяви Николай Сотиров. По неговите думи във фонда много често пристигат протоколи от произшествията, в които има посочен само номер на МПС, без обаче те да са разписани от българския водач.


Атанас Табов, председател на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, и Николай Сотиров посочиха като друг проблем липсата на единна методика за уреждането на неимуществени вреди при катастрофи. Сотиров каза, че вече са се запознали с практиката на други европейски страни в тази насока. Според Атанас Табов засега в България има субективна практика за уреждане на такива щети.


Единият вариант да се избегне воденето на дълги дела за неимуществени претенции е подписването на извънсъдебни споразумения. Табов посочи, че засега няма случаи на завеждане на претенции след споразуменията.


Застрахователните компании отдавна се оплакват от практиката на адвокати и сдружения, които много бързо след катастрофи се свързват с пострадалите, като ги съветват да не приемат споразумения и да водят дела, с които да изискват по-високи обезщетения.


В случая това не е незаконно, но много често се получава, че делата се протакат с години и след произнасянето на съда адвокатите вземат като хонорар до 30-50% от обезщетенията. Според застрахователите това е във вреда на самите пострадали, тъй като след приключване на делото и плащането на адвоката, сумата, която остава за тях, е същата или много близка до предлаганата при извънсъдебни споразумения, като в същото време тя е донякъде изядена от инфлацията.


Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK